Разпореждане № 961 от 28.05.2026, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 961 гр. Перник, 28.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500432 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 38/18.02.2026 г., постановено по гр.д. № 270/2025 г., Районен съд Радомир е признал за установено по отношение на М. С. М., с ЕГН: **********, с адрес: **, че дължи на „А 1 България“ ЕАД, с ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление: ** сумата в размер на 71,55 лева/36,59 евро, представляваща стойността на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период от 23.03.2022 г. до 22.05.2022 г., начислена съгласно условията на рамков договор № 505569491, приложенията към него и общите условия по партида № М6258048; сумата в размер на 440,00 лева/224,97 евро – неустойки, начислени поради едностранното прекратяване на рамков договор № 505569491 за услугите по партида № М6258048, както и лихва за забава в размер на 156,91 лева/80,23 евро, начислена върху главницата от 511,55 лева/261,55 евро, за периода от 18.05.2022 г. до 07.11.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.12.2024 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил исковете за неустойка за разликата до пълния предявен размер от 595,77 лева/304,61 евро и за лихва за забава за разликата до пълния предявен размер от 164,19 лева/83,95 евро, като неоснователни и недоказани. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.

В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от М. С. М., чрез адв. Б.. Б., с която се обжалва постановеното от първата инстанция решение като се твърди, че същото е порочно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Навеждат се твърдения, че съдът не е обсъдил с необходимата задълбоченост и прецизност събраните писмени доказателства по делото. Допълва, че 1 решаващият съд е подходил избирателно като не е обсъдил изложените от ответника в отговора на исковата молба и в съдебно заседание доводи. Твърди, че решението на първата инстанция не отговаря на нито едно от изискванията по чл. 235, ал. 2 от ГПК, като сочи, че мотивите към същото са схематични и бланкетни и същите не отразяват самостоятелната правораздавателна дейност на първата инстанция. Излага съображения въз основа на които твърди, че районният съд се е отклонил от задължителната практика на ВКС /като сочи и конкретна такава/ досежно съдържанието на мотивите. Отбелязва, че необсъждането на факти и обстоятелства, които са от съществено значение за повдигнатия спор, представлява съществено нарушение на процесуалните правила което води до отмяна на атакуваното решение.

Моли се съда за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което предявената искова претенция да бъде отхвърлена изцяло. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната страна – „А 1 България“ ЕАД, чрез юрк. М.К., с който същата се оспорва изцяло като неоснователна. Твърди, че постановеното от районния съд решение е правилно и постановено след подробно обсъждане на изложените от страните доводи.

Намира за неоснователни възраженията направени от ответника касаещи връщането на сателитната чиния или някаква сума, свързана с връщането на такава. Допълва, че в нито един момент по делото не е претендирано връщане на сателитната чиния или сума, свързана с връщането на такава. За неоснователни се сочат и твърденията за ползването на посочената сателитна чиния. Въз основа на изложеното се моли съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Прави се искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

С въззивната жалба и отговора от страните не е поискано събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.

Доколкото във въззивната жалба и отговора не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът 2

РАЗПОРЕДИ:

ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.

УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 24.06.2026 г. от 10,40 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане, а на жалбоподателя - и препис от отговора на въззиваемия.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

3