Решение № 1105 от 16.07.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1105 гр. Плевен, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20254430106259 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422,ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Юробанк България“ АД срещу Д. Т. Б., с която се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи сумата от 970 лв. главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 13.12.2021 г., за периода от 07.03.2022 г. до 30.01.2024 г.; 162,07 лв. възнаградителна лихва за периода от 07.03.2022 г. до 08.04.2023 г., 528,69 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 07.03.2022 г. до 08.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението -17.04.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№2121/2024 г. по описа на РС Плевен.

В исковата молба се твърди, че страните по делото са сключили договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта от 13.12.2021 г. с №МК243406, ведно с договор за издаване и обслужване на персонална кредитна карта №МК243406 от същата дата, като ответникът имал качество на картодържател револвиращ потребителски кредит под форма на кредитен лимит. Към датата на договора, кредитният лимит бил в размер на 1000 лв., съгласно чл. 2,ал.1 от договора. По силата на чл. 8 от ОУ ищецът твърди, че има задължение да изпраща всеки месец на ответника месечни извлечения, в които отразява всички операции и сделки, извършвани с картата, както и задълженията на картодържателя във вр. с ползваната от него карта. От 07.03.2022 г. ответникът преустановил редовно заплащане на дължимите от него суми по изпращаните му месечни извлечения. С оглед на това, че дължимите суми не били платени по две последователни месечни извлечения от дата 07.03.2022 г. и 07.04.2022 г., и на осн. чл. 7,ал.2 от договора за кредитен лимит, ищецът твърди, че е упражнил правото си да обяви цялото задължение на длъжникакартодържател за незабавно изискуемо и дължимо, без да прекратява действието на договора. Ищецът формулира довод, че на това договорно основание и неплатените две последователни месечни вноски за главници и лихви, обявил вземането за възстановяване на кредита за изцяло предсрочно изискуемо, за което уведомил 1 ответникът чрез уведомление, връчено чрез ЧСИ, който посетил адреса на

16.12.2023 г., 03.1.2024 г. и 16.01.2024 г., но тя не била открита. Поради това било залепено уведомление, в което е отбелязано, че лицето е поканено да получи книжата в офиса на ЧСИ, но в двуседмичният срок от залепването на уведомлението, изтекъл на 30.01.2024 г. и книжата не били потърсени. Адресът на ответницата бил в с. ***, нямала регистрирани трудови договори, поради което ищецът счита, че правото да обяви кредита за предсрочно изискуем е упражнено и настъпило на 30.01.2024 г. При условията на евентуалност, ако съдът не приемал този довод за основателен, моли приложеното към исковата молба уведомление и упражняването на потестативното право е надлежно извършено с връчване на препис от исковата молба на ответника или чрез назначения му особен представител, както и че ответникът е изпаднал в забава.

Ищецът формулира довод, че дължимата главница е в размер на 970 лв. за периода от 07.03.2022 г. до 08.04.2023 г., а на осн. чл. 4 от договора за кредитен лимит, се дължи и договорна лихва в размер на 162,07 лв. за периода от 07.03.2022 г. до 30.01.2024 г. На осн. чл. 5,ал.7 от договора ищецът счита, че се дължи и лихва за забава за периода от 07.03.222 г. до 08.04.2024 г. в размер на 526,69 лв. Ищецът счита, че тези негови твърдения и доводи са породили правния му интерес да поиска издаване на заповед за изпълнение, респ. подал заявление по чл. 418 ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№2121/2024 г. по описа на РС Плевен и била издадена заповед и изпълнителен лист. С оглед връчване на поканата за доброволно изпълнение по реда на чл. 47, ал.5 ГПК заповедният съд указал на ищец да предяви иск. Моли предявените искове да бъдат уважени, претендира разноски.

В срока по чл.131,ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответницата Б., чрез назначения и особен представител адв. С. от АК Плевен, в който е изложено становище за допустимост на предявените искове, но и за тяхната неоснователност.

Претендираните вземания ответникът счита, че не са изискуеми. Изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е надлежно упражнено, преди подаване на заявлението, като ответникът оспорва твърдението на банката в тази насока. Не се сочели такива доказателства, а по въпроса за предпоставките при които се упражнява потестативното право на кредитора с т. 18 от ТР №4/2014 по т. д.

№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието задължително тълкуване, а именно, че ако фактите, които не са се осъществили преди подаване на заявлението, свързани с предсрочна изискуемост, обуславяли извода, че вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало предявеното основание. Уведомяването на ответника чрез връчване на препис от исковата молба, т.е. след подаване на заявлението имало за последица настъпване на изискуемостта към този момент, но променяло основанието, на което е издадена заповедта. С т.11б от горепосоченото ТР предвиждало, че по този начин се достига до недопустимо изменение на основанието и искът за съществуване на вземането следва да се отхвърли на предявеното основание. Съобразно тази задължителна практика и представените от ищеца доказателства, ответникът счита, че правото да се обяви кредита за предсрочно изискуем не е упражнено надлежно. Освен това извлечението, което е представено в заповедното производство, следвало да съдържа достатъчно информация за вземането, данни за длъжника и кредитора, за договора за банков кредит, пораждащ вземането, за дължимия размер на кредита – главница и лихви, респ. непогасеният остатък от него. Следвало да се посочат кои вноски и при какъв падеж не са погасени, за да се прецени кога са спрели плащанията.

С оглед тези твърдения ответникът формулира довод, че изявлението по чл. 60,ал.2 ЗКИ също трябва да съдържа всички изискуемо реквизити на извлечението от счетоводните книги. В представеното уведомление обаче липсвал размер на задължението, както и конкретизирането на същото по отделни пера. Представеното извлечение от счетоводни книги не възпроизвеждало реално съществуващите 2 записвания по счетоводната сметка, от които да се проследи движението на средствата по нея и дали е настъпило твърдяното неиздължаване на съответните месечни вноски от кредитополучателят и датите на техните падежи, както и действителният размер на дълг,а който правил целия дълг предсрочно изискуем. Нямало информация за платените вноски, за техния размер, падеж, като липсвала и покана-информация за кой период от време кредитополучателят не е изпълнил задължението си за връщане на кредита. Практика на ВКС в тази насока била, че от извлечението трява да се изведе от двете дадени в кумулативна връзка основания за издаване на заповед и изпълнителен лист, а именно наличието на редовен от външна страна документ по смисъла на чл.

417,ал.1,т.2 ГПК, който и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. По тази причина ответникът счита, че съдържанието на уведомлението трябва да съдържа и тези реквизити от извлечението, а в случая то не съдържало ясна и конкретна информация за дължимите по договора суми по размер за главница, лихви, разноски, неустойки и поради това то не е породило предвидените последици. Нямало доказателства изявлението да е достигнал до знанието на кредитополучателя. Другите кредитори упражнявали това свое право едностранно в заповедното, но поради изпълнението на едно изрично условие – предварително предупреждение на длъжника.

Процесните договори според ответника са потребителски съгласно чл. 9 ЗПК и приложение следвало да намерят разпоредбите на ЗПК. Ответникът формулира довод за недействителност на договора за кредит на осн. чл. 22 вр. чл.11,ал.1,т.10 ЗПК, тъй като кредиторът е посочил само абсолютните стойности на лихвения процент, ГПР по кредит, без да посочи ясна методика за формиране на ГПР, кои компоненти са включени и как се формира посочения в договора ГПР от 18,9%. Този параметър на договора представлявал величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо, но посочените по-горе съставни елементи оставят неизвестни и на практика се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. След като кредиторът при формирана на цената на предоставената от него услуга задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следва да посочил какво точно е включен в тях. В процесния договор бил определен ГПР към момента на сключването на договора в размер на 31,73 %, а ГЛП 18,9%, отново без да са посочени данни за тяхното формиране, както и стойността на възнаградителната лихва. Ответникът счита още, че текстовете на двата договора са написани на шрифт, който е по-малък от 12, което представлява самостоятелно основание за нищожност съгласно чл.22 вр. чл.10,ал.1 ЗПК. На същия шрифт било изготвено заявлението и застраховка на картодържател, пакет „F”, сертификат от 2021 г. с валидност до 13.12.2021 г. Заявлението, представлявало неразделна част от договора по смисъла на чл. 2 от него. Медицинският въпросник също бил елемент от договора, тъй като кредитополучателят декларирал, че е запознат с обстоятелството, че преференциалните лихвени проценти се ползват при наличието на подписано от кредитополучателя съгласие за приемане на застраховане по групов застрахователен договор „защита на плащанията“, както и ОУ за застраховката с ползващо лице банката и застраховател банката. Кредитополучателят на своя страна обаче поемал задължение да заплаща на банката застрахователни премии и във вноските по договора за кредит били включени вноските по застраховката,т.е. те били част от кредита и за тях също се прилагала нормата на чл. 10,ал.1 ЗПК. След като тази застраховка е елемент на договора, ответникът счита, че е предвидим разход, който е трябвало да бъде включен в ГПР. В тази насока в медицинския въпрос било посочено, че данните от него ще се ползват за оценка на риска във вр. със сключването на застраховка. Поради това ответникът формулира отново довод за недействителност на договора на сон. Чл. 22 вр. чл. 10,ал.1, чл. 11,ал.1 и чл. 12 ЗПК. Релевира възражение 3 за изтекла погасителна давност по отношение на мораторната лихва. Моли предявените искове да бъде отхвърлени и въвежда възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В с.з. ищецът не се явява, поддържа исковата молба, моли предявените искове да бъдат уважени, като претендира разноски.

В с.з. ответникът се представлява от назначения му особен представител адв. С., чрез която изразява становище за неоснователност, като от заключението на СИЕ се установило, че в главницата са включени и съдебни разноски в размер на 143,94, а те не следвало да са част от главницата по кредита. Съгласно заключението на СТЕ шрифта на медицинския въпросник и груповия застрахователен договор не са с шрифт 12, като тези два отделни документа се сочи, че са от значение за действителността на договора и съответно следвало да се присъди само чистата стойност. Релевира се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

По заявление по чл. 417 ГПК с вх. № 10830/17.04.2024 г. е образувано ч.гр.д.№ 2121/2024 г. по описа на РС Плевен, по което е издадена Заповед за изпълнение №1244/18.04.2024 г. и изпълнителен лист, въз основа на извлечение от счетоводни книги, като Д. Т. Б. е осъдена да заплати на заявителя „Юробанк България“ АД сумата от 970 лв. главница, за периода от 07.03.2022-08.04.2024 г., сумата от 162,07 лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 07.03.2022 г. до 30.01.2024 г.; сумата от 528,69 лв. обезщетение за забава за периода от 07.03.2022 г. до 08.04.2024 г., ведно със законната лихва и сторените разноски в размер на 33,22 лв. държавна такса и 480 лв. адв. възнаграждение.