Решение № 1348 от 25.10.2021, Административен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 2021 г., гр.Варна

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД

VІ-ти касационен състав, в публично заседание на 14.10. 2021 г., в състав :

Председател

: Красимир Кипров Членове : Евелина

Попова

Марияна Бахчеван при секретаря Ангелина Георгиева с участието на прокурора Силвиян Иванов като разгледа докладваното от съдия Кипров касационно дело № 1959 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното

:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, пр.ІІ от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на Регионална дирекция „Автомобилна администрация”-

Варна , против решение № 376/20.07.2021 г. по НАХД № 1955/2021 г. по описа на ВРС, с което е отменено издаденото от директора НП

№ 23-0000121/19.02.2021 г. и ИА „АА“ е осъдена да заплати на „П. “ ООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 330 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилно прилагане от страна на въззивния съд на материалния закон, като се иска отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски за процесуално представителство. В съдебно заседание не се явява представител на касатора.

Ответникът

„П. ” ООД , чрез представения отговор на касационната жалба изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт , а разгледана по същество тя е основателна.

С обжалваното НП, на основание чл.104 , ал.1 от

ЗАвП е наложена на ответника имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение по чл.10, пар. 2, изр. 1 , пр. 2 от Регл. 561/06 във вр. с чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвП , а именно : затова , че на 23.07.2020 г. в с. Слънчево, обл. Варна, дружеството не е организирало труда на водача И.Н.С. при извършването на обществен превоз на товари, видно от тахографски лист от 22.07.2020 г. , пътен лист сер. „ТВ“ № 570/19.07.2020 г. и товарителница № 1704725/22.07.2020 г. , с влекач марка „Рено“ от кат. N 3, с рег. **, с монтиран аналогов тахограф , попадащ в обхвата на Регламент /ЕО/ 561/2006, по такъв начин , че същият да е в състояние да спазва изискванията на чл.8, пар. 2 , във вр. с чл.4, б.“ж“, второ тире от Регламент 561/2006, а именно – за 24-часовия период на управление, започващ в 14.57 ч. на 22.07.2020 г. , не е осигурило на водача ползването на намалена дневна почивка от поне 9 последователни часа, като му е осигурило почивка от 7 часа и 34 мин. / в периода от 22.23 ч. на дата 22.07.2020 г. до 05.57 ч. на дата

23.07.2020 г./, като намалението на намалената дневна почивка е с 1 час и 26 минути.

ВРС е отменил обжалваното пред него НП, като е приел , че фактите за ползване от водача на междудневна почивка от 7 часа и 34 минути са установени от събраните по делото доказателства, но органът е допуснал съществено процесуално нарушение по чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в АУАН и в НП липсва описание на конкретните действия или бездействия на превозвача, които да са довели до липсата на организация на труда на водача Стоянов.

Касационният съд намира, че обжалваното решение е постановено при наличието на касационното основание за отмяна по чл.

348, ал.1, т.1 от НПК - нарушение на материалния закон. Посочените в мотивите на въззивното решение изисквания към описанието на деянието са принципно правилни както това е прието и в цитираната от ВРС съдебна практика, но в случая те не са нарушени от страна на наказващия орган. Както в АУАН, така и в НП, действията на превозвача по организиране труда на водача са описани чрез цитирането на тахографския лист, пътния лист и товарителницата – тахографския лист отразява времето на осъществяване на превоза и на ползване на почивка от водача, а пътния лист и товарителницата отразяват възложените от превозвача на водача превози, т.е. в случая не е нужно за правилното описание на деянието, съдържанието на тези документи да бъде дословно възпроизвеждано в АУАН и НП. Освен, че са цитирани в АУАН и НП, въпросните документи са приобщени като доказателства по преписката , като от тях е видно, че превозите са били така организирани при възлагането им във времето от превозвача , че за да бъдат изпълнени от водача, последният не е имал възможността да ползва гарантираната му от закона намалена дневна почивка от поне 9 последователни часа.

При така обоснованата липса на допуснато съществено процесуално нарушение и доколкото нормата на чл. 220 от АПК допуска проверката за правилното прилагане на материалния закон да се извършва само въз основата на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, които в случая са за ползване от водача Стоянов на дневна почивка от 7 часа и 34 минути, то налице е осъществяване от страна на настоящият ответник на описаният в НП състав на адм. нарушение по чл. 104, ал.1 от ЗАвП. Като е приел обратното и е отменил обжалваното НП на несъществуващо правно основание , ВРС е постановил решението си при неправилно приложение на материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено, включително и в частта му за присъдените разноски.

След отмяната и при разглеждане на спора по същество съгласно чл. 222, ал.1 от АПК , касационният съд предвид гореизложените съображения намира, че НП следва да бъде потвърдено като процесуално и материално законосъобразно – деянието на ответника представлява нарушение на чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП във вр. с чл.10, пар.2, изр.1, пр. 2 от Регламент 561/06 , а имуществената санкция е правилно определена в съответствие с нормата на чл. 104, ал.1 от ЗАвП.

При тази изход на делото, разноски на ответника не се дължат, а претенцията за такива на касатора е неоснователна, тъй като по делото не е осъществявано процесуално представителство на същият.

Предвид изложеното , съдът

Р

Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 376/20.07.2021 г. по НАХД № 1955/2021 г. по описа на ВРС, с което е отменено издаденото от директора на Регионална дирекция „АА”- Варна

НП № 23-0000121/ 19.02.2021 г. и

Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е осъдена да заплати на „П. “ ООД сумата от 330 лв. за разноски по делото, като вместо това ПОСТАНОВИ :

ПОТВЪРЖДАВА издаденото от директора на Регионална дирекция „АА“- Варна НП № 23-0000121/19.02.2021 г. , с което на основание чл. 104, ал.1 от ЗАвП е наложена на „П. “ ООД имуществена санкция в размер на 1000 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

:

ЧЛЕНОВЕ

: