Решение № 14811 от 19.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14811 гр. София, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110120532 по описа за 2022 година

РЕШЕНИЕ

19.12.2022 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 20532/2022 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу Л. И. И. и Р. Н. И., в която се твърди, че ответниците били потребители на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.

......................., аб. № 167824, като била доставена топлинна енергия, по договор за покупкопродажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 1262,85 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., но ответниците не я били заплатили, поради което изпаднали в забава и дължали и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 174,11 лева за периода от 15.09.2019 г. до 04.02.2022 г. Излага съображения, че била предоставена услугата дялово разпределение, поради което ответниците дължали и сумата от 63,68 лева, представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за периода м.01.2019 г. до м.04.2021 г., както и сумата от 11,49 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово 1 разпределение за периода 03.03.2019 г. до 04.02.2022 г. Навежда довод, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но длъжниците по заповедта били подали възражения, поради което имал правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията.

Иска да бъде признато за установено, че ответниците му дължат разделно претендираните суми, както и да бъдат осъдени да заплатят сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са подадени отговори на исковата молба от ответниците, като исковете се оспорват по основание. Твърдят, че вземанията са погасени по давност. Поддържат, че между страните липсва облигационно правоотношение, тъй като не е доказано ответниците да са собственици или вещни ползватели на процесния имот, като ответникът Л. И. развива съображения, че ако върху имота тежи вещно право на ползване, то именно неговият титуляр следва да е задълженото лице за заплащане на претендираните суми, но не и „голият“ собственик, а ответникът Р. И. излага съображения, че процесните суми никога не са претендирани от него, а от ответника Л. И., която ищецът считал за вещен ползвател на процесния имот, тъй като издавал фактурите, отчетите и изравнителните сметки само на нейно име. Излагат съображения, че не са възниквали вземания за лихва върху процесните главници за топлинна енергия и дялово разпределение, тъй като не били изпадали в забава, което обосновават подробно. Навежда доводи по отношение на основанието за дължимост на възнаграждението за услугата „дялово разпределение“, като сочат, че същата е предоставяна от третото лице помагач – „Б“ ООД, а не от ищеца.

Поддържат, че не било доказан и какъв е уговореният падеж за заплащането на това възнаграждение от потребителя, като правят извод, че не е спазен чл. 36, ал. 2 от ОУ, тъй като не се доказвало какъв е уговореният и съобщен на клиентите ред и начин за заплащане на услугата „дялово разпределение“. Искат отхвърляне на предявените искове. Претендират разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени средства, като е изразило становище по отношение на услугата дялово разпределение, като поддържа, че същата е извършена законосъобразно.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл.

110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или 2 топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Съдът констатира, че по отношение ответникът Р. И. не са ангажирани никакви доказателства, че последният е собственик или вещен ползвател на процесния недвижим имот, поради което и с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Ето защо, след като не е установена първата материална предпоставка, то съдът счита, че е безпредметно по отношение на ответника И. да обсъжда останалите материални предпоставки, като иска за главницата следва да бъде отхвърлен изцяло, а останалите претенции са акцесорни и обусловени от изхода на спора по главния иск, поради което последните също следва да бъдат отхвърлени изцяло.

По отношение на ответницата Л. И. е приложена Молба-декларация от 18.40.2002 г., с която ответницата е поискала от ищеца да й бъде открита партида за доставка на топлинна енергия от ищеца за имот, находящ се в гр. ......................., аб. № 167824.

Молбата-декларация по своето правно естество предложение (оферта) за сключване 3 на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявлението и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на Борислава Борисова Радкова за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК . Тоест, между страните е възникнало облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия, който договор обаче е индивидуално сключен, поради което ответницата се явява единствени потребител на топлинна енергия, поради което същата отговаря изцяло заплащане на цената на доставената топлинна енергия, но в рамките на спазването на основният принцип за българският граждански процес – за диспозитивното начало (арг. чл.

6, ал. 2 ГПК). В случая – за пълнота е необходимо да се посочи, че третото лице-помагач на страната на ищеца е представило главни отчети за процесния период (л.82-84 в кориците на делото), които са подписани от ответницата И.. При това положение с подписването на неоспорените главни отчети, съдът счита, че е налице извънсъдебно признание по смисъла на чл. 175 ГПК от ответницата И., че с ищеца се намират в облигационни отношения. А извънсъдебното признание на факти е едно от най-сигурните доказателства в гражданският процес, което преценено в съвкупност с останалите доказателства по делото води до изясняване на действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл.

175 ГПК и чл. 10 ГПК.

Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.