Определение № 15616 от 20.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15616 гр. София, 20.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Ст. Адова като разгледа докладваното от Йоана Ст. Адова Въззивно частно гражданско дело № 20261100507258 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба с вх. № 188348/12.06.2026 г. от Й. Е. И., чрез адв. А.П., срещу Определение № 17045/05.05.2026 г., постановено по гр. д. № 5501/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 186-ти състав, с което е върната молба с вх. № 66590/02.03.2026 г. по чл. 8, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН, депозирана от Й. Е. И., с която търси защита за себе си и за децата си М. Й. И. и К. Й. И. срещу Б.О., и е прекратено производството по делото.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност поради нарушения на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд навел доводи за недопустимост на производството по ЗЗДН, доколкото бил сезиран с претенция за промяна на режима на лични отношения между бащата и децата му. Застъпва становището, че при произнасянето си първостепенният съд не е съобразил влизането в сила на решение по описа на Окръжен съд – окръг Д., щат Орегон, Съединени американски щати за прекратяване на брака между И. и Оташлийска, с което се урежда и упражняването на родителски права и образуваното гр.д. № 12234/2025 г. по описа на СГС, ГО, VI-ти брачен състав относно признаването и допускането на изпълнение на соченото решение, което към настоящия момент не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Допълва, че Б.О. инициирала гр.д. № 69288/2024 г. по описа на СРС, ГО, 89-ти състав с идентичен предмет като разгледания от Окръжен съд – окръг Д., щата Орегон, Съединени американски щати, по което не е постановено решение. Аргументира се правото на жалбоподателя да се среща с децата му. Релевират се съображения за системно и неоснователно възпрепятстване на контакта му с двете му дъщери от тяхната майка, представляващо психическо, психологично, емоционално насилие и форма на родителско отчуждение. Моли съда да отмени обжалваното определение и да се произнесе по съществото на спора, издавайки заповед за незабавна защита и определяйки режим на лични отношения с малолетните деца.

По аргумент от чл. 130, изр. 2 от ГПК преписи от жалбата не се връчват на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК, от молителя, чрез процесуален представител, с надлежно учредена представителна власт, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което частната жалба се явява допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

1

Производството пред Софийския районен съд е образувано по подадена молба за незабавна защита по чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН, допълнена с молби в изпълнение на указания за отстраняване на нередовности, от Й. Е. И.,, в лично качеството и като родител и законен представител на М. Й. И. и К. Й. И. срещу Б.О.. В молбата са изложени твърдения, че молителят и ответницата сключили граждански брак през 2021 г. на територията на САЩ, по време на който се родили двете им деца - М. Й. И. и К. Й. И.. Считано от 2024 г., последните пребивавали в Република България при ответницата и нейния интимен партньор. Сочи, че е лишен от възможността да вижда и да комуникира с двете си дъщери, като както спрямо него, така и спрямо децата се упражнява психическо, психологично, емоционално насилие и форма на родителско отчуждение. Изтъква за развило се производство за развод, ведно с произнасяне за предоставяне упражняването на родителските права на молителя, признато от кмета на гр. Благоевград с решение № 50/01.10.2025 г. и оспорено в производство по адм.д. № 2681/2026 г. по описа на АССГ. Изложени са твърдения, че майката препятствала комуникацията на децата с техния баща, като отказвала осъществяването на контакт, дори и в присъствието на социален работник от ДСП, отдел „Закрила на детето“. Изтъква конкретни прояви в периода 07.11.2025 г. - 25.02.2026 г., индивидуализирани по място и начин на осъществяване, които смята за форми на домашно насилие, а именно – отправено от ответницата нежелание да постигне споразумение с молителя относно режима на лични контакти, неподаване на отговори от Оташлийска при отправени запитвания за родителско отчуждение, игнориране на молби за провеждане на срещи и разговори с децата.

С обжалвания акт Софийският районен съд е приел, че молбата е недопустима, тъй като изложените в нея обстоятелства не могат да се подведат под нормата на чл. 2 ЗЗДН, както и че се касае за спор между родители за родителски права и режим на лични отношения, който не попада в приложното поле на ЗЗДН.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Производството по ЗЗДН е предназначено да даде защита, включително незабавна, когато е налице вече извършено или има реална опасност от предстоящо домашно насилие.

Легалната дефиниция на понятието „домашно насилие“ по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН го определя като акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. Целта на ЗЗДН е да се предостави незабавна защита на лица, пострадали действително от домашно насилие за съхраняване на физическата и психическата неприкосновеност, а не да се използва като средство за уреждане на отношенията между родители по повод упражняването на родителски права.

Съдържанието на депозираната пред СРС молба за незабавна защита, съответно частната жалба, инициираща настоящото производство съдържат обстоятелства, сочещи на разногласия между родители на малолетни деца във връзка с упражняване на родителските права, в т.ч. определянето на режим на лични контакти. Споровете с изтъкнатия предмет се разрешават по реда на чл. 127, ал. 2 от СК, респ. в рамките на бракоразводен процес, за какъвто има данни по делото, а не по реда на ЗЗДН. В рамките на процес по чл. 127, ал. 3 от СК всеки един от родителите може да иска и определянето на привременни мерки в интерес на децата, включително и настаняването им при единия родител. Що се отнася до твърдяното родителско отчуждение, този въпрос трябва да бъде изследван в дело, разглеждащо родителски права, и ако се докаже такова, сезираният съд да постанови мерки за преодоляването му.

Безспорно е, че поведението на родителите при спор за родителски права и режим на контакти би могло да причини негативни емоционални преживявания у децата, но според настоящия съдебен състав коментираното в молбата поведение на ответницата спрямо децата М. Й. И. и К. Й. И. и жалбоподателя не представлява домашно насилие. Когато между страните са налице обтегнати отношения и нарушена комуникация в резултат на 2 междуличностни противоречия ЗЗДН не намира приложение. Законът няма за цел да служи като инструмент за разрешаване на семейни конфликти или като средство за упражняване на натиск между съпрузи, а е гарант за своевременна и адекватно упражнена защита на лицата по чл. 3 от ЗЗДН. В обобщение, следва да се заключи, че предвидените в закона мерки за защита от домашно насилие не могат да бъдат адекватно приложени, когато се касае за неизпълнение на режим на лични отношения между родител и деца, т.е. чрез тях би се реализирало отчуждаване на детето и от другия родител. Висшият интерес на всяко дете предполага общуване и с двамата родители. Така например, ако бъде приложена мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗЗДН, майката да не доближава детето, се поражда хипотеза, в която последното да не може да общува с нея. Освен това посредством мерките за защита не може да се пречи необосновано на контакта на родителя с детето, при положение, че не е решен въпросът за родителските права. В подобни случаи следва родителите да работят за повишаване на родителския си капацитет, за да предоставят на децата си спокойна и грижовна среда за израстване, като демонстрират осъзнатото, съвместно, целенасочено, постоянно и отговорно поведение, мотивирано от непосредствения и единствен морално и правно защитим интерес - този на децата.

С оглед гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а частната жалба – оставена без уважение.

Определението не подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд по аргумент от чл. 274, ал. 4 от ГПК вр. с чл. 17, ал. 6 ЗЗДН.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 17045/05.05.2026 г., постановено по гр. д. № 5501/2026 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 186-и състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3