Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 123 от 25.06.2021, Районен съд - Силистра

Съд
Районен съд - Силистра
Дело
Административно наказателно дело 297/2021
Вид
Решение № 123
Подписан
25.06.2021
В сила
13.07.2021
Състав
Мирослав Стефанов Христов

Цитирани разпоредби

  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 165, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. С. , 25.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Мирослав Ст. Христов при участието на секретаря Г. Н. като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно наказателно дело № 20213420200297 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

Жалбоподателят АДР. С. Б. от гр.С., обл.С., ул.”С.” № 35, ет.3, ап.22, ЕГН ********** обжалва ЕФ серия К, № 3703647, издаден от ОД МВР- С., с което му е било наложено административно наказание- глоба в размер на 50 / петдесет / лева за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Ответникът – ОД на МВР - гр. С., надлежно уведомен, не се явява представител, не изпраща проц.представител, депозира писмено становище по делото.

Районна прокуратура- С.- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира писмено становище по делото.

Жалбоподателят Б., редовно призован, явява се лично. Моли съда да отмени изцяло обжалваният от него ЕФ като незаконосъобразен, навежда доводи в тази насока.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима- подадена е в срока за обжалване от процесуално легитимно лице- жалбоподателят АДР. С. Б. на 07.05.2021г., тъй като ЕФ му е бил връчен на 03.05.2021г. Разгледана по същество жалбата е и основателна.

1

Обжалваният ЕФ е бил издаден за това, че на 21.10.2019г. в 15,34ч. в гр.С. по ул.“Тутракан“ КПП Меком, в посока с.Айдемир, като водач на МПС- лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег. № СС1010АН го е управлявал със скорост 63 км/ч, след отчетен толеранс от 3 км/ч, при максимално допустима за населеното място 50 км/ч. Скоростта е била измерена и фиксирана с АТСС TFR1-M 571 с дата и час и заснет клип № 5726.

Първоначално ЕФ е бил издаден на собственика на процесното МПС- Х.Г.

Господинов, но същия с декларация от 12.06.2020г. за предоставяне на информация по нарушението във връзка с разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП е удостоверил, че на процесната дата автомобила му е бил управляван именно от жалбоподателя. В следствие на тази декларация издадения ЕФ на собственика на ВПС-то Х.Г. е бил анулиран и е бил издаден нов ЕФ на управляващия МПС-то- жалбоподателя Б.. Именно този ЕФ е бил връчен на жалбоподателя на 03.05.2021г. като по данни на АНО същия е бил издаден още на 16.06.2020г.

Съдът в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно – наказателното производство, установи следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място - 90 км. ч., а по автомагистрала - 130 км. ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП , в редакцията й относима към датата на извършване на деянието и издаване на НП - Водач, който превиши разрешената скорост в населено място се наказва за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

От събрания доказателствен материал, в частност от представената по преписката снимка от клип № 5726 действително се установява превишаване на определената в чл.21, ал.1 от ЗДвП стойност за скорост в населеното място, извършено от жалбоподателя с посоченото в ЕФ моторно превозно средство, представляващо административно нарушение на горепосочената норма от ЗДвП.

Въпреки това съдът намира, че в разглеждания случай са налице основания за отмяна на атакуваният ЕФ като незаконосъобразен, поради допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила от АНО.

С ТР № 1/2014 г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг.

2 чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Във връзка с използването на мобилни технически средства правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват.

Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, като по конкретно, за да е законосъобразно използването на мобилно средство за видео контрол, съобразно редакцията на наредбата към датата на извършване на деянието и след законодателните изменения от 2018 г. следва да са налице следните условия: използваното техническо средство да е от одобрен тип; техническото средство да е преминало през последваща метрологична проверка; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система; техническото средство да е разположено и използвано съгласно изискванията на производителя и нормативните предписания - чл. 6 от Наредбата.

С оглед духа на ТР № 1/2014 г. на ВАС съдебната практика трайно приема, че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им наличност, използването на автоматизирано техническо средство е законно, а липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на ЕФ, респективно на НП.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП - посочени са данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, лицето, на което е било предоставено моторното превозно средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката и начин за доброволното й заплащане. За по–голяма прецизност е необходимо да се отбележи, че сред посочените реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, длъжност и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва. С изпълване на съдържанието на електронния фиш, съгласно предвидените изисквания за неговата форма, същият вече е административен акт, годен да породи съответните правни последици.

Нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с видеоконтрол тип ATCC TFR1-M, което е от одобрен тип, видно от наличното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, със срок на валидност до 24.02.2020 г.

Техническото средство е преминало и през п оследваща проверка, от която се заключава, че 3 същото е в съответствие с одобрения тип.

Съгласно чл. 165, ал. 3 от ЗДвП условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато в случая се явява Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. По см. на § 6, т. 65 от ДР на автоматизираните технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

По силата на чл. 2 от цитираната наредба стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение. Т. е. установяването на обективните признаци на нарушението се извършва автоматизирано с удостоверяване чрез съответното доказателствено средство - снимков материал на установеното нарушение, приложен в настоящия случай.

Настоящия съдебен състав счита, че не са спазени изискванията на Наредбата, залегнали в чл. 10 от същата. Използваното техническо средство е мобилно - преносима система за мобилен и стационарен контрол и автоматично фиксиране на допуснатите нарушения за превишена скорост, при предварително зададени параметри на ограничението TFR1-M. Предвид това и съобразно изричната разпоредба на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, то за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението към Наредбата. По силата на ал. 2 от чл. 10 от Наредбата протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък. Ал. 3 пък предвижда, че при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда. След като АТСС е мобилно и цитираната разпоредба не съдържа предпоставки за изключения, следва да се приеме, че отсъствието на протокол е съществен пропуск. Използването на мобилната АТСС на съответното място за контрол се удостоверява с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. , в сила от 16.01.2018 г. /, съставен от обслужващия полицейски служител, в който изчерпателно следва да бъдат посочени 4 точното място за контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим, режима на измерване, идентификация на служебния автомобил, в който е монтирано АТСС, началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис. Освен снимков материал от записа, извършен от мобилната АТСС /за нарушението/, информацията от протокола е необходима, за да се установи с категоричност факта на извършено нарушение. Протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредбата е този документ, който е предвиден да удостовери всяко използване на мобилно АТСС с отразяване на данни за същото и мястото му на позициониране, за да има връзка между предвидената с Наредбата информация /съдържание на протокола/ и снимковия материал на извършеното нарушение. Не всеки реквизит от протокола е със съществена значимост, но отсъствието му води до извод за недоказаност на административното нарушение. Протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата не беше представен по делото. Посоченият протокол представлява официален свидетелстващ документ, който се съставя по смисъла на чл. 10 от Наредба № 8121з- 532 и съдържа строго определени реквизити. Тяхното точно и пълно попълване е гаранция за законосъобразност и прозрачност на процедурата по измерване скоростта на придвижване на водачите на МПС.

Към материалите по делото обаче не е наличен такъв протокол. Подобни пропуски опорочават процедурата по контрол върху скоростта на придвижване на водачите на МПС, а оттам рефлектират и върху законосъобразността на издадените актове.

Наред с това следва да се посочи, че по делото не е представена и снимка на разположението на уреда /чл. 10, ал. 3 от Наредбата/, която следва да съпровожда протокола по чл. 10, ал. 1. Наличието на снимка на разположението на уреда, която е неразделна част от протокол по чл. 10 от Наредбата, има за цел да даде визуална представа къде и как точно е било позиционирано мобилното автоматизирано техническо средство, за да се прецени дали мястото и начина на разположението му отговарят на посоченото в протокола /който в настоящия случай също липсва/, както и да се прецени дали използването му е в съответствие са разпоредбите на цитирания подзаконов нормативен акт. Разпоредбите на Наредбата не са самоцел и дори да изискват извършване на определени допълнителни физически действия на служители на ОД на МВР за тяхното удовлетворяване, съответно позициониране на системата за видеоконтрол в съответствие с разписаните правила и изготвяне на съответен снимков материал, то е продиктувано единствено от гледна точка обезпечаване законността в процедурата по установяване и регистриране на нарушенията /виж Решение № 1349 от 23.07.2020 г., постановено по КАНД № 1314/2020 г. по описа на Административен съд – П., Решение № 1931 от 29.10.2020 г., постановено по КАНД № 1697/2020 г. по описа на Административен съд – П. и др./.