Решение № 1199 от 13.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1199 гр. Пловдив, 13.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20235330205846 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 705280-F522729 от 05.06.2023 г., издадено от Зам.-директор на ТД на НАП - Пловдив, с което на Д. К. К. с ЕГН ********** на основание чл. 74, ал. 1, пр. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч) е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч.

С жалбата си Д. К. К. моли наказателното постановление да бъде отменено, като не сочи конкретни съображения за това. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, но се представлява от адв. Л., който навежда доводи за изтекли срокове по чл.

34 от ЗАНН, както и че производство не е било спряно от компетентен орган, а също и че е изтекла абсолютната давност от извършване на нарушението. Моли се постановлението да се отмени. Претендират се разноски.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна чрез своя процесуален представител моли да се потвърди наказателното постановление.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата изхожда от лицето, което е санкционирано. По отношение на срока за подаване на жалбата съдът прие, че същият е спазен. Независимо, че в наказателното постановление е отбелязано, че то е било връчено на 21.08.2023 г. съгласно чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, в случая не намира приложение тази разпоредба, както е отбелязано върху него. Разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН регламентира способ за връчване на наказателното постановление, когато връчването не може да стане лично на нарушителя по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. В посочената норма от ЗАНН законодателят е въвел правна фикция, че при определени предпоставки наказателното 1 постановление се приема за редовно връчено. Предвидените предпоставки в закона са - нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новия му адрес да е неизвестен. Касае се за кумулативно предвидени в хипотезата на правната норма предпоставки, при които, за да е проявен съставът по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и да се приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен, и новият му адрес да е неизвестен. Действително в Протоколи с № 1600017091 от 28.06.2023 г. и с № ********** от 11.07.2023 г. за извършени посещения на адреса по чл. 8 от ДОПК има информация, че адресът на жалбоподателя в гр. К., ул. „****“ **** е посещаван, но е бил посетен само този един и същи адрес. Същевременно в писменото си възражение срещу АУАН, прието с вх. № 70-00-5336/30.05.2023 г. по описа на ТД на НАП Пловдив, т.е. преди посещенията и отбелязването на наказващия орган, жалбоподателят изрично е заявил при издаване на наказателно постановление срещу него, същото да бъде връчено на адв. А. И. Л., с адрес на кантората: гр. ***** На този адрес обаче наказващата администрация не е извършила нито един опит за връчване.

По делото е видно, че адв. Л. е упълномощен, включително да получава съобщения за жалбоподателя. Фактът, че пълномощното не е било представено с възражението по АУАН, не означава нито че такова не съществува, нито че е било невъзможно това обстоятелство да се провери при съмнение от страна на органите на НАП. Напълно възможно е било да се изследва дали адв. Л. може да получи наказателното постановление, като по делото се доказва, че той действително е разполагал с учредено такова правомощие. Като не е направен опит за връчване на посочения от жалбоподателя адрес незаконосъобразно е прието, че наказателното постановление е връчено на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, поради което жалбата се приема за подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна по следните съображения.

От фактическа страна съдът установи следното:

Жалбоподателят Д. К. К. с ЕГН ********** бил управител на „Кей Джей Кей Груп“ ЕООД с ЕИК 201074308. Дружеството осъществявало търговска дейност през 2018 г., за което била подадена годишна данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) с вх. № 1600И0721070 от 18.03.2019 г. и с приложен към нея годишен отчет за дейността. След служебна проверка в ТД на НАП Пловдив се установило, че през 2018 г. дружеството е осъществявало дейност и има реализиран оборот.

На 21.08.2019 г. в НАП постъпила информация от Агенция по вписванията (АВ), че дружеството „Кей Джей Кей Груп“ ЕООД, чийто управител бил жалбоподателят, не е заявило за вписване и представило за обявяване годишния си финансов отчет за 2018 г. в срок. Подадената информация към Централното управление на НАП била препратена към ТД на НАП Пловдив с писмо вх. № 12-00316/21.08.2019 г. и получено в териториалното поделение с вх. № 04-011768/05.09.2019 г. В. Н., заемаща длъжността „****“ към ТД на НАП Пловдив, въз основа на получената информация предприела проверка, която установила извършването на дейност през 2018 г. и липсата на подаден годишен финансов отчет (ГФО) в законоустановения срок през 2019 г. Установила, че е била подадена декларация по чл. 92 от ЗКПО.

Въз основа на горните констатации проверяващият инспектор изпратил покани с изх. № 70-00-11481-20/20.09.2019 г., получена на 17.10.2019 г. и с изх. № 94-00-599153/26.09.2019 г., получена на 15.10.2019 г. за съставяне на АУАН до жалбоподателя.

Тъй като никой не се явил на 06.11.2019 г. Н. съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № F522729/06.11.2019 г. срещу жалбоподателя, 2 в негово отсъствие и в отсъствието на негов представител, но в присъствието на един свидетел.

В последствие, тъй като било прието, че нарушителят не може да бъде открит, с Разпореждане № 500296-F522729/19.03.2020 г. на заместник-директора на ТД на НАП Пловдив, който издал и наказателното постановление, административнонаказателното производство, образувано по АУАН с № F522729 от 06.11.2019 г., било спряно, считано от 19.03.2020 г.

На 26.05.2023 г. АУАН бил предявен и препис от него бил връчен лично срещу разписка на жалбоподателя.

С оглед пропускането на срока за подаване на ГФО за 2018 г. и въз основа на връчването на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена на основание чл. 74, ал. 1, пр. 1 от ЗСч глоба в минимален размер на 200 лв. за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел В. Н. - актосъставител. Съдът оцени нейните показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото - АУАН, писмено възражение, разпореждане за спиране на административнонаказателното производство

№

500296F522729/19.03.2020 г. на и.д. зам.-директор на ТД на НАП Пловдив, Протоколи с № 1600010544 от 04.03.2020 г., № 1600019432 от 05.07.2022 г., № 1600017091 от 28.06.2023 г. и № **********/11.07.2023 г., покани с изх. № 70-00-11481-20/20.09.2019 г., получена на 17.10.2019 г., и с изх. № 94-00-5991-53/26.09.2019 г., получена на 15.10.2019 г., покани по електронна поща с изх. № 70-00-11481-20/20.09.2019 г. и с изх.

№ 70-00-11481-20/20.09.2019 г., покани с обратна разписка с изх. № 70-00-14103131/18.11.2019 г. и с изх. № 94-00-7445-134/18.11.2019 г., получени на 22.11.2019 г., Заповед № ЗМФ-644/28.08.2020 г. на МФ, Заповед ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на

ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № ЗМФ644/28.08.2020 г. на МФ.

Макар да се установява от обективна и субективна страна осъществяването на състава на административно нарушение по съответния член, в хода на административно наказателното производство при съставянето на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до нарушаване правото на защита на наказаното физическо лице.

Така в случая не се установява да са били налице обективните предпоставки за спиране на административнонаказателното производство. За да се пристъпи към тази процедура, следва да е изпълнена обективната предпоставка „щателно издирване на нарушителя“, както изисква чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. В настоящият случай действително не е бездействано и са били предприети известни усилия за търсене на нарушителя преди постановеното спиране, като са били изпращани покани за съставяне и връчване на АУАН на адрес гр. К., ул. „****“ ****, както и е било извършено едно посещение от екип на НАП с цел връчване на съставения в отсъствието на жалбоподателя АУАН. За това посещение е бил изготвен протокол с № 1600010544 от 04.03.2020 г., (останалите 3 приложени по преписката протоколи са от посещения след постановеното спиране, а два от тях и след издаването на наказателното постановление). Посещението по протокола с бл. № 1600010544 от 04.03.2020 г. отново е било на същия адрес, където са изпратени и поканите. Следователно макар да са осъществени няколко действия, те са били ограничени само до едно място и един единствен адрес, което противоречи на изяснения стандарт за щателност на издирването. Единственото посещение от служителите на НАП, преди спиране на производството, е било извършено в работен ден и за времето от 13:10 ч. до 13:20 ч., когато може да се очаква лицето да отсъства поради лични или служебни ангажименти. Освен това проверката е била ограничена само до пространството пред сградата, като от протокола се установява, че така и не е събрана информация от никой живущ на адреса жалбоподателят има ли близки, чрез които да бъде намерен. Действията на служителите на НАП при това единично посещение категорично не представляват убедително, изчерпателно и щателно издирване.

По делото се доказва по категоричен начин, че АУАН не е изпращан на общинската администрация по местоживеене на нарушителя за предявяване и подписване, не е изпращан и на която и да е друга служба, не е търсено съдействие от органите на МВР. В съдебната практика е изяснено, че под „съответна служба“ по смисъла на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН законът няма предвид организация в структурата на учреждението, в което е част и наказващият орган - така Решение № 365/23.02.2023 г. по к.а.н.д. № 3196/2022 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив. След като съответната служба на ТД на НАП не е разполагала с ресурс и възможност да стори минимално необходимите действия, за да се установи дали лицето може да бъде намерено, то това ясно демонстрира, че е следвало да се използват предоставените от процесуалния закон възможности за съдействие от съответните компетентни органи като тези на общинската администрация или МВР. Тези служби разполагат със законоустановени правомощия и механизми за издирването и намирането на лицата за разлика от пощенския оператор. Поради това след като не е бил направен опит да се използва тяхното съдействие, а единствено са повторени опити за търсене на един и същи адрес, то издирването не е било щателно. Изискването за всеобемност на издирвателните мероприятия е установено с оглед гарантиране правата на засегнатото лице, поради което не следва да се подхожда формално към задължението за реално и активно търсене на лицето. В случая съдът намира, че е подходено именно по такъв изцяло формален начин, като в кратък срок са преповторени действия на адрес, на който очевидно лицето не е могло да бъде намерено към онзи момент. Осъщественото спиране без органът да се е възползвал от правомощието си по чл. 43, ал. 4 от ЗАНН опорочава извършеното действие и не доказва законово изискуемата щателност на дейността по издирване.