Решение № 1998 от 10.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1998 гр. С, 10.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. Т. С. ВЛ. при участието на секретаря С. ЕМ . Д. като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело № 20221110128167 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1 във връзка с чл.79, ал.

1, предл. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски районен съд е сезиран с предявен от Д.

С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „М Б” №4А, вх. ,.Б“ срещу Д. К. Д., ЕГН **********, със служебен адрес: гр. С, ж.к. „И", ул. „А М П", бл. 11, вх. „А", ет. 2, ап.

2, иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 1500 евро, представляваща сума, предоставена на Д. К. Д. от ищеца по силата на Договор за заем от 19.06.2018г., обективиран в саморъчно изписана от ответника разписка, която съгласно поето в разписката задължение, е следвало да бъде върната до 01.10.2018г., ведно със законна лихва за забава за периода от подаване на исковата молба на 30.05.2022г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД мораторна лихва върху вземането в размер на 894,05лв. за периода от 30.05.2019г. до 30.05.2022г. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника по делото Д. К. Д. не е постъпил отговор.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представена разписка, от която се установява, че Д. К. Д. е декларирал, че на 19.06.2018г. е получил сумата от 1500 евро от Д. Д., като се е задължил да я върне до 01.10.2018г.

1

С оглед липсата на подаден отговор, следва да се приеме, че от Д. К. Д. не са наведени никакви възражения и представената разписка не е оспорена нито по съдържание, нито досежно авторството на изявлението и подписа под документа.

Договорът за заем е уреден в чл.240, ал.2 от ЗЗД като реален договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи срещу задължение за връщането им. Предаването на сумата или вещта е елемент от фактическия състав на договора за заем и необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него вземане за връщане на заетата сума или вещ. От неоспорената разписка и вписаната в нея декларация, че Д. Д. е получил конкретна сума, се установява, че заемната сума е предадена от заемодателя, съответно получена от заемателя на 19.06.2018г.

По отношение на Договора за заем няма изрично предвидена форма за валидност, нито изискване в договора изрично да е вписано, че сумата се предава в заем. Характера на едно писмено съглашение, може да се изведе и по реда на тълкуване на волята на страните в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл.20 ЗЗД. Представената по делото разписка е подписана от ответника, т.е. съдържа неизгодния за него факт на приемане на конкретна сума и поемане на задължение за връщане и поради това представлява доказателство за извършване на волеизявлението.

За да бъде прието обаче, че разписката освен предаване на конкретна сума и поето задължение за връщането й, доказва, че това предаване и поето задължение е на конкретно основание, в разписката следва да е обективирано и по някакъв начин, чрез конкретно изявление или такова, което да може да се тълкува, в смисъл на сочещо основание, вписване на волята на страните за постигане на конкретно двустранно съглашение. Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях, т.е. той е съвпадение на две насрещни волеизявления. За да имаме съглашение е необходимо конкретни, съвпадащи по съдържание волеизявления да са отправени и приети. Всяко съглашение има съществени елементи, определящи го като договор от определен вид – дата на която предложението за сключване на конкретен договор е достигнало до насрещната страна и е акцептирано; създавани права и задължения; цена на договора; изявления на страните. Видно от разписката Д. К. Д. е посочил изрично датата на която му е предложена и той е приел сумата от 1500 евро, като е записано и от кого е получил сумата и кога се е задължил да я върне. С оглед липсата на подаден отговор и липсата на оспорване на твърденията , изложени в исковата молба, следва да се приеме, че ответника не оспорва и наведеното от ищеца основание за предаване на сумата и поемане на задължение за връщането й – а именно сключен договор за заем.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че между страните е сключен валиден договор за заем, чието действие е изтекло на 1.10.2018г. С оглед настъпване на падежа на задължението в тежест на ответникът е да докаже, че е върнал заетата сума. Д. К. Д. нито 2 твърди, нито представя доказателства за връщане на заетата сума. С оглед на изложеното предявения иск за връщане на заетата сума се явява основателен.

Основателен е и искът за присъждане на законна лихва за забава доколкото падежът за връщане на заетата сума е настъпил и считано от 1.10.2018г. заемателят е изпаднал в забава. При използване на интернет калкулатор настоящия състав определя законната лихва за забава върху сумата от 1500 евро за исковия период от 30.05.2019г. до 30.05.2022г. на сума в размер на 893.99 лева, до който размер следва да се уважи претенцията.

При този изход на спора настоящият състав намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 153,11лв. за заплатена държавна такса. От страна на адвокат Ц. И. Ч е поискано на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата да й бъде присъдено възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на колега. Размерът на възнаграждението следва да се определи върху сумата от 3827,74лв. по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й преди изменение с ДВ бр.88 от 04.11.2022г. доколкото меродавен е момента на подаване на исковата молба, като лседва да се определи на сума в размер на 497,94лв.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. К. Д., ЕГН **********, със служебен адрес: гр. С, ж.к. „И", ул. „А М П", бл. 11, вх. „А", ет. 2, ап. 2 да заплати на Д. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „М Б” №4А, вх. „Б“ на основание чл. 240, ал. 1 във вр. с чл. 79, ал. 1 предл. 1 ЗЗД сумата от 1500 евро, представляваща сума, предоставена на Д. К. Д. от ищеца по силата на Договор за заем от 19.06.2018г., обективиран в саморъчно изписана от ответника разписка, която съгласно поето в разписката задължение, е следвало да бъде върната до 01.10.2018г., ведно със законна лихва за забава за периода от подаване на исковата молба на 30.05.2022г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД мораторна лихва върху вземането в размер на 893,99лв. за периода от 30.05.2019г. до 30.05.2022г. , както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК направените по делото разноски в размер на 153,11лв., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на мораторна лихва за сумата над 893,99лв. до пълния претендиран размер от 894,05лв.

ОСЪЖДА Д. К. Д., ЕГН **********, със служебен адрес: гр. С, ж.к. „И", ул. „А М П", бл. 11, вх. „А", ет. 2, ап. 2 да заплати на адвокат Ц. И. Ч, със служебен адрес гр. С, ул. „М Б” №4А, вх. „Б“, на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата сума в размер на 497,94лв. – адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ и съдействие.

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4