Решение № 9899 от 26.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9899 гр. С, 26.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г.СТ.Т. при участието на секретаря Б.ХР.Р. като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20231110100171 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова молба срещу „К.“ ООД, поправена с молба от 23.01.2024 г., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите както следва: сумата 175,44 лева (сто седемдесет и пет лева и 44 стотинки), представляваща представляваща цена на топлинна енергия за имот на находящ се на адрес: гр. С, ул. „Д.“ 77, вх.А, офис 2, аб.№ ******, инст.№ *****, за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 05.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 22,11 лева (двадесет и два лева и 11 стотинки), представляваща обезщетение за забава за период от 31.10.2019 г. до 02.08.2022 г., сумата 8,09 лева (осем лева и 09 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2020 г. до 31.08.2020 г., ведно със законна лихва за период от 05.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 1,18 лева (един лев и 18 стотинки), представляваща обезщетение за забава за период от 02.03.2020 г. до 02.08.2022 г., по отношение на цената за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.09.2022 г. по ч.гр.д. 42648/2022 г.

Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди, като се сочи, че между страните е подписан договор за продажба на топлинна енергия за имот – офис № 2, находящ се в гр. С, ул. „Д.“ №***, вх.

А, аб. № ****** при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на потребители съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Твърди се, че 1 за процесния период са били в сила общи условия за продажба на топлинна енергия, в чл. 40, ал. 1 от които бил определен реда и срока, по които купувачите следва да заплащат месечните дължими суми, а именно в срок до 20- то число на месеца, следващ месеца на доставка. Твърди се, че от страна на ищеца е доставена топлинна енергия в количество, качество и при цена, индивидуализирани в исковата молба, но същата не била заплатена от ответника. Сочи, че до ответника е изпратена покана за плащане, но такова не постъпило. Твърди се, че в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството извършващо услугата дялово разпределение – „Топлоконтрол“ ООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ответникът е посочил, че не оспорва размера на иска, изрично е направил искане да не се допускат експертизите. Оспорва да е получил несъдебна покана от ищеца. Твърди, че е погасил процесните задължения чрез извънсъдебно прихващане със задължението на „Т.С.“ ЕАД, което тя имала към „К.“ ООД за заплащане на парично обезщетение за ползване в размер на 100 000 лв. на основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ за период считано от въвеждането в експлоатация - 05.11.2007 г. на съоръжението за присъединяване до 15.11.2022г., на абонатна станция и дворна мрежа (външно топлозахранване), изградена от и собствена на ответника в УПИ ХIII-15, кв.45 по плана на гр. С, м. ГГЦ зона Б15 с административен адрес: гр. С, ул. „Д.“ №***. В условията на евентуалност прави възражение за съдебно прихващане. Твърди, че от момента на изграждането на съоръжението до въвеждането в експлоатация от 05.11.2007 г. до настоящия момент, същото се ползва само и от ищеца, като до момента съоръжението не било изкупено от „Т.С.“ ЕАД.

Аргументира, че през целия период съоръжението е ползвано от ищеца, за което същият не е заплатил обезщетение за ползване. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи по предявения иск:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация по чл. 79, ал.

1 ЗЗД вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.

2

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

По релевираното възражение за прихващане с правно основание чл. 137, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че описаното в отговора съоръжение е изградено с негови средства и че същото е негова собственост; че съоръжението се ползва от топлопреносното дружество и стойността на ползването за процесния период.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че е придобил право на собственост върху съоръженията съгласно чл. 137, ал. 3 ЗЕ или, че е погасил задължението си.

За безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване съдът е отделил, че между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия за имот – офис № 2, находящ се в гр. С, ул. „Д.“ №***, вх. А, аб. № ****** при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди; че през процесния период ищцовото дружество е доставило топлинна енергия в количеството и с качество посочено в исковата молба; че е извършена услуга дялово разпределение на стойност, посочена в исковата молба; че ответникът е в забава досежно процесните задължения, както и че размерът на обезщетението за забава възлиза на претендирания от ищеца Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за енергетиката.

Нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно § 1, т. 33а (изм.

ДВ, бр. 66/26.07.2013 г.) от ДР на ЗЕ, "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Съдът приема, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да е сключен писмен договор (за разликата от потребителите на топлинна енергия за битови нужди, при които договорът за продажба на топлинна енергия е неформален).

По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД на потребителите в гр. С, чл. 1, ал.

2 от които предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди в гр. С се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач, при прилагане на настоящите общи условия.

В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства са приети следните документи: заявление от ответника за сключване на договор с ищеца за продажба на ТЕ за стопански нужди за описания в исковата молба имот /л. 43/: , договор при общи условияя за продажба на ТЕ за стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД на потребители в гр. С по 3 чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, сключен между ищеца и ответника /л. 42/ . Съгласно изричната клауза на договора купувачът е приел общите условия на търговеца за договорите за продажба на топлинна енергия за стопански нужди.

От изявленията на страните и от анализа на представените и обсъдени по-горе писмени доказателства, съдът приема, че страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди през процесния период, към който са приложими представените по делото общи условия.

Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства, че сградата, в която се намира жилището, по отношение на което между страните по делото е сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, е с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно по делото е установено, че същото е било топлофицирано.

Услугата дялово разпределение на ТЕ през процесния период, за който искът установен по основание, е извършвана от „Топлоконтрол“ ООД.

Както беше посочено по-горе, с проекта на доклад съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в процеса обстоятелствата, че през процесния период ищцовото дружество е доставило топлинна енергия в количеството и с качество посочено в исковата молба; че е извършена услуга дялово разпределение на стойност, посочена в исковата молба; че ответникът е в забава досежно процесните задължения, както и че размерът на обезщетението за забава възлиза на претендирания от ищеца.

Процесуалните представители на страните изрично са заявили в проведеното открито съдебно заседание по делото, че нямат възражения срещу проекта на доклад, поради което същият е обявен от съда за окончателен.

При това положение претенциите на ищеца се явяват напълно доказани по основание и размер, поради което съдът намира, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите както следва: сумата 175,44 лева (сто седемдесет и пет лева и 44 стотинки), представляваща представляваща цена на топлинна енергия за имот на находящ се на адрес: гр. С, ул. „Д.“ 77, вх.А, офис 2, аб.№ ******, инст.№ *****, за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 05.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 22,11 лева (двадесет и два лева и 11 стотинки), представляваща обезщетение за забава за период от 31.10.2019 г. до 02.08.2022 г., сумата 8,09 лева (осем лева и 09 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2020 г. до 31.08.2020 г., ведно със законна лихва за период от 05.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 1,18 лева (един лев и 18 стотинки), представляваща обезщетение за забава за период от 02.03.2020 г. до 02.08.2022 г., по отношение на цената за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.09.2022 г. по ч.гр.д. 42648/2022 г.

По възражението за прихващане:

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за прихващане.

Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД прихващането е 4 възможно когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи. В този случай всяко едно от тях, ако неговото вземане е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. За това е необходимо това лице да направи изявление по чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, в посочения смисъл, което да достигне до другата страна в правоотношението.

Законът обаче не обвързва момента, в който прихващане поражда действие, с момента на извършването на изявлението по чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.