Решение № 633 от 22.06.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 633 гр. Б., 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20232120200350 по описа за 2023 година

Производството е по реда на 58д - 63д от ЗАНН.

Производството е образувано по повод жалба на И. Н. Д. с ЕГН ********** чрез пълномощника си адв. К. Я. против Наказателно постановление № 22-0431000046/21.12.2022 г.издаден от Началник сектор в ОД МВР-Б., Първо РУ, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174 ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено наказание ‘‘ глоба ‘‘ в размер на 500 (петстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 (шест) месеца, за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300 (триста) лева.

С жалбата се оспорва НП като незаконосъобразно, необосновано и неправилно.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от пълномощник адв. Я., който поддържа жалбата. Прави възражение по отношение на резултата от извършената проба с техническото средство, като посочва, че е грешна и не е била правилно отчетена.

Административнонаказващият орган – Началник сектор в ОД МВР-Б., Първо РУ-Б., редовно призовани, представител не се явява. Приложено е писмено становище, с което се иска потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, видно от приложената разписка на (л. 7 от съдебното дело) НП е било връчено на 11.01.2023г., а жалбата е подадена на 24.01.2023 г. от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което съдът, приема, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и 1 съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 23.10.2022 г. около 23:30 ч. в гр. Б. на ул. ,,В.‘‘ посока бул. ,, Т. А.‘ до бензиностанция ‘‘П.‘‘ полицейските служители-свидетелите Б. и У. спрели за проверка лек автомобил марка ,,БМВ‘‘ модел №520 с рег. №..., собственост на И. Т. Ч. ЕГН **********, управляван от жалбоподателя Д.. Първоначално той не представил СУМПС и контролен талон. Направена му била проверка на употребата на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабр. № ARPM-0789, която проба отчела 0,66 промила в издишания въздух на водача Д.. Пробата била отчетена в 23:38ч, след което на водача бил издаден талон за медицинско изследване с №103630. Полицейските служители направили справка с техническо средство ‘‘РСОД‘‘, от която установили, че жалбоподателя бил с отнето свидетелство за управление на МПС и контролен талон.

На същия ден на 23.10.2022 г. актосъставителят Б. съставил на жалбоподателя АУАН, в който като нарушени били посочени разпоредбите на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП и чл. 150а, ал.1 от ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя и от свидетеля по него и бил предявен на нарушителя за запознаване и подпис. Д. се запознал с акта като вписал в него, че няма възражения и го подписал.

В предоставения му срок по чл.44 ал. 1 ЗАНН, жалбоподателя не депозирал писмени възражения.

Административнонаказващия орган като взел предвид съставения акт издал атакуваното наказателно постановление на 21.12.2022г., в съответствие с приетата от актосъставителя фактическа обстановка и правна квалификация, като за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174 ал.1, т.1 от ЗДвП му било наложено наказание ‘‘ глоба ‘‘ в размер на 500 (петстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 (шест) месеца, както и за за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на 300 (триста) лева.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Б. и свидетелят по акта У.. Показанията на свидетелите са последователни, логични и непротиворечащи по отношение на предмета на доказване. На първо място двамата свидетели посочват точното място на извършване на проверката на жалбоподателя. Посочват още, че последният не им представил свидетелство за управление на МПС и контролен талон, както и че след проверка установили, че е бил лишен от тях с наложена ПАМ. Показанията им са категорични и по отношение на дадената положителна проба за алкохол от 0,66 промила на жалбоподателя. На следващо място посочват, че на Д. е издаден талон за медицинско изследване, но след като го завели в УМБАЛ, той отказал да даде кръвна проба. С оглед на изложеното, съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели.

В хода на съдебното следствие, се събраха и доказателства по възражение на 2 процесуалния представител на жалбоподателя адв. Я., като съдът, изиска копие на протокола, издаден от дежурния лекар на Спешния център на ,,УМБАЛ‘‘ Б., от който е видно, че Д. собственоръчно е написал, че отказва да даде кръв за химически анализ.

Протоколът беше приет към доказателствата по делото (л.37). Също така, съдът изиска и информация за техническата изправност на Алкотест Дрегер 7510, с фабр. № ARPM-0789, с което техническо средство е установено наличието на алкохол в издишания въздух на жалбоподателя. По делото е приложено копие на разпечатка от посочения дрегер, с което е установено наличие на алкохол на 23.10.2022 г. в издишания въздух на водача И. Д.м както и копие на писмо с рег. № 3296р-45716/08.09.2022г., които съда прие и приобщи към писмените доказателства по делото.

Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства- писмени и гласни.

С оглед на така установеното, съдът направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – И. И. на длъжност Началник сектор в ОДМВР-Б. Първо РУ на МВР Б. (Заповед №8121з515/14.05.2018г. на Министъра на МВР на л.11-12 от делото), а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор към ОД МВР-Б., съгласно Заповед №251з-804/23.02.2022г. на Директора на ОД МВР- Б., приложена на л.9 10 от делото. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Б.кият районен съд счита, че при издаването на акта и НП не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

От събраните по делото доказателства съдът намира, че се доказа по несъмнен начин от обективна и субективна страна извършеното нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП- на водача е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, а според санкционната разпоредба на чл. 174 ал.1 от ЗДвП за да бъде наложено наказание по цитираната разпоредба следва да е установено, че водачът е управлявал моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително.

За бъде обаче ангажирана отговорността на водач по цитираната разпоредба следва концентрацията на алкохол да бъде установена по надлежния ред, регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата). Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата, при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство. По аргумент на ал. 2 на същата разпоредба, при съставянето на акт за установяване на административно нарушение за 3 установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1. Техническото средство с което е установена концентрацията на алкохол в издишвания въздух на водача Д. е Дрегер ,,Алкотест‘‘7510, с фабр. № ARPM-0789. Установеното наличие на положителна проба за алкохол от 0,66 промила на 23.10.2022 г., в издишания въздух на водача е видно и от разпечатката от техническото средство. Фактът, че техническото средство е отчело положителна проба за алкохол на жалбоподателя се установява и от показанията на двамата свидетели Б. и У., които споделят, че пробата за алкохол на жалбоподателя е била положителна. Приложените по делото доказателства обосновават извода, че е било технически изправно към датата на нарушението. С оглед на така установената концентрация на алкохол на водача е бил издаден талон за изследване по образец съгласно Приложение № 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., който е получен от него. Полицейските служители – свидетелите Б. и У. съпроводили жалбоподателя до УМБАЛ за химическо изследване на кръвта, но той отказал. Доказателство за отказа на жалбоподателя, освен свидетелските показания е и Протокола за медицинско изследване №1036/24.10.2022 г., в който той собственоръчно е написал, че отказва да дава кръв за анализ. В тази връзка възраженията на жалбоподателя, че извършената проба е неправилно отчетена, не се споделя от настоящия състав. Жалбоподателя е имал възможността чрез кръвното изследване да опровергае резултата на отчетената проба, но същия е отказал, с което е приел и се е съгласил с дадените показания от техническото средство.

За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП предвижда кумулативно налагане на наказанията лишаване от право да с е управлява моторно превозно средство за срок от 6 (шест) месеца и глоба в размер на 500 (петстотин) лева. С оглед на гореизложеното, съдът приема, че жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като същото е подведено под правилната санкционна норма на чл.

174, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Размерите на наказанията, които наказващия орган е определил е именно в тези размени, поради което въпросът за тяхното увеличаване или намаляване не подлежи на обсъждане, тъй като не съществува такава законова възможност.

По отношение на нарушението по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, съдът намира следното: За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В обстоятелствената част на НП е изложено, че при проверката полицейските служители са направили справка с техническо средство ‘‘РСОД‘‘ от която установили, че жалбоподателя е с отнето свидетелство за управление на моторно превозно средство и контролен талон. Доказателства в тази насока са и показанията на служителите, 4 които заявяват, че когато спрели за проверка жалбоподателят не им представил СУМПС и КТ, направили справка в ОДЧ и установили, че имал наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление и контролния талон. Съдът обаче намира, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя относно твърдяното нарушение, тъй като в обстоятелствената част от НП е посочено единствено, че е управлявал МПС след като СУМПС е отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП. Това е една от хипотезите на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.171, т.1 от ЗДвП установява предпоставки, при наличието на които, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения на водачите временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство. В случая се твърди, че е наложена ПАМ, като не е индивидуализирана, не е посочено дали същата е влязла в сила, и дали е била връчена на жалбоподателя, респективно дали е запознат със нейното съдържание и че е временно лишен от СУМПС и КТ. По делото не бяха представени доказателства за това обстоятелство, което възпрепятства правото на защита на жалбоподателя да разбере с коя ПАМ е бил лишен от посочените документи. В случая е налице неяснота относно извършеното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача. С оглед на което съдът, намира, че наказващият орган е следвало да извърши проверка, да прецени обстоятелствата и в НП ясно и конкретно да посочи обстоятелствата, поради които приема, че жалбоподателят е бил лишен от право на управлява МПС, за да може да му се осигури правото на защита.