Решение № 4104 от 21.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4104 гр. Пловдив, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330118413 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба депозирана от А. А. Д., ЕГН ********** чрез адв. Р. срещу „Креди Йес“ ООД, с която с а предявени иск обективно съединени искове с правно основание чл.124ГПК и чл. 55, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира да бъде прогалсена нищожността на договор за патичен заем№*****г, сключен между страните, както и ответното дружество да бъде осъдено за заплати на ищеца сумата от 2003,29 лева, ведно със законна лихва за забава от дата на подаване на исковата молба - ******** г. до окончателното заплащане на сумата.

В исковата молба се излагат подробни съображения, че договорът за паричен заем №*****г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца паричен заем в размер от 2000 лева и е установен е годишен процент на разходите от 47, 993 % , е недействителен.

С оглед на горното, ищцовата страна моли съда да уважи предявени те искове. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответното дружество, в което излага съображения, че исковете следа да бъда отхвърлени като неоснователни. Ангажира доказателства. Ппретендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен договор за заем №*****г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца паричен заем в размер от 2000 лева. Към договора е 1 представен и погасителен план, обективиран в приложение, неразделна част от договора. Установен е годишен процент на разходите от 47, 993 %.

В клаузата на чл. 6 от Договора страните са уговорили, че заемателят поема задължение в тридневен срок от сключване на договора да представи едно от следните обезпечения: запис на заповед, банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 9, ал. 2 от Общите условия. В клаузата на чл. 8 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение , която се заплаща разсрочено съобразно погасителния план към договора.

Договорът между страните е сключен при отнапред установени от кредитодателя Общи условия, като страните не спорят, че последните са неразделна част от условията на договора. По делото не са представени Общите условия, относими към процесния договор за заем.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл.

23 ЗПК.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, 2 възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК.

В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.

Страните са уговорили, че годишният процент на разходите по кредита е в горепосочения размер, като последният се формира от посочените в 3 разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Въпреки, че в клаузите на договора не е посочено какви компоненти кредитодателят е включил при формиране размера на годишния процент на разходите при сключване на договора, последните са изводими от разпоредбите на закона. В случая съдът установи съдържанието на включените разходи посредством тълкуване на клаузите на договора за потребителски кредит съотнесени към разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК и тази на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Формиране на процентното съотношение на годишния разход по кредита към размера на главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. По така изложените правни съображения съдът намира, че при сключване на кредита не е било допуснато соченото от ответника нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е определен в Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. на МС и е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта Съдът, съобразявайки определения от БНБ основен лихвен процент към момента на възникване на правоотношението по договора за кредит, увеличен с 10 процентни пункта, намира че определеният размер на годишния процент на разходите е съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Следователно според съдът в настоящия съдебен състав намира, че не е 4 налице соченото от ищеца основание за недействителност на процесния договор за потребителски кредит по чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Налице са и останалите, установени в закона изисквания за необходимо съдържание на договора за потребителски кредит - изготвен е погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Предвидена е и възможността на кредитополучателката да се откаже от кредита в определен срок.

В клаузата на чл. 8, ал. 1 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.07.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В цитираното тълкувателно решение е посочено, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способипоръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди

Следва да се посочи, че освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция, на неустойката може да се придаде и санкционна функция. В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за 5 предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.

Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, близък до този на главницата, съдът намира за установено в разрез с добрите нрави. Това е така, тъй като по този начин се цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения годишен процент на разходите. По изложените съображения неустоечната клауза е недействителна.

Следователно тази клауза не поражда права и задължения за страните, поради което сумата, заплатена от кредитополучателя – ищец в изпълнение на задълженията, предвидени в тази разпоредба, са били недължимо платени от страна на ищеца като престирани при начална липса на основание. Между страните в производството по делото е безспорно обстоятелството, а е установено и от извършената СсчЕ, че в изпълнение на договора ищецът е заплатил сумата от 4007,13 лева лв. по процесния договор, което означава, че е надплатил сумата от 2007,13. Ето защо и предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД следва да бъде уважен изцяло за сумата от 2003,29 лева лева - представляваща недължимо заплатени суми за неустойка и лихви по Договора.