Решение № 314 от 07.10.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. Перник, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500654 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 537/16.07.2026г, постановено по гр.д. № 1260/2026г. по описа на РС-Перник съдът е признал за установено по отношение на Д. Д. С., с ЕГН: ********** от ***, че дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" ЕАД – със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от 483.33 евро, представляваща стойността на ползвана но незаплатена топлоенергия за топлофициран имот, находящ се в ***, за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2025г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 68.08 евро, за периода от 09.07.2023г. до 17.11.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 28.11.2025г., до окончателното и изплащане. Съдът е осъдил Д. Д. С. да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК" ЕАД, сумата от 716.67 евро, общо сторени разноски в това производство и разноски по гражданско дело №3205/2025г. по описа на РСМонтана.

Решението на районния съд е обжалвано от адв. К., особен представител на ответницата, с довод, че исковете представляват злоупотреба с право, защото са налице и други искове предявени от ищеца на същото основание, а освен това през процесния период методиката за дяловото разпределение не е прогласена за нищожна, но е неясна, двусмислена и не може да бъде метод за изчисление на дяловото разпределение. Моли се исковата молба да бъде 1 върната на основание чл. 130 ГПК.

Насрещната страна намира, че исковете са доказани и решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде изцяло потвърдено.

В съдебно заседание адв. К. поддържа доводите във въззивната жалба.

Въззиваемият не се явява, но с молба по хода на делото е изразил становище, че исковете са безспорно доказани по делото, доколкото е установено качеството „клиент“ на ответницата, наличието на валидно облигационно отношение, като е изяснено количеството и стойността на доставената, ползвана и незаплатена топлинна енергия. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение присъждане на съдебни разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Въззивната жалба е допустима, затова същата следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с установителни искове по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация – Перник“ ЕАД против Д. Д. С., касаещи договор за предоставяне на топлинна енергия за сумата от 483.33 евро, представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия за топлофициран имот, находящ се в ***, за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2025г., сумата 68.08 евро, законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2023г. до 17.11.2025г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 28.11.2025г., до окончателното й изплащане.

Както и районният съд е приел, по делото е доказано, че ответницата е собственик на имота, което се установява от писмените доказателства, представени от ищеца – нотариален акт № ***, том ***, дело №960/1967г. на Пернишки районен съдия С.K., както и два броя удостоверения за наследници и удостоверение за идентичност на адм. адрес на имота от общ.Перник, от които става ясно, че ответницата е придобила собствеността върху имота по наследство от родителите си.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период, е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват наймалко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

В случая, видно от представените от ищеца писмени доказателства в 2 заповедното производство, общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, ответницата да е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. В този смисъл тя е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който, съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ, се регулира от Общи условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая тази дейност е извършвана от ищцовото дружество.

Жалбоподателката твърди, че не е доказано реално потребление на топлинна енергия в имота, като се позовава на решение на ВАС, с което са отменени части от Методиката за дялово разпределение, тъй като не отразяват реално отдадената енергия. Решението на ВАС, цитирано в жалбата, касае методиката за изчисляване, но не отменя законовото задължение за плащане.

ВКС многократно е потвърждавал, че докато не бъде приета нова формула, се прилага действащата, тъй като услугата е реално доставена до абонатната станция на сградата. За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, съдът правилно е ценил приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно което общият топломер е освидетелстван за съответния период през 2021г и 2023г., като количеството на топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Вещото лице посочва, че за процесния период редовно са били отчитани показанията от общия топломер, като фирмата за топлинно счетоводство ги е разпределяла ежемесечно, като изравнителните сметки са били изготвяни по правилата за дяловото разпределение и действащата нормативна уредба.

Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване. При изчисляване на сумата за действително ползваната топлинна енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.

Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът правилно е кредитирал заключенията на съдебно-техническата експертиза, която е отчела именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период 3 и която съвпада със съдебно-счетоводната експертиза, според която размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия възлиза на 483,33 евро.

Макар в ССчЕ след изписване на сумите да е посочено „лв.“, съдът намира, че това се дължи на техническа грешка, доколкото сумите са идентични с тези в евро, описани в СТЕ и заявлението за издаване на ЗИПЗ.

По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника, като според ССчЕ такива не са установени и при проверка в електронната система на ищеца. Предвид гореизложеното, правилно предявеният иск за главницата е уважен до посочения размер от 483.33 евро.

Доколкото искът по чл. 86 ЗЗД е акцесорен, главното задължение (което е периодично) е установено и падежът на всяка вноска е настъпил (с оглед приетите и публикувани от ищеца Общи условия) съдът правилно е уважил и втория иск.

Въз основа на изложените мотиви съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на районния съд - правилно, затова същото следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото Д. Д. С. следва да бъде осъдена да заплати на "Топлофикация-Перник" АД на основание чл. 78, ал.8 ГПК 100, 00 евро – разноски във въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид цената на исковете решението не подлежи на касационен контрол.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 537/16.07.2026, постановено по гр. д. № 1260/2026 г. по описа на РС – Перник.

ОС Ъ Ж Д А Д. Д. С., с ЕГН: ********** от *** да плати на "Топлофикация-Перник" АД с ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк “Мошино”, ТЕЦ “Република” на основание чл. 78, ал.8 ГПК сумата 100, 00 евро - разноски във въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4