Решение № 107 от 09.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Пловдив, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20255000500222 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П.Р.Б. против Решение № 68/ 27.02.2025 г. по гр. д. № 667/ 2023 на ОС – П., с което е осъдена да заплати на С. В. К. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 1500 лв. – обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение по ДП №**/ 2018 г. на ОСлО при ОП – П., прекратено с Постановление от 25.07.2022 г., влязло в законна сила на 07.08.2023 г.

Решението се обжалва с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност, като се излагат доводи, че ищецът не е търпял вреди от незаконно обвинение, и при условията на евентуалност, че присъденото обезщетение е завишено. Предвид изложеното се иска да бъде отменено обжалваното решение в осъдителната част, вместо което се постанови ново, с което да се отхвърли предявения иск или евентуално да се намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

1

В съдебно заседание представителят на П. изразява становище, че не поддържа жалбата в частта, в която се иска отхвърляне на исковата претенция, като претендира единствено за намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди поради прекомерност.

Въззиваемият С. В. К. чрез пълномощника си оспорва жалбата и иска да се потвърди обжалваното решение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

ДП № **/ 2018 г. на ОСлО - гр. П. e образувано с постановление от 07.02.2018 г. на прокурор при РП – П. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 НК срещу полицейски служители, извършено по повод на службата им.

С Постановление от 21.11.2018 г . ищецът С. В. К. е привлечен като обвиняем за това, че на 07.09.2017 г. срещу 08.09.2017 г. в гр. П. като държавен служител в МВР – полицейски орган по повод изпълнение на службата си в съучастие с Н.В.К. е причинил на С.И.П. леки телесни повреди по смисъла на чл. 130 НК – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 НК, като му е определена мярка за неотклонение „подписка“.

На 20.01.2020 г. на ищеца е повторно предявено обвинение за същото престъпление, като отново е определена мярка за неотклонение „подписка“.

С Постановление от 01.03.2021 г. на РП – П. досъдебното производство е прекратено, което по жалба на пострадалия С.И.П. е отменено с Постановление от 14.06.2021 г. на ОП – П. с указания за продължаване на разследването.

С Постановление от 22.12.2021 г. на РП – П. наказателното производство е прекратено отново, което също е отменено от ОП – П. с постановление от 02.02.2022 г.

Досъдебното производство е прекратено окончателно с Постановление от 25.07.2022 г. на РП – П..

Не е спорно, че по повод на образуваното срещу ищеца наказателно производство с Протокол от 29.11.2018 г. на служба „КОС“ при РУ – С. са били иззети притежаваните от него пистолет и ловна пушка.

Установява се също така, че за осъществената адвокатска защита по наказателното производство ищецът С. В. К. е заплатил на адв. М.Х. общо 2 сумата от 1500 лв. по Договор за правна защита и съдействие от 21.11.2018 г.

По делото са събрани и гласни доказателства. Св. Б.Б. – полицейски служител в РУ – С., сочи, описва ищеца като един от най – стриктните служители в управлението, който винаги е изпълнявал съвестно и точно служебните си задължения. След привличането му като обвиняем се почувствал зле, изглеждал стресиран, идвал с нежелание на работа. За случая, за който му е повдигнато обвинение, имало репортаж по „Господари на ефира“, носели се слухове, че полицаи пребили местни младежи. Този случай се коментирал и от колегите в управлението, част от които му се подигравали, а други му съчувствали. Започнал да работи със страх, станал неуверен, бил уплашен, което се отразило на работата. Притеснявал се, че може да бъде освободен от работа и че няма да може да изплаща заемите си. Изпитвал силно разочарование, че е обвинен за нещо, което не е извършил. След оправдаването му се успокоил, но вече не бил същият човек.

Св. Й. К.а – съпруга на ищеца, сочи, че съпругът внезапно променил поведението си, без да й обяснява причините за това. Станал затворен, спрял да контактува със своите познати, започнал лесно да се изнервя, страдал от безсъние. След отнемане на ловното му оръжие спрял да ходи на лов, което допълнително го напрегнало. След прекратяване на разследването се успокоил, но останала обидата, че е несправедливо обвинен, която още не можел да преодолее.

При така установените фактически обстоятелства съдът намира следното:

Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен срок по чл. 259 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол, поради което е допустима.

С. В. К. е предявил против П.Р.Б. обективно съединени искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за причинените от повдигнатото му незаконно обвинение неимуществени и имуществени вреди.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ урежда отговорността на държавата за причинени вреди на гражданите от правоохранителните органи в случаите на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното 3 деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

По настоящето дело не е спорно, че са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на П. за претърпените от ищеца вреди, наказателното производство спрямо който е прекратено поради липса на доказателства.

Спорът между страните е за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, което съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ следва да се определи при условията на чл. 52 ЗЗД. Според ППВС № 4/1968 г. т. 8 понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а то се свързва с редица конкретни съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. При преценка размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение следва да се отчетат и обсъдят според тяхната тежест и значение всички обстоятелства, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател, а именно: тежестта на обвинението, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, продължителността на наказателното преследване, вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство, негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период. Наред с това следва да се има предвид, че всяко наказателно преследване по принцип провокира редица негативни емоции и чувства у разследваното лице - несигурност, безпомощност, обреченост, онеправданост, стрес, страх от несправедливо осъждане и налагане на наказание, невъзможност да планира личния си живот, унижение, накърнено достойнство и добро име, които то не следва да доказва, тъй като настъпването им се счита за сигурно. Само в случай, че ищецът твърди, че е претърпял страдания, неудобства или други неблагоприятни промени извън обичайните (чувствително влошаване на здравословното или психично здраве, промяна в семейното му, служебно или социално положение и др.), следва да ги докаже на общо основание. При определяне на обезщетението 4 следва да се търси разумен баланс между обстоятелствата, които налагат по – висок размер на обезщетението, и тези, налагащи по – нисък размер, без да се отдава изолирано или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други.

Обезщетението за неимуществени вреди замества преживените от пострадалия негативни емоции от увреждането и му помага да преодолее последствията от преживяната психическа и емоционална травма, но не трябва да води до неоснователното му обогатяване.

При преценка интензитета на претърпените неимуществени вреди от незаконното обвинение следва да се отчете тежестта на обвинението – в случая по чл. 131, ал. 1, т. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ за срок до три години, по отношение на което е приложима хипотезата на чл. 78а НК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Възможността за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание изключва опасността от налагане на наказание „лишаване от свобода“, а от тук и от прекратяване на служебното правоотношение по чл.

226, ал. 1, т. 7, б. „а“ от ЗМВР.

Следва да се отчете също така, че ищецът е привлечен към наказателна отговорност за проява на полицейско насилие, спрямо което е налице висока степен на нетърпимост в обществото. В тази връзка следва да се съобрази, че като държавен орган, призван за защищава обществения ред и правата на гражданите, посочената професия е свързана със завишени очаквания и изисквания на обществото за почтеност, професионализъм и спазване на закона, поради което е нормално да се очаква, че повдигнатото му незаконно обвинение е засегнало силно професионалната му репутация. Предприетото спрямо ищеца наказателно преследване е станало достояние на неговите колеги и близки, което допълнително е засегнало неговите чест и достойнство още повече, че се е ползвал с авторитета на отличен професионалист. В тази насока са показанията на разпитаните свидетели (Б.Б. и Й. К.а), от които се установява, че ищецът преживял тежко повдигнатото му обвинение, чувствал се притеснен и напрегнат, страдал от накърнения му професионален авторитет, изпитвал срам от колегите си, проявявал неувереност и страх при изпълнение на служебните си задължения, ограничил социалните си контакти и се затворил в себе си.

5

От друга страна следва да се отбележи, че разгласяването на случая е било ограничено до служебната сфера на ищеца и най – близкия му кръг познати и близки предвид липсата на данни за медийното му разгласяване.

Телевизионното предаване на „Господари на ефира“ за същия случай е излъчен по сигнал на пострадалия преди образуване на наказателното производство, поради което отзвука от репортажа в обществото и отражението му върху ищеца не може да се свърже с действията на П. по разследването.

Фактор от значение за степента на претърпените негативни емоции и страдания от незаконното обвинение е продължителността на наказателното производство, което по отношение на ищеца е започнало на 21.11.2018 г., на която дата е привлечен като обвинеям, и е продължило до 04.08.2022 г., когато е влязло в сила постановление за прекратяване от 25.07.2022 г., т. е. 3 години, 8 месеца и 14 дни. С оглед релевираното във въззивната жалба оплакване относно приетата от първоинстанционния съд продължителност на наказателното производство въззивната инстанция намира, че постановлението за прекратяване е връчено на ищеца чрез неговата майка на 28.07.2025 г., видно от положеното пощенско клеймо на приложеното на л.

106 известие за доставяне, и е влязло в сила на 04.08.202 г. с изтичане на 7 дневния срок по чл. 342, ал. 1 НПК от връчването му, а не както е приел окръжния съд на 07.08.2023 г. Степента на неимуществените вреди от незаконното обвинение са във функционална връзка с продължителността на наказателната репресия, а в случая тя не може да се определи като краткотрайна. От друга страна следва да се съобрази, че наказателното преследване е приключило още във фазата на досъдебното производство, както и ниският интензитет на процесуална ангажираност на ищеца, свеждаща се до двукратното му привличане като обвиняем, извършване на очна ставка и 5 – кратното му призоваване за предявяване на разследването.