Решение № 231 от 15.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Пловдив, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20235330203700 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 23-1030-002288/11.05.2023 г. на Началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на К. Г.

Т. с ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 2 вр ал. 1, т. 5, пр. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 48 от ЗДвП.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител моли да се отмени НП като неправилно по изложени в жалбата съображения. Те са свързани с настъпване на различна фактическа обстановка, която включва неправомерно поведение от другия участник в настъпилото пътно-транспортно произшествие, както и допускането на съществено неотстранимо процесуално нарушение, изразяващо се в непроизнасянето по доказателствено искане от страна на наказващия орган. В съдебно заседание представителят му поддържа недоказване на фактическата обстановка и възражението за процесуално нарушение. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. До съда е депозиранa писмена молба – становище от началника на сектор „ПП“, който пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно, навеждайки съображения за това.

При евентуално уважаване на жалбата, моли съда да намали размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в наредбата.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

1

От фактическа страна съдът намери за установено следното:

На 14.04.2023 г. жалбоподателят К. Т. управлявал лек автомобил марка и модел „Хюндай Айоник“ с рег. № ****, собственост на „Зелени“ ООД гр. Пловдив. Това бил таксиметров автомобил. Около 23:00 ч. се движил в гр. Пловдив по ул. „Мали Богдан“, приближавайки кръстовището с ул. „Иларион Макариополски“. В непосредствена близост и в зоната около кръстовището до тротоара от дясната страна спрямо движението на жалбоподателя бил паркиран лек автомобил марка „Ауди“. По същото време по ул. „Иларион Макариополски“ в посока към кръстовището с ул. „Мали Богдан“ с неустановена висока скорост се движил лек автомобил марка и модел „БМВ Х1“ с рег. № **** управляван от Д.Л.Л.. Жалбоподателят навлязъл в кръстовището без да пропусне автомобила на Л. и отнел предимството на дясно стоящия приближаващ се и навлизащ в кръстовището автомобил. В следствие на което между двете леки коли настъпило ПТП в дясната странична част на автомобила на жалбоподателя и цялата предна част на този на Л. и настъпили значителни материални щети. От удара автомобилът на жалбоподателя променил коренно местоположението и траекторията на движение, завъртял се около напречната си ос и се установил в посока приблизително срещуположна на посоката на движение на Л., опрян до сградата, намираща се на левия диагонален ъгъл на кръстовището в посоката на движение на жалбоподателя.

На място малко по-късно пристигнал полицейски екип, който бил съставен от Б.

Д. и Р.Ж.. Полицейските служители възприели местоположението на автомобилите и техните щети и съставили протокол за ПТП № 1828126. На място полицейските служители констатирали нарушение на закона от спрения около зоната на кръстовището лек автомобил „Ауди“, на който залепили уведомление за наложена глоба с фиш.

Ударът бил чут от Д. И. Т., който по това време се намирал на терасата на жилище си.

Въз основа на констатираното бил съставил на място и акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA с бл. № 944273/15.04.2023 г. Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели и нарушителя. Последният го подписал, като посочил, че няма възражения. В 7-дневен срок от съставянето на акта постъпили писмени възражения срещу него, като възраженията от фактическа страна са били идентични с изложените в жалбата и е направено искане за събиране на доказателства чрез допускане на автотехническа експертиза. Последното след проверка по случая, включваща събиране на информация чрез докладна записка рег. № 1030р-8742 от 03.05.2023 г. и докладна записка от 25.04.2023 г. с писмо рег. № 103000-9521 от 03.05.2023 г. е прието за неоснователно, а издаденият АУАН за редовен, а производството не следва да се прекратява.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 пр. 4 от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушението.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на Д. Т. и Б. Д., както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, протокол за ПТП № 1828126, докладна записка рег. № 1030р-8742 от 03.05.2023 г., докладна записка от 25.04.2023 г., писмо рег. № 103000-9521 от 03.05.2023 г., писмени възражения, справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР.

2

След преценка на събраните в хода на съдебното следствие и по административнонаказателната преписка доказателства съдът намира, че се доказва по несъмнен начин твърдяното от фактическа страна в наказателното постановление.

Всъщност съгласно задължителните указания дадени с ППВС № 10/1973 г. и ППВС № 2/1978 г. актовете за установяване на административни нарушения губят презумптивната си доказателствена сила при оспорване на фактическата обстановка от страните, като обстоятелствата отразени в тях подлежат на установяване с всички доказателствени средства.

В конкретния случай фактическата обстановка в АУАН е изрично оспорена, макар и по-ясен начин едва в съдебно заседание, поради което и АУАН няма презумптивна доказателствена стойност. Последното обаче не възпрепятства възможността да се изведе твърдяното в постановлението поведение на жалбоподателя.

Трябва да се признае, че нито един от двамата разпитани свидетели не е станал очевидец на настъпилото ПТП, като свидетелят Т. може да се възприема като лице, което непосредствено е успяло да възприеме обективни фактори от събитията и да забележи последиците от тях веднага след настъпване на удара. В този смисъл са и показанията му, в които се сочи, че е чул удар и след това е видял местоположението на автомобилите на процесното кръстовище. Така или иначе и показанията и на двамата свидетели са идентични относно настъпилия удар между двата автомобила, като възприятията им са вторични. Т. по звука, но заедно с Д. и по отношение на материалните щети по МПС, участници в ПТП, и местоположението им на процесното кръстовище. Именно последните са намерили израз в изготвения протокол от ПТП. В този смисъл гласните доказателствени средства се подкрепят от писмените.

Отделно от горното самите последици върху самите автомобили сочат именно към осъществяване на фактическата обстановка, описана в наказателното постановление. Правилата на формалната логика не позволяват да се направи друг извод освен този, че жалбоподателят е навлязъл в кръстовището и, докато е бил в него, е бил ударен от друг автомобил. При реализиране на друга фактическа обстановка – т.е. да не е бил навлязъл или да е излизал от кръстовището, то настъпването на удар би бил в съвсем различна част от автомобила му. Такива данни и доказателства обаче отсъстват. Напротив, доказателствата (протокол за ПТП и описаните щети) сочат, че ударът е бил в централната част на дясната му страна. Затова и съдът прецени, че се доказва твърдяната фактическа обстановка.

Интерес за делото предизвикват и събраните доказателства относно няколко допълнителни фактора. Това са местоположението на ударения автомобил, степента на щетите и наличието на трети, спрял в непосредствена близост до кръстовището, автомобил. Категорични за всички тези данни са и двамата разпитани свидетели, като Д. дори споделя, че на този трети автомобил му е била съставена глоба с фиш. Косвено за такъв автомобил споделя и Т., който потвърждава, че там редовно спират автомобили. Колкото до щетите и местоположението на автомобилите и двамата подчертават, че автомобилът на жалбоподателя се е бил очевидно завъртял, променил посоката си и се намирал на опрян до сграда на отсрещния ъгъл. Така е бил отбелязан и в протокола за ПТП. Именно тези последни данни обосновават според съда извод за скорост на движение от страна на водача на МПС марка „БМВ“, която в никакъв начин не може да се определи като ниска. Отново правилата на формалната логика изключват поведение от този водач, който да се е движил с ниска скорост. Ако това е било така или е нямало да настъпи удар, или последиците от него не биха били такива. По аргумент от довеждането до изключване, то следва, че единствено възможно е този водач да се е движил със скорост, която не е позволявала реакция или по-леки вреди, т.е. несъобразена и/или висока скорост. Впрочем Т. не споделя да е чул характерния 3 шум от спирачен път, а направо удар. Затова и този факт се прие за установен по делото.

Въз основа на всичко изложеното до тук, съдът намира показанията на свидетелите са непротиворечиви, незаинтересовани, последователни, съответни едни на други и на другите събрани доказателства и достатъчно подробни, поради което и им се довери, като ги прие за достоверни и обективни и ги оцени с доверие.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице, съгласно представената заповед при спазване на процедурата за съставянето му по чл.

40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Съставен е в присъствието на двама свидетели и жалбоподателя, като му е предявен за запознаване и подписване и му е връчен препис от него. Предоставена е възможност на нарушителя да изложи възраженията си в момента на предявяване на акта, от което не се е възползвал. Спазено в правилото в седемдневен срок от съставяне на акта жалбоподателят да разполага с възможност да предяви писмените си възражение, от което се е възползвал. С тях е направил доказателствено искане, което е било отхвърлено в хода на преписката. По отношение на него е и едно от възраженията в жалбата. Безспорно е, че то касае доказателствено искане. В този смисъл трайна е съдебната практика и ясен е законът (НПК), че пропуските по доказателствата не водят до съществено нарушение на процесуалните правила, най-малкото защото те могат да бъдат предявени пред съд, който като независим орган да прецени тяхната основателно и да ги допусне. Същото искане е било поставено пред настоящия състав и по волята на процесуалния представител на страната не е било събрано. Всъщност уважаването или не на едно такова искане би имало значение единствено относно доказването на фактите по делото, но не и до спазване на процедурата. Затова и не се възприе от съда.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия съобразно представената заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.