Решение № 1528 от 06.12.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 144/2023
- Вид
- Решение № 1528
- Подписан
- 06.12.2023
- Състав
- Велина Брайкова Дублекова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.5, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.194 · Наказателен кодекс
- чл.194, ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1528 гр. Пловдив, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Велина Бр. Дублекова при участието на секретаря Елена В. Ангелова като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело № 20235300100144 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът Г. Д. Р., ЕГН **********, от гр. Р., моли съда да осъди Прокуратурата на Република България, седалище гр. София, бул. „Витоша“ №2, да му заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на незаконно повдигнато срещу него обвинение в престъпление, както следва: сумата от 35 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 22.12.2022г. до окончателното плащане; сумата от 4800 лв., обезщетение за имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение по наказателното производство, ведно със законната лихва, считано от 22.12.2022г. до окончателното плащане.
Исковата претенция се основава на твърденията, че срещу ищеца на **** г. е повдигнато обвинение за кражба по чл.194 НК, като воденото срещу него наказателно производство е приключило с оправдателна присъда, влязла в сила на 22.12.2022г. Ищецът твърди, че в резултат на воденото срещу него наказателно производство е претърпял имуществени вреди в общ размер на 4800 лв., представляващи възнаграждение за оказана му правна помощ.
1
Твърди, че в резултат на воденото срещу него наказателно производство е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в следното: преживял е стрес и непрестанно напрежение и притеснение, в продължение на две години, че може да влезне в затвора за престъпление, което не е извършил; влошило се здравословното му състояние – вдигал кръвно налягане, получавал сърдечни кризи; м. му силно се притеснила, когато научила, че срещу ищеца е повдигнато обвинение, това я съсипало и спомогнало за нейната смърт, което от своя страна причинило допълнително морална вреда на ищеца; със смъртта на м. на ищеца за последния настъпили допълнителни притеснения и тревоги, тъй като ищецът има б., който страда от Синдром на Даун и е с олигофрения и умерена степен на умствена недостатъчност и се нуждае от постоянни грижи, които грижи били полагани през целия му живот от м. му, но след нейната смърт ищецът трябвало да поеме грижите за б. си, като това още повече го притеснило, защото ако влезне в затвора, няма да има кой да се грижи за б. му. Твърди, че междувременно сключил граждански брак с у. гр., с която от около година преди това имал връзка и не искал тя разбира за проблемите с правосъдието му, защото се притеснявал, че понеже тя не го познава добре, можела да го помисли за престъпник и да го зареже. Това от своя страна му създавало допълнително притеснения, защото трябвало или да крие пътуванията си до П., или да я заблуждава, че имал гражданско дело за делба, а пък тя била ю., можела да се усъмни и да направи проверка в деловодството на съда, което щяло да доведе до загуба на доверието й към ищеца или дори до разпадане на брака им. Освен това ищецът се тревожил какво ще стане с ж. му, ако той влезне в затвора, тя можело да си замине тогава за У., където тя имала три деца от предишен брак.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Прокуратурата на Република България е подал писмен отговор, с който оспорва исковете изцяло – по основание и по размер. Релевира възражение, че ищецът не представя доказателства кога оправдателната присъда е влязла в сила. Възразява, че ищецът не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си за преживените от него душевни страдания, стрес и притеснения, които да са в резултат от действията на органите на Прокуратурата. Оспорва приложената медицинска документация да установява непосредствена причинноследствена връзка между воденото срещу ищеца наказателно производство и влошеното му здравословно състояние. Релевира възражение срещу размера 2 на претенцията като прекомерна, несъобразена с принципа на справедливостта и разпоредбата на чл.52 ЗЗД и социално- икономическите условия в страната. Релевира възражение, че ищецът не е представил доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в претендирания размер, както и че подлежи на обезщетение изплатено възнаграждение за един адв.. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокат с оглед на това, че досъдебното производство не се отличава с фактическа и правна сложност, като счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК. Прави искане на основание чл.5 ЗОДОВ ответникът да бъде освободен от отговорност, алтернативно отговорността да бъде намалена съобразно чл.5, ал.2 ЗОДОВ.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:
По допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
По основателността на исковете.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган, както и независимо от това дали осъществените отделни процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и в рамките на правомощията на съответния държавен правозащитен орган. Достатъчно основание е обвинението в престъпление да е признато за незаконно, а то винаги е такова, щом като привлеченото като обвиняем лице бъде оправдано или наказателното производство спрямо него бъде прекратено на основание, че деянието не е извършено или че извършеното деяние не е престъпление.
Основателността на предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 3
ЗОДОВ се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено престъпление; влязла в сила оправдателна присъда или акт за прекратяване на производството; претърпени неимуществени и/ или имуществени вреди; причинна връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение.
В настоящия случай по отношение на първите две предпоставки за уважаване на иска за неимуществени вреди – повдигнато срещу ищеца обвинение и влязла в сила оправдателна присъда, съдът намира, че същите са налице, което се установява от приложените по делото материали по наказателното производство – НОХД № 3556/ 2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, ВНОХД № 850/ 2022г. по описа на Окръжен съд- гр. Пловдив. От същите се установява, че на ищеца му е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.194, ал.1 от НК за това, че на **** г. в гр. П. да е отнел чужди движими вещи: един брой преносим компютър марка „Acer Aspire One D270-26Cws” на стойност 260 лв.;1 бр. таблет марка „Леново” модел „А 3300Н” на стойност 155 лв.;1 бр. мобилен телефон “Samsung” модел „GTF 5230” на стойност 82 лв.;един брой дамски златен пръстен 18 карата с тегло 2 гр. на стойност 194 лв.; един брой мъжки златен пръстен 18 карата с тегло 6 гр. на стойност 582 лв.; парична сума в размер на 1600 лева и парична сума в размер на 125 евро, с левова равностойност на 244,48 лева, или всички вещи на обща стойност 3117, 48 лева от владението на М. Г. Г. от гр.П., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Установява се, че наказателното производство е приключило с оправдателна присъда, а именно: присъда № 63 от 06.10.2022г., постановена по ВНОХД № 850/ 2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив , влязла в сила на 22.12.2022г.
Установява се от материалите по наказателното производство, че ищецът е привлечен като обвиняем, повдигнато му е обвинение в престъпление по чл.194, ал.1 от НК и му е взета мярка за неотклонение „п.“ на 03.02.2021г. Обвинителният акт е внесен в съда на 01.06.2021г., когато е образувано НОХД № 3556/ 2021г. по описа на Районен съд – Пловдив. В първоинстанционното производство са насрочени пет о.с.з. на следните дати:
08.07.2021г., 28.09.2021г., 18.11.2021г., 26.01.2022г., 22.03.2022г., като на три от съдебните заседания, насрочени за 08.07.2021г., 18.11.2021г. и 4
26.01.2022г., ход на делото не е даден поради неявяване на ищеца. Присъдата е постановена в о.с.з. на 22.03.2022г., като ищецът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.194, ал.1 от НК, съгласно обвинителния акт, и му е наложено наказание една година л. от с.. В мотивите на присъдата съдът е обосновал необходимостта наложеното наказание да бъде изтърпяно реално с оглед предходните осъждания на ищеца преди извършване на деянието. Присъдата е обжалвана, образувано е ВНОХД № 850/ 2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. Във въззивното производство са насрочени три съдебни заседание: на 16.06.2022г., 13.09.2022г. и 06.10.2022г., на съдебното заседание, насрочено за 16.06.2022г. ход на делото не е дадено, по молба на ищеца, който бил възпрепятстван да се яви. Въззивното производство е приключило на 06.10.2022г., когато е постановена оправдателната присъда.
По отношение на следващите две предпоставки – претърпени неимуществени вреди и причинна връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение, съгласно ТР № 3/2005г. по т.д. 3/2004 на ОСГК на ВКС държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.
По отношение на неимуществените вреди съдът намира следното:
В практиката на ВКС се приема, че когато при незаконно повдигнато обвинение се претендират неимуществени вреди в рамките на обичайния размер – то тяхното настъпване и причинната връзка с незаконния наказателен процес се предполагат /в този смисъл са и Решение № 480/2012. по гр.дело № 85/2012 г., IV г.о. на ВКС; Решение № 138 по гр.д. № 637/2012, IV г.о. на ВКС; Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV г. о. на ВКС/.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че са налице всички кумулативно изискуеми елементи на фактическия състав – като претърпяването на неимуществени вреди и причинната връзка с незаконно водения процес се установяват както от показанията на свидетеля Е. К., така и от въведената с цитираната практика на ВКС житейска презумпция.
От показанията на св. К. се установява, че познава ищеца от 5 ученическите години, но не е поддържал с него контакти до лятото на поминалата година, като причината за тези контакти е адв. Р.. Свидетелят е возил с колата си ищеца няколко пъти от с. Т. до гр. Р. и обратно и веднъж до гр. П., тъй като поради сърдечни проблеми ищецът не бивало да шофира.
Докато пътувал за гр. Р. през лятото на по- миналата година ищецът споделил на свидетеля, че е натопен от бившата си приятелка, че откраднал пари и злато. Ищецът бил нещо като в шок, сторил му се малко неадекватен. Ищецът споделил на свидетеля, че е има сериозни сърдечни проблеми и ако не го били съдели, нямало да ги има. Бил притеснен по време на останалите случаи, когато свидетелят го е карал с колата си. След съдебното заседание, на което обявили присъдата, ищецът бил много притеснен и подтиснат, че са го осъдели ефективно. Ищецът споменал на свидетеля, че има приятелка у. и искал делото да се реши бързо и тихо и възможно най- малко хора да знаят за него. Според свидетеля приятелката на ищеца не е знаела за делото, защото на връщане от гр. П., докато пътували с колата, ищецът казал на приятелката си, че се връща от някакво гражданско дело.
Представени са писмени доказателства амбулаторен лист за извършен преглед на ищеца на 06.07.2021г. и медицинско направление от същата дата, от които се установява, че на ищеца е поставена диагноза хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност. При прегледа е констатирано повишено кръвно налягане, като е посочено, че ищецът е в задоволително общо състояние. Предписано е ищецът да не пътува в периода 07.07.2021г. до 09.07.2021г. във връзка с наказателното производство пред Районен съд – Пловдив.