Определение № 440 от 16.09.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 440 гр. Ловеч, 13.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕМИЛ ДАВИДОВ

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЕМИЛ ДАВИДОВ Въззивно частно наказателно дело № 20244300600331 по описа за 2024 година Производство с правно основание член 243,ал.8 от Наказателно – процесуалния кодекс.

Постановена е Определение № 293/25.07.2024 година,постановено по частно наказателно дело № 20244310200250/2024 година по описа на Районен съд Ловеч.С това определение съдът е потвърдил Постановление на Районна Прокуратура – Ловеч, ТО Тетевен от 29.01.2024 год., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 178/2018 год. на РУ на МВР Ловеч, преписка №2108/2018 г. по описа на РП Ловеч за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, като обосновано и законосъобразно.

Така постановения съдебен акт е обжалван от В. Г. С. чрез упълномощения му повереник адв.Г. Г. от АК София.Излагат се твърдения за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на решаващия съд.Пълномощникът на жалбаподателя развива съображения,че наблюдаващ прокурор е разгледал престъплението, за което е сезиран, но е достигнал до напълно необосновани изводи. Сочи, че по същество прокурорът е сезиран с ясно твърдение, че св. Ц. е прехвърлил чрез дарение на св. Ш чужд недвижим имот, в който съсобственик е и клиентът му, като така е причинил имотна вреда на същия. Счита това за доказано и съответно, поради което твърди, че прокурорът не следва да прекратява наказателното производство, а да 1 предприеме действия по ангажиране на наказателна отговорност по реда на чл. 219, ал. 1 и сл. от НПК. Не споделя извода на прокурора, че прехвърлянето на чуждо имущество няма вещнотранслативен ефект, поради което не е настъпило увреждане в патримониума на клиента му, която теза твърди, че е напълно несъстоятелна, тъй като и до момента клиентът му не може да се ползва от имота, който е прехвърлен на св. Ш, а дори напротив, последният ясно бил манифестирал правото си да го свои и владее. Излага, че нищожността на една сделка с прехвърлително действие на недвижим имот се установява единствено чрез влязло в сила решение на съд, като до приключване на евентуалното дело невладеещият собственик търпи реални вреди най-малкото от невъзможността да ползва плодовете на вещта, както е в конкретния случай. Сочи, че при справка в Агенция по вписванията към момента лицето, притежаващо процесиите имоти, е св. Ш, което говори достатъчно за настъпилите вредни последици за клиента му. Цитира практика на ВКС / решение № 306/2011 от 26.03.2012 г. по гр. д. № 87/2011 г. по описа на ВКС, 2 г.о. както и определение №617/21.07.2009 г. по гр. д. № 478/2009 г. на ВКС, 2 г.о., който установявали, че дарение на чужда недвижима вещ може да предизвика при определение обстоятелства вещно – транслативен ефект.

Сочи, че привидното извършване на гражданскоправни сделки, с които едно лице се разпорежда със свое имущество, докато в действителност е налице престъпно засягане на правото на собственост чрез съзнателно разпореждане от страна на измамено лице, е раг ехсеIIеnсе за измамливи действия.Освен това адв.Г. развива съображения,че решаващия делото съдия Йорданка Вутова има негативно отношение към неговия повереник,без обаче а сочи конкретни доказателства в тази насока.Сочи,че наличието на гражданскоправни отношения между две лица не изключва реализирането на наказателна отговорност за измамливи действия.Основната теза на жалбоподателя е,че не е необходимо в патримониума на В. С. да е настъпила имуществена вреда или Ц. да се е обогатил от дарението, за да е осъществен състава на измамата по чл. 209, ал. 1 от НК, тъй като твърдението им било не само, че е настъпила такава вреда за С., но и че деянието е извършено, за да добие друго лице имотна облага, а именно Ш.В заключение на въззивната жалба не е формулиран диспозитив какво точно иска жалбоподателя от въззивната инстанция.

В рамките на дължимата въззивна проверка на постановения 2 първоинстанционен съдебен акт въззивния съд приема за установено следното :

Досъдебното производство е образувано на 15.01.2019 г. на основание чл.212, ал.1 от НПК за това, че на 18.12.2014г., в гр. Ловеч, с цел набавяне на имотна облага, било възбудено заблуждение у Ц.П. Ш от гр.Угърчин, обл.

Ловеч, относно собствеността на недвижими имоти предмет на договор за дарение и с това му била причинена имотна вреда на неустановена към момента стойност - престъпление по чл.209, ал.1 от НК Излага, че на 08.11.2023 г. ОП Ловеч е уважила направения самоотвод на наблюдаващия прокурор Бойко Василев, както и че на 09.11.2023 г. за нов наблюдаващ прокурор по делото бил определен младши прокурор Радослава Илиева.

Делото е изпратено в районна прокуратура Ловеч от водещия разследването съгласно чл.235 от НПК с мнение за прекратяване на наказателното производство. В хода на разследването е установено следното: В. Г. С. и Ц.П.Ц. били наследници на общ наследодател С.Н.Ч., починал на 07.03.1983 г. След смъртта си С.Ч. оставил в наследство земеделски земи, гори и пасища в землищата на гр. Угърчин и с. Драгана, обл. Ловеч. На 17.01.2002 г. Ц.П.Ц. подал до РС Ловеч молба с вх. № 10/17.01.2002г. за отказ от наследство, останало от С.Н.Ч., вписана под № 2/17.01.2002г. в специалната книга на РС Ловеч. На 18.12.2014 г. Ц.П.Ц., действал чрез пълномощник М.Н.Щ., дарил 1/9 идеални части от сънаследствени имоти на Ц.П. Ш, действащ чрез пълномощник М.Н.Щ.. Сделката била оформена с нотариален акт № 50, том X, рег. № 8758, нотариално дело № 1020/2014г. за дарение на идеални части от недвижими имоти и изповядана пред Светлана Караиванова помощник нотариус по заместване при Анна Ценкова- нотариус с район на действия РС Ловеч. В документа били са посочени и описани подробно дарените имоти - 1 /9 идеални части от общо десет земеделски имота в землищата на гр. Угърчин, обл. Ловеч и с. Драгана, обл. Ловеч, всички съставляващи наследство от С.Ч., от което наследство свидетелят Ц. се отказал през 2002 година. С Решение № 225/16.05.2019 г. на РС Ловеч договорът за дарение от 18.12.2014 г. бил обявен за относително недействителен в частта, в която Ц.П.Ц. е дарил 1/9 ид. части от седем броя поземлени имоти, описани в т.1-6 и т.8 от нотариалния акт. Със същото решение била допусната и съдебна делба между ищци и ответници - всички наследници на С.Н.Ч., но без участието на Ц. Ц.. С Решение № 13/21.01.2020 г. на ОС Ловеч, минало на контрол през ВКС с 3 определение № 41/01.02.2021г. по допускане на решение, е прието, че отказът от наследство на Ц.П.Ц. от общия наследодател С.Н.Ч., вписан под № 2/17.01.2002г. в специалната книга на РС Ловеч, е недействителен, поради което е изменил Решение № 225/16.05.2019г. на РС Ловеч в частта, в която е допусната делба между сънаследниците без участието на Ц. Ц. като вместо това е допуснал делба между сънаследниците с участието на Ц. Ц.. В останалата част Решение № 225/16.05.2019 г. на РС Ловеч било потвърдено. В качеството на свидетел и пострадал бил разпитан В. Г. С., който заявил, че в периода 1999-2002г. са били възстановени имоти в наследство към момента на направения отказ от наследство от Ц.П.Ц. както и, че Ц. е приел пари от баща му, за да се откаже от земите, за което имало оформена разписка. За което бил разпитан в качеството на свидетел Ц.П.Ц., който заявил, че няма спомен да е подписвал документ, с който да се е отказал от наследство. Признал е, че страда от алкохолна зависимост и че допуска, че ако е подписал такъв документ, то е било, когато е употребил алкохол. Потвърдил, че земите са му наследствени. Изготвена била съдебно - психиатрична експертиза на Ц.П.Ц., видно от заключението на която при свидетеля Ц. е налице заболяването „психични и поведенчески разстройства", дължащо се на злоупотреба с алкохол, синдром на алкохолна зависимост, органично разстройство на личността, които обаче не са довели до съществено ограничаване на възможността му да анализира поведението си и да предвижда последствията от постъпките си. В заключение било прието, че свидетелят Ц. е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи както и че е психично годен правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Разпитан бил в качеството на свидетел и Ц.П. Ш, който заявил, че не е знаел, че Ц.П.Ц. се е отказал от наследство и имотите не са негови. Отрекъл да е сключвал договор за аренда. При разпита на свидетеля му било предявено наличното по делото копие от договора за аренда от 20.03.2004 г., посочен от РС- Ловеч, като свидетелят категорично заявил, че въпросният договор не е сключван с него. Заявил, че в текста на договора липсват задължителни реквизити - номер, посочване къде и кога е вписан, нотариална заверка на подписите. Посочил също, че в тези договори по начало никога не се посочвало какви дялове има всеки съсобственик, което в предявения му договор било вписано, като обърнал внимание на обстоятелството, че щом като в договора са посочени четирима арендодатели, 4 задължително следва всички да са положили подписи, каквито в предявения му договор липсват. Разпитан бил в качеството на свидетел М.Н.Щ., който заявил, че през 2014 г. е работил при Ц.П. Ш и се е занимавал със събирания и подготвяне на документи за сделки, съдействал е за сключване на договора за дарение между Ц.П.Ц. и Ц.П. Ш, но не е знаел какви са уговорките между тях.

В хода на ДП е изготвена графическа експертиза на приложените по делото копия на пълномощно от 10.12.2014 г., с което Ц.П.Ц. е упълномощил М.Н.Щ. да извършва всякакви фактически и правни действия на сънаследствени поземлени имоти и на два броя декларации - за гражданство и гражданско състояние по чл.25, ал.8 от ЗННД и по чл.264, ал.1 от ДОПК, като заключението на вещото лице било, че подписът, положен в графа „упълномощител" и „декларатор" е положен от Ц.П.Ц.. Изпратено било писмо до Агенция по вписванията гр. Ловеч с искане да се предостави оригиналът на въпросния договор от 20.03.2004 г., в която връзка бил получен отговор, че в електронната система на ИИСКИР такъв договор не фигурира, поради което нямало как да бъде предоставен за нуждите на делото. Изпратено било друго писмо до Агенция по вписванията гр. Ловеч, видно от което за периода от 01.01.2002 г. до 30.06.2023 г. няма сключвани договори за аренда с лицето Ц.П.Ц.. Приложен е акт за смърт, видно от който Ц.П.Ц. е починал на 14.10.2023 година.

Решаващия Ловешки районен съд е извършил дължимия детайлен анализ не само на гражданскоправните отношения между страните,но и в техния относим наказателно правен аспект.Обосновано и мотивирано е прието, че от обективна страна престъпление по чл.209, ал.1 от НК изисква въвеждане в заблуждение от дееца (в настоящия случай Ц. Ц.) спрямо лице (в настоящия случай Ц. Ш) за факти и обстоятелства от обективната действителност. Деецът трябва да създаде невярна представа у това физическо лице за факти и обстоятелства от действителността посредством разнообразни способи. Вследствие на това активно поведение от страна на дееца лицето, което е заблудено (пострадалият), извършва акт на имуществено разпореждане с вещ и той или трето лице (пострадал) претърпява имотна вреда като резултат от това действие по имуществено разпореждане.

Вследствие на измамата вещта излиза неоснователно от патримониума на собственика й (пострадалия). Наблюдаващия прокурор е приел, че в настоящия случай лицето, което е извършило акт на имущественото 5 разпореждане - дарение на 1/9 ид. част от седем сънаследствени имот в землищата на гр. Угърчин, обл.Ловеч и с.Драгана, обл.Ловеч, е съсобственикът по наследяване на тези земи - Ц. Ц., който е страна по договора дарител. Той не бил въведен в заблуждение, а доброволно и по взаимно съгласие с Ц. Ш бил сключил сделката като Ц. Ц. се е разпоредил със сънаследствен имот в разрез с разпоредбата на чл.76 от ЗН, гласяща: Актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата." Приел е, че съгласно Решение № 13/21.01.2020 г. на ОС Ловеч, седемте броя поземлени имоти, описани в т. 1-6 и т. 8 от нотариалния акт, попадат в неговия дял при делбата, защото спрямо тях отказът на Ц. Ц. от наследство е недействителен, той е бил съсобственик на имотите заедно с другите сънаследница и между тях е допусната делба.В хода на досъдебното производство в качеството на свидетел и пострадал бил разпитан В. Г. С., който заявил, че в периода 1999-2002г. са били възстановени имоти в наследство към момента на направения отказ от наследство от Ц.П.Ц. както и, че Ц. е приел пари от баща му, за да се откаже от земите, за което имало оформена разписка. За което бил разпитан в качеството на свидетел Ц.П.Ц., който заявил, че няма спомен да е подписвал документ, с който да се е отказал от наследство. Признал е, че страда от тежка форма на алкохолна зависимост и че допуска, че ако е подписал такъв документ, то е било, когато е употребил алкохол. Потвърдил, че земите са му наследствени. Изготвена била съдебно психиатрична експертиза на Ц.П.Ц., видно от заключението на която при свидетеля Ц. е налице заболяването „психични и поведенчески разстройства", дължащо се на злоупотреба с алкохол, синдром на алкохолна зависимост, органично разстройство на личността, които обаче не са довели до съществено ограничаване на възможността му да анализира поведението си и да предвижда последствията от постъпките си.