Решение № 2 от 03.02.2022, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Гълъбово, 03.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Илкова при участието на секретаря Антоанета Делчева като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело №

20215550100319 по описа за 2021 година

Производството е по предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. 500, ал.1, т.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът ЗД "Е." АД –София, чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че на 09.05.2015 г. в района на републикански път П-55, землището на с.Д., настъпило ПТП, което било причинено от водача на л.а. „Рено Лагуна" с peг. № ******, с рама ******.

Събитието било констатирано от органите на ПП-КАТ с констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 18/09.05.2015 г., видно от който, водачът на МПС с peг. № ****** и ответник в настоящото производство, поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, приближавайки предстоящ ляв завой, загубил контрол върху л.а., напуснал платното за движение вдясно, изминал известно разстояние и се ударил с предната част на автомобила в крайпътно дърво. Вследствие на събитието били нанесени телесни увреждания на пътника, който седял на предната седалка на автомобила - И.Т.И., и той претърпял имуществени и неимуществени вреди. При настъпване на процесното ПТП, виновният за настъпването му водач отказал да се подложи на проверка за алкохол от контролните органи за движение по пътищата. С присъда от 26.04.2018 г. по н.о.х.д. 157/2018 г. на ХОС, влязла в сила на 11.05.2018 г., ответникът бил признат за виновен в това, че на 09.05.2015 г., на републикански път П-55, в землището на с.Д., при управление на горепосочения л.а. е нарушил правилото на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и причинил средни телесни повреди на И.Т.И. счупване на лъчевата кост на лявата ръка, счупване на костите на подбедрицата на десния крак и изкълчване на тазобедрената става на левия крак, довели до трайно затруднение на движението на всеки от тези крайници. Между ищеца и собственика на лекия автомобил „Рено Лагуна", с peг. № ******, имало сключен застрахователен договор за застраховка „гражданска отговорност" на автомобилистите № 07115000762336/11.03.2015 г., който бил 1 валиден към датата на процесното ПТП. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие при ищеца била образувана застрахователна претенция № 1500090000/07.04.2017 г. В хода на образуваното гр.д. № 2827/2017 г. на Софийски градски съд, ГО 1-15 с-в., ищецът изплатил сумата от 30 000 лева за обезщетение за неимуществени вреди и 3429.01 лева за обезщетение за имуществени вреди, както следвало – на 31.07.2018 г. - 15 000 лева, на 02.08.2018 г. - 18 429.01 лева. Същият бил осъден с решение № 2135/22.03.2019 г. по гр.д. № 2827, по описа за 2017 г. на Софийски градски съд, ГО -15 с-в, да заплати в полза на пострадалото лице сумата от 20000 лева за обезщетение на неимуществени вреди, след приспадане на вече платените 30000 лева от общия размер на обезщетението за неимуществени вреди от 50000 лева, ведно със законната лихва от 02.08.2018 г.; 16 403.89 лева законна лихва за забава върху платените в хода на процеса 30000 лева за периода 09.05.2015 г. - 01.08.2018 г.; 80.97 лева законна лихва за забава върху платените в хода на процеса 3429.01 лева за периода 09.05.2015 г. - 01.08.2018 г.; 17.50 лева за държавна такса за първоинстанционното разглеждане на делото; в полза на Софийския градски съд сумата от 2 505 лева за държавна такса и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото, съразмерно с уважената част от исковете, а в полза на адв. Р.М. сумата от 1931.41 лева за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. На 19.04.2019 г. застрахователят изплатил в полза на пострадалото лице присъдената главница, ведно със законната лихва върху нея, както и лихвата за забава върху извънсъдебно платените суми 37 934.87 лева; на 10.06.2019 г. изплатил в полза на СГС присъдените му държавна такса и разноски - 2 505.00 лева; на 14.06.2018 г. изплатил в хода на образуваното изпълнително производство № 598/2019 г., по описа на ЧСИ Г.К., сумата от 2188.82 лева, която представлявала присъденото адвокатско възнаграждение и разноски по изпълнителното дело.

С изплащане на горепосочените суми в общ размер на 76057.70 лева, на основание чл.

500, ал. 1, т. 1 КЗ, за ищецът възникнало право да получи изплатеното застрахователно обезщетение от виновния водач, заедно с изплатените лихви и разноски, когато при настъпване на ПТП застрахованият е отказал да се подложи на проверка за алкохол от контролните органи за движение по пътищата. За ищецът възникнало и правото за получаване на законна лихва, която била начислена върху размера на дължимото за възстановяване обезщетение по застраховка „гражданска отговорност" на автомобилистите.

Същата, на основание чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 84, ал 2 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението не бил определен, длъжникът изпадал в забава след като бъдел поканен от кредитора. С получаване на регресната покана - 26.10.2020 г., за длъжника започнал да тече предвиденият в същата, 7-дневен срок за доброволно изплащане на дължимата сума. С изтичането му на 02.11.2020 г. длъжникът изпадал в забава за изпълнение на своето парично задължение. Ето защо на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД, за ищецът възниквало правото да търси обезщетение за забавено плащане, в размер на законна лихва, считано от 03.11.2020 г., което било денят, следващ посоченият като краен срок за доброволно изпълнение (02.11.2020 г.) до датата на подаване на заявлението в съда (05.05.2021 г.).

2

Към момента при ищеца нямало постъпило плащане от ответника. Пред РС Гълъбово същият подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с предмет процесното вземане, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 187/2021 г. на PC Гълъбово. В законоустановения срок ответникът подал възражение срещу заповедта и за ищеца възникнал правен интерес от предявените искове.

Ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 10 000 лева за главница като част от регресно вземане по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, за изплатено застрахователно обезщетение от 76057.70 лева за претърпени имуществени и неимуществени вреди по щета № 1500090000/07.04.2017 г., с 511.11 лева мораторна лихва от 03.11.2020 г. до 05.05.2021 г., и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 187 по описа за 2021 г. на Гълъбовския районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.

Ответникът С.С., в депозирания писмен отговор, оспорва изцяло предявения установителен иск. Не оспорва, че на 8 срещу 9 юни 2015 г., на път 11-55 в землището на с.Д., Хасковска област, при управление на лек автомобил „Рено Лагуна", е нарушил чл.

20,ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смърт на едно лице и средни телесни повреди на друго лице. Това била датата на настъпване на застрахователното събитие, като към този момент между ищеца и собственика на автомобила е имало валиден договор по застраховка „Гражданска отговорност". За деянието си ответникът е признат за виновен с присъда от 26.04.2018 г. на Хасковски окръжен съд. Било видно от представените писмени доказателства към исковата молба - присъда и мотиви към нея, че липсват данни той да бил признат за виновен на едно от основанията, които определяли правното основание на ищеца да претендира обезщетение - липсата на алкохол или друго обстоятелство, което водело към основанията за регрес. При това положение била налице липса на правен интерес за ищеца от настоящото дело, тъй като изплатеното обезщетение се позовавало на валиден договор за застраховка между страните и нямало нарушени клаузи в него, които да предполагат умишлени действия или такива, които да предполагат съзнателно действие за настъпване на вредоносния резултат. Като доказателство бил представен и констативния протокол, в който било отбелязано, че ответникът е отказал да му бъде извършена алкохолна проба. Това обстоятелство било многократно обсъждано от състава на съда и разследващите органи и след като липсвало в присъдата като окончателен акт за признаване на вината, това обстоятелство нямало отношение по делото и не било основание за търсене на регрес.

Оспорва предявения иск и на друго основание. Било видно от представените документи, че ищецът е сезиран с молба за образуване на щета и впоследствие е изплатил доброволно такава. Всички суми, които впоследствие бил осъден да заплати от съда, били вследствие на негово виновно поведение -липса на споразумение с пострадалата страна, липса на желание за доброволно изплащане на сумата вследствие на съдебното решение, което го натоварило с разноски, респективно такива, които се търсели от ответника. Липсвало правно основание за претенцията от 37934.87 лева - размерът на заплатената сума съгласно решението на съда, 3 по силата на което ищецът бил осъден да заплати на пострадалите обезщетение/съгласно разпоредбите на КЗ/, както и сумите от 2505 лева - разноски към съда /на същото основание/ и 2188.82 лева заплатени разноски от ищеца на ЧСИ /направени поради нежеланието му доброволно да изплати присъденото обезщетение/.

Моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и му присъди разноските по делото, които представлявали заплатен хонорар по договор за правна помощ.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.С писмена молба поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен. Ответникът се представлява от упълномощения си представител, който пледира за отхвърляне на претенцията.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № 187/2021г., по описа на ГРС, се установява, че по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, по депозирано от "ЗД Е." АД, гр. София, срещу С.С. заявление по чл. 410 от ГПК съдът е издал Заповед за изпълнение № 41/11.05.2021г., с която е разпоредил длъжника да заплати на заявителя: сумата 10 000 лв. – главница, 511.11 лв. – лихва за забава за периода 03.11.2020г. – 05.05.2021г., по регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 1500090000/07.04.2017г. за виновно причинени имуществени и неимуществени вреди на пострадало лице, по договор за застраховка „ Гражданска отговорност“, валиден към датата на ПТП от 09.05.2015г., ведно със законната лихва, считано от 10.05.2021г. до окончателното плащане, както и сумата от 210.22 лв. за платена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Срещу заповедта за изпълнение, в срока по чл. 414 от ГПК, длъжникът е депозирал възражение. С разпореждане на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителят предявява настоящия установителен иск.

По делото не се спори, че на 09.05.2015 г. в района на републикански път П-55, землището на с.Д., настъпило ПТП, което било причинено от водача на л.а. „Рено Лагуна" с peг. № ******, с рама ******. За настъпилото ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 18/09.05.2015 г., видно от който, водачът на МПС с peг. № ****** и ответник в настоящото производство, поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, приближавайки предстоящ ляв завой, загубил контрол върху л.а., напуснал платното за движение вдясно, изминал известно разстояние и се ударил с предната на автомобила в крайпътно дърво. Вследствие на събитието били нанесени телесни увреждания на пътника, който е седял на предната седалка на автомобила - И.Т.И., и той претърпял имуществени и неимуществени вреди. С присъда от 26.04.2018 г. по н.о.х.д. 157/2018 г. на ХОС, влязла в сила на 11.05.2018 г., ответникът е признат за виновен в това, че на 09.05.2015 г., на републикански път П-55, в землището на с.Д., при управление на 4 горепосочения л.а. е нарушил правилото на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и причинил средни телесни повреди на И.Т.И. - счупване на лъчевата кост на лявата ръка, счупване на костите на подбедрицата на десния крак и изкълчване на тазобедрената става на левия крак, довели до трайно затруднение на движението на всеки от тези крайници.

Разпечатката съдържа 23 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9898abc2-4a56-4af0-9b7a-14d364f62cc1