Решение № 1562 от 24.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1562 гр. Варна, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20253110111303 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по искова молба , с рег. № 85742/13.10.2025 г. депозирана от ищеца С. Р. Р., ЕГН ********** от гр.***, представляван от адв.А. Р. от ВАК против ответника „Е. М.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, с която са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл.439 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че е погасена по давност възможността за принудително изпълнение на парични вземания вписвани по основание и размер в диспозитива на исковата молба.Предявените от ищеца обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове са с правно основание чл.439 ГПК и общ материален интерес от 16 196,75 лв.

Ищецът основава исковата си молба на следните твърдения:

Ст.Р. твърди, че на 29.09.2011 г. РС Варна издал изпълнителен лист и Заповед № от 15.09.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 13335/2011 по описа на съда в полза на „Р. (Б. )“ срещу длъжника С. Р., като Р. бил осъден за заплати на кредитора следните суми : 10461,68 евро - сбор от неиздължена главница по Договор за банков кредит от 10.06.2008 г., изменен с Анекс № 1/07.12.2009 г. и Анекс № 2 /12.08.2010 г. ; 984,01 евро - представляваща изискуема редовна лихва ,начислена за периода от 05.11.2010 г. до 21.08.2011 г. , 171,88 евро - представляваща изискуема наказателна лихва начислена за периода от 05.03.2011 г. до 11.09.2011 г., законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, 409,23лв. представляваща равностойността на присъдените съдебно-деловодни разноски за платена държавна такса и 654,61 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се в исковата молба, че по молба на взискателя „Р. б. Б. „ ЕАД било образувано изпълнително дело № 2011***0400700 по описа на ЧСИ И. С. , с рег. № *** в КЧСИ , район на действие ОС Варна, въз основа на горепосочения изпълнителен лист.

По ИД на 4.10.2011 г. била входирана ПДИ до задълженото лице; на 25.11.2014 г. било конституирано като взискател ответното дружество „Е. М.“ ЕООД по силата на договор за цесия от 12.06.2014 г. ; на 03.11.2020 г. била входирана молба № 28074 от взискателя по делото с приложена вноска бележка за заплатена такса към ЧСИ и искане за справка към 1

Регистъра на БНБ за наличие на банкови сметки; на 09.03.2021 г. било входирано запорно съобщение до „*** „ , а на 26.01.2023 г. била входирана молба с № 1749 от взикателя по делото за налагане на запор върху банкови сметки.

Т.е. твърди се от ищеца, че други действия по изпълнителното дело не били извършени.

В исковата молба ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 433 , ал. 1, т. 8 ГПК като намира , че до 03.11.2020 г. не са извършвани изпълнителни действия по изпълнителното дело , респективно счита , че погасителната давност за процесното вземане е настъпила на 03.11.2020 г. С оглед горното и ищецът е обосновал правния си интерес от избраната искова защита. Изрично и в изпълнение на дадените от съда указания ищецът е подчертал, че не се позовава на настъпила перемпция , а на изтекла погасителна давност.При така изложените фактически твърдения, допълнени с уточнителна молба, ищецът е обосновал правния си интерес от избраната форма на искова защита е формулирал искане с правно основание чл.439 ГПК .

Ищецът сезира съда с искането да бъде постановено Решение, по силата на което съдът да приеме за установено в отношенията между страните,че ищецът не дължи поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение на Е. М. ЕООД сумите в размер :

10461,68 евро - представляваща сбор от неиздължена главница по Договор за банков кредит от 10.06.2008 г., изменен с Анекс № 1/07.12.2009 г. и Анекс № 2/12.08.2010 г. ;

984,01 евро - представляваща изискуема редовна лихва ,начислена за периода от 05.11.2010 г. до 21.08.2011 г. ,

171,88 евро - представляваща изискуема наказателна лихва начислена за периода от 05.03.2011г. до 11.09.2011 г., законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2011 г. до окончателното изплащане на задължението,

409,23 лв. - представляваща равностойността на присъдените съдебно-деловодни разноски за платена държавна такса и

654,61 лв. - юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист на 29.09.2011г. и заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 13335/2021 г. по описа на ВРС в полза на Р. б. Б. АД, като вземането е прехвърлено от Р. б. Б. АД на Е. М. ЕООД съгласно договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от 12.6.2014 г. между посочените дружества и въз основа на изпълнителен лист и заповед за изпълнение образувано изпълнително дело № 2011***0400700 по описа на ЧСИ И. С. , рег.

№ *** в КЧСИ , район на действие ОС Варна.

Ищецът желае уважаване на иска ведно с присъждане на разноските по делото, като е направил и искания за събиране на доказателства .

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез юрисконсулт М.М..

Ответникът е релевирал възражение за неподсъдност на спора по което съдът в настоящия му първоинстанционен състав се е произнесъл с Определение № 17339/10.12.2025г. / връчено на страните и необжалвано / .

Ответникът в раздел *** от ОИМ изразява становище за нередовност на исковата молба. Според ответника е налице разминаване между сумата вписана в петитума и цената на иска. Ответникът сочи, че по задължението има плащания, поради което ищецът неправилно посочил сумите по изпълнителния лист, без да бъдат приспаднати постъпилите плащания, а към 05.12.2025 г. задължението към ответното дружество било в размер на 17 461,29 лв. или 8927,82 евро.Ответникът намира иска за недопустим за размера над присъдената по изпълнителния титул на осн. чл.119 ЗЗД, т.к. с погасяване на главното вземане се погасявали и акцесорните такива.

В раздел трети ответникът изразява становище за неоснователност на иска.

На първо място ответникът сочи, че за установените вземания със заповед за изпълнение тече 5 годишна давност от датата на влизане в сила на заповедта.

Влязлата в сила заповед попадала в приложното поле на чл. 117, ал.2 ЗЗД . В процесния случай ответникът правейки разграничение между действието на ППВС 3/1980 и ТР 3/28.3.2022 г. извежда извод, че давността е започнала да тече от 26.05.2015 г. От 2 посочената дата по ИД № 700/2011 били предприети и поискани множество изпълнителни действия, доказателства за които се съдържали в кориците на делото.

От 22.10.2015 до 23.1.2019 г. постъпвали суми по изпълнителното дело, а след това били извършени следните действия : на 03.11.2020 г. молба за действия ;на 8.3.2021 г. била подадена молба за запор върху банкови сметки; на 11.03.2021 г. бил наложен запор върху сметка в *** ; на 12.04.2021 г. била подадена молба за действия ; на 21.06.2021 г. била подадена молба за действия ; на 26.01.2023 г. била подадена молба за запор върху банкови сметки ; на 20.03.2023 била подадена молба за действия ; на 13.03.2023 г. била вписана възбрана ; на 01.02.2023 - запорно съобщение за наложен запор върху банкова сметка в *** АД ; на 29.3.2024 г. била изпратена призовка за принудително събиране и на 07.02.2025 г. запорно съобщение върху трудово възнаграждение и 2 банкови сметки.

Плащане било направено след започване на изпълнителното производство , в резултат на действия на съдебния изпълнител . Длъжникът се съобразил с указанията от ПДИ за единствения допустим начин на плащане - чрез съдебния изпълнител , поради което и сумата на направените преводи по сметката на съдебния изпълнител била събрана от органа на принудителното изпълнение , поради което и срока по чл.433, ал.1 т. 8 ГПК не бил изтекъл . Във връзка с горното ответникът цитира и относимата съдебна практика, като обобщава, че в нито един момент за процесното вземане не е изтекла погасителната давност . Ответникът моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни с присъждане на разноски и прави искания по доказателствата.

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 27.03.2026 г. ищецът С. Р. Р., редовно призован, не се явява, не се представлява. В молба вх.рег.№ 25122/27.03.2026 г. от адв. А. Р. - пълномощник на ищеца , моли за уважаване на иска ведно с присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, а в случай, че ответната страна представи списък на разноските по чл. 80 от ГПК и претендира присъждане на адвокатско или юрисконсултско възнаграждение, ищецът прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение и моли същото да бъде намалено до предвидения минимум.

Ответникът „Е. М.” ЕООД, редовно призован, не се представлява в откритото съдебно заседание, не депозира и становище .

Съдът, след съобразяване на становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства, приложимия закон и разпоредбите на чл.235 и чл.236 ГПК приема за установено и доказано по делото от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :

Районен съд Варна е сезиран с искова молба подадена на 13.10.2025 г. от ищеца С. Р. против ответника Е. М. ЕООД с правно основание на иска чл. 439 ГПК. Исковата форма на защита съдът намира за допустима , предвид твърденията изложени от ищеца в искова молба за наличие на висящо изпълнително производство, образувано въз основа на изпълнителен титул издаден през 2011 г. и предприети действия по принудително събиране на сумите по изпълнителния лист.

От представените от ищеца писмени доказателства и от приобщеното на листи от 65 до 199 в заверено копие изп.дело № 2011***0400700 по описа на ЧСИ И. С. се установява и изяснява следното от фактическа страна :

ИД № 2011***0400700 по описа на ЧСИ И. С., ЧСИ с рег. № *** и район на действие ОС Варна е образувано на 04.10.2011 г. по Молба на взискателя Р. б. (Б. ) ЕАД против длъжниците: 1. *** ООД , ЕИК ***, представлявано от С. Р. Р., 2. С. Р. Р., ЕГН ********** и 3. Г. Н. А., ЕГН ********** , въз основа на Заповед № 7787 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 29.09.2011 г. издадени по ч.гр.д. № 13 334/2011 г. на РС Варна , ХХХ-ти състав, по силата на които длъжниците са били осъдени да заплатят на кредитора сумата от 10 461.68 евро ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2011 г. , до окончателното изплащане на вземането , както и направените по частното гр.дело съдебно –деловодни разноски в размер на 409.23 лева платена държавна такса , както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 654.61 лв. Още в молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е възложил на ЧСИ правата по чл. 18 ЗЧСИ .

От приложеното на л. 68(гръб)по делото копие на Изпълнителен лист издаден на 29.09.2011 г. се извежда извод, че изпълнителния лист е издаден в заповедното производство по ч.гр.д. № 1335/2011 г. по описа на РС Варна въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и постановено незабавно 3 изпълнение в полза на кредитора Р. б. Б. ЕАД и против солидарните длъжници „*** „ ООД, С. Р. Р. и Г. Н. А. . Видно от л 72-74 от делото заповедта по чл.417 ГПК ведно с ПДИ са връчени от ЧСИ на солидарния длъжник С. Р. е връчена на 14.10.2011 г./л. 74/ Ст.Р. не твърди да е възразил по чл.414 ГПК против издадената Заповед по чл. 417 ГПК или да е предприел други процесуални действия в качеството си на солидарен длъжник след получаване на ПДИ.

Към датата на връчване на ПДИ е действала редакцията на чл.414 ал. 2 ГПК,обн.в ДВ , бр.100/2019 г. и с изтичане на 2 седмичен срок, т.е. на 28.10.2011 г. е влязла в сила издадената Заповед по чл.417 ГПК спрямо Ст. Р. . От дата 28.10.2011 г. е започнал да тече петгодишния давностен срок за погасяване на главното вземане по издадения изпълнителен лист, който е следвало да изтече на 28.10.2016 г. ако не е прекъсван.