Определение № 777 от 11.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 777 гр. София, 11.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно гражданско дело № 20261000500615 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 5796/27.02.2026 г. по описа на САС, депозирана от Е. К. К. и Л. Й. К. чрез адв. Ц. срещу определение рег. № 510/03.02.2026 г. по т.д. № 2015/2025 г. на VI-6 състав, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. С определение рег. № 732/09.03.2026 г. настоящият състав се е произнесъл по частната жалба в частта й, депозирана от името на Е. К., но не и в частта й, депозирана от името на Л. К., поради което следва да бъде постановено определение и в тази й част.

Жалбоподателката Л. Й. К. моли обжалваното определение да бъде отменено, тъй като е незаконосъобразно и неправилно и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Сочи, че заедно с Е. К. предявили обективно кумулативно съединени искове по чл. 135 ЗЗД за прогласяване на относителна недействителност на сделка, с която ответното дружество „Грийнлайф Пропърти“ ЕООД прехвърлило на трето лице недвижим имот, за който ищцата сключила с това дружество предварителен договор и иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за сключване на окончателен договор за същия имот. Преди това било допуснато обезпечение на бъдещ иск в друго производство. Същевременно страните започнали преговори, но същите течали бавно, тъй като нито една от страните не желаела да направи отстъпки относно индексиране на продажната цена, а ответникът имал и затруднения да си върне продадения имот. Съдът отказал спиране на делото поради нередовност на исковата молба, като същевременно явно ответникът не се влияел от образуваното съдебно производство. Ищците нямали никаква защита, ако ответникът решал да прехвърли имота на трето лице докато водят преговорите и по този начин щели да се обезсмислят усилията за разрешаване на спора извънсъдебно. Затова оспореното определение било неправилно. Ищците не се опитвали да окаже натиск върху насрещната страна, а да постигне равни условия при провеждане на преговорите. Били налице основателни причини за продължаване на срока сега, каквито били налице и при първите две определения за продължаването му. Съдът следвало да даде възможност на страните да постигнат споразумение.

1

Настоящият съдебен състав, след като разгледа частната жалба и съобрази наведените от жалбоподателката доводи, въз основа на събраните доказателства, намира следното от фактическа страна:

Т.д. № 2015/2025 г. на VI състав е образувано по искова молба на Е. К. К. и Л. Й.

К. против „Грийнлайф Пропърти“ ЕООД и „Резидиа Груп“ АД, като са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл. 135 ЗЗД за прогласяване на относителна недействителност на сделка, с която ответното дружество „Грийнлайф Пропърти“ ЕООД прехвърлило на втория ответник недвижим имот, за който ищците сключили с първото дружество предварителен договор и иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за сключване на окончателен договор за същия имот.

С разпореждане от 15.10.2025 г. СГС е указал на ищците, в 7-дневен срок от съобщението да представят доказателства за внесени 57.40 лева за изготвяне на преписи от исковата молба и приложенията към нея за връчване на ответниците; да представят данъчна оценка на имота и документ за заплатена държавна такса в размер на 1% от нея за всеки от двата иска и да впишат исковата молба, като са предупредени за последиците от неизпълнението на указанията

С молба от 12.11.2025 г. ищците са представили доказателства за платени 57.40 лева за изготвяне на преписи и 5 лева за издаване на СУ във връзка с указанията за представяне на данъчна оценка. Направено е и искане за продължаване на срока за представяне на данъчна оценка, за внасяне на държавната такса и вписване на исковата молба с две седмици.

С определение от 12.11.2025 г. СГС е продължил срока относно посочените действия с две седмици.

С молба от 26.11.2025 г. ищците са поискали ново продължаване на срока с един месец поради започване на преговори с ответника „Грийнлайф Пропърти“ ЕООД и получен проект за спогодба от него.

С определение от 26.11.2025 г. СГС е уважил молбата и е продължил срока за изпълнение на указанията с един месец.

На 22.12.2025 г. е депозирана нова молба от ищците за продължаване на срока с още един месец предвид натоварения месец декември предвид празниците и затрудненията на ответника да възстанови собствеността върху процесния имот.

С определение от 23.12.2025 г. срокът е продължен до 31.01.2025 г. включително.

На 26.01.2026 г. е постъпила молба от всички страни по делото с искане за спирането му по взаимно съгласие. Същото е отказано с определение от 27.01.2026 г. поради продължаващото състояние на нередовност на исковата молба, като това определение не е обжалвано.

С молба от 02.02.2026 г. ден понеделник след 31.01.2026 г., която дата е ден събота) ищците отново са поискали продължаване на срока с един месец поради неприключилите преговори, които били в напреднал етап.

С определение от 03.02.2026 г. СГС е отказал ново продължаване на срока и поради неизпълнение на дадените указания по привеждане на исковата молба в съответствие с процесуалния закон, е прекратил производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Това определение е връчено на ищците на 17.02.2026 г., а на 24.02.2026 г. те са депозирали частна жалба срещу него.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна настоящият съдебен състав намира следното:

2

Частната жалба в частта й, депозирана от името на Л. Й. К. е депозирана от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 101 ГПК съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия. Когато извършените от страната процесуални действия са ненадлежни, съдът е длъжен да укаже на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за това. Когато съдът констатира, че исковата молба не отговаря на изискванията на процесуалния закон, съдът съобщава на ищеца да отстрани допуснатите нередовности в едноседмичен срок – чл. 129, ал. 2 ГПК. Когато ищецът не отстрани посочените нередовности в срок, исковата молба, заедно с приложенията, се връща – чл. 129, ал. 3 ГПК. За да бъде законосъобразно връщането на исковата молба, на първо място съдът следва да е дал законосъобразни указания за отстраняване на действително съществуващи пороци на исковата молба и на второ място, тези указания следва да са конкретни, точни и ясни, и да указват начИ. за отстраняване на констатираните недостатъци. За да бъде върната исковата молба, съдът следва да е предупредил страната за неблагоприятните последици, които ще бъдат приложени при неизпълнение на дадените указания. (така напр. определение от 09.01.2013 г. по ч.гр.д.

№ 654/2012 г. на I г.о, определение от 27.03.2013 г. по ч.гр.д. № 540/2012 г. на II г.о., определение № 3/06.01.2017 г. по гр.д. № 5389/2017 г. на ВКС, ІV г.о. и др.) В същото време според чл. 63, ал.1 ГПК съдът, по искане на страната, може да продължава повечето установени в закона или определени от съда срокове при наличие на уважителни причини. Преценката за наличието им е на съда, като това негово определение не подлежи на обжалване.

В конкретния случай СГС е дал законосъобразни указания за отстраняване действителни нередовности на исковата молба, като ищците са ги изпълнили частично.

За част от дадените указания ищците действително и обективно са се нуждаели от подълъг срок от дадения едноседмичен такъв – а именно за снабдяване с данъчна оценка и извършване на останалите две действия, които зависят от данъчната оценка – плащане на държавна такса и вписване на исковата молба. Съдът е съобразил това, като е уважил молба по чл. 63, ал. 1 ГПК и е продължил дадения срок с поисканите от ищците 2 седмици. Преди изтичането им страната е поискала отново продължаване на срока, този път с един месец, поради започнали преговори между страните. Въпреки че преговорите не препятстват по никакъв начин изпълнението на указанията, съдът отново е уважил молбата и е продължил срока с един месец, като това е правено два пъти и втория път срокът е продължен дори с повече от месец. При третото такова искане съдът вече е съобразил, че продължаването на срока излиза извън целта му, посочена в закона, а именно преодоляване на пречки за изпълнение на указанията, които представляват уважителна причина. Както бе посочено, воденето на преговори не е основателна причина за неизпълнение указанията за отстраняване нередовности на исковата молба, поради което и поредното искане не е уважено. Предявяването на редовна искова молба задължава съда да разгледа спора, като сочи на сериозна необходимост на ищеца от защита на едно негово нарушено право или защита на негов правен интерес. Поддържането на една нередовна искова молба продължително време, съответно формално висящ един съдебен процес в течение на преговори с насрещната страна и за да бъде държана тя „в напрежение“ (за което говори неизпълнението дори на указанията за снабдяване с данъчна оценка, което не изисква особени разходи), не осъществява целта на процесуалния закон, а друга извънпроцесуална цел, което не може да се толерира неограничено време, поради което настоящият съдебен състав 3 намира, че правилно СГС не е уважил поредната молба за продължаване на срока за отстраняване нередовности на исковата молба.

Съответно, доколкото ищците не са изпълнили законосъобразно дадените указания в неколкократно продължавания срок, същите следва да понесат негативните последици от процесуалното си бездействие. Те са предвидени в разпоредбата на чл.

129, ал. 3 ГПК, а именно – връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.

Поради достигане от настоящата инстанция до краен извод, идентичен с крайния извод на първата инстанция, неговото определение е правилно, а частната жалба на Л. Й. К. срещу това определение е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от изложеното, Апелативен съд София

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 5796/27.02.2026 г. по описа на САС, депозирана от Л. Й. К. чрез адв. Ц. срещу определение рег. № 510/03.02.2026 г. по т.д. № 2015/2025 г. на VI-6 състав, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 ГПК

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателката, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4