Присъда № 19 от 08.10.2024, Районен съд - Свиленград

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 19 от 08.10.2024 година по НОХД № 638/2024 година на Районен съд – Свиленград С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) № 115/2024 година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 1308/2024 година по описа на Районна прокуратура – Хасково, Д. С. – Прокурор при Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград повдига обвинение на Д. Р. А., роден на *********** година в град Свиленград, област Хасково, българин, български гражданин, живущ в град *******************************, с начално образование, неженен, ЕГН **********, осъждан, за това, че на 14.03.2024 година в гра д Свиленград, област Хасково, отнел чужди движими вещи, а именно: парична сума в размер на 4 200 лв. и 500 евро с обща левова равностойност 5 177.92 лв. от владението на Е. С. Г. с ЕГН ********** от град Свиленград, област Хасково, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК

В съдебно заседание подсъдими ят заявява, че разбира в какво е обвинен. Подсъдимият и служебния му защитник – адвокат Д. Т., заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА, като дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът моли за определяне на наказание на подзащитния му при наличие на смекчаващи вината обстоятелства, след което наказанието да бъде редуцирано при условията на чл. 58а от НК, както и да бъде извършена кумулация по настоящото дело и осъждането по предходното такова. По отношение на веществените доказателства намира, че дисковете следва да останат приложени по делото, а якето и маратонките да бъдат върнати на лицето, което ги е предало.

В хода на съдебните прения подсъдимият поддържа казаното от защитника си като моли да му бъде определен най-лекия режим, за да може да работи в Затвора; а при дадената му последна дума моли за справедливо наказание, като заявява че съжалява за случилото се и че неправомерното му поведение ще бъде преустановено за в бъдеще.

Участващият в съдебно заседание пред Районен съд – Свиленград Прокурор Д. С. в хода на съдебните прения поддържа обвинени ето, така както е предявено с ОА. Изразява становище същото да е безспорно доказано от обективна и субективна страни, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както и установени съставомерните – обективен и субективен признаци на вмененото престъпление по възведената правна квалификация, така също и неговото 1 извършване и авторството му в лицето на подсъдими я. Поради това, Прокурорът пледира за признаването му за виновен и осъждането му, като на подсъдимия бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” в размер на 1 година и 6 месеца, което да се индивидуализира при условията на чл. 54 от НК, след което да се приложи редукцията на чл. 58а от НК, което да изтърпи ефективно при първоначален „общ” режим, като се приспадне задържането му по ЗМВР и по НПК, както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Сочи, че дисковете от охранителните камери, следва да останат приложени по делото; а другите веществени доказателства да бъдат върнати на лицето, което ги е предало. Сочи, че следва да бъде извършена кумулация, като се наложи по-тежкото по размер наказание „Лишаване от свобода”, което да изтърпи ефективно, както и да бъде приспадното задържането за 24 часа, 72 часа и с мярка за неотклонение „Задържане под стража” по настоящото дело, както и изтърпяната част от наказанието, но който е да е от двата Съдебни акта.

Производството в съдебната си фаза протече по реда на диференцираната процедура на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при изрично изразено съгласие от подсъдимия и неговия защитник в открито съдебно заседание, след разпоредено от Съда предварително изслушване на страните на основание чл.

370, ал. 1 от НПК. Поради това разглеждането на делото, по посочения особен процесуален ред се явява процесуално допустимо, с оглед наличие на предпоставките по чл. 370 от НПК и изрично изразено съгласие от привлечения подсъдим, като същото и Съдът е уважил, след изслушването на страните, постановявайки нарочен Съдебен акт за провеждане на съкратено съдебно следствие във фактически състав на цялостно признание на фактите от обстоятелствената част от ОА, без да събират доказателства тях. Т.е. на основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в ДП доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА.

Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки направеното от подсъдимия индивидуално самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 о т НПК - пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на ОА, приема за установено от фактическа страна, следното, така както и се твърди в същия:

Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 240820005000351069 от 20.08.2024 година, издадена от Бюро за съдимост при Районен съд – Свиленград, подсъдимият е осъждан многократно към датата на деянието за престъпления против собствеността като са му налагани и наказания „Лишаване от сводоба”, които е търпял ефективно като последно е освободен от Затвора на 23.08.2016 година. След това е осъден на наказание „Лишаване от свобода” в размер на 1 година за престъпление по чл. 249, ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК, което търпи ефективно.

2

Съгласно Характеристиката, изготвена от Мл.ПИ Антон Влайков, А. предизвиква конфликти и скандали със съседите си, злоупотребява часто с алкохол, склонен е към извършване на противообществени прояви, няма постоянна работа и доходи, движи се в компанията на криминалнопроявени лица от ромската махала и има криминални и съдебни регистрации.

Видно от Декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние, подсъдимият не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства, ценни книжа, дялове в дружество, парични средства по банкови сметки и не работи.

Свидетелят С. Ф. Г. живее в град Свиленград, област Хасково, на улица „Генерал Струков” № ** в едноетажна жилищна сграда с малък двор с метална входна пътна врата от към посочената улица. Той е инвалид, като на посочения адрес живее заедно със съпругата си, дъщеря си, сина си и бабата на съпругата си. Тъй като е трудноподвижен обитава само една от стаите в дома, а за него полагат грижи съпругата му и дъщеря му. Неговата дъщеря – свидетелят Е. С. Г. спестява сумата от 5 000 лв., която поверява на баща си, за да ги пази, тъй като той постоянно си е в къщи и не излиза поради заболяването си. Посочената сума е съхранявана в две мъжки чанти, черни на цвят, които се намират на дървена ракла в стаята на свидетеля С. Г. В едната чанта има 4 600 лв., а в другата 500 евро.

През деня на 13.03.2024 година свидетелят Е. Г. взема от оставените при баща й пари сумата от 400 лв., които дава на майка си за закупуване на вещи, свързани с предстоящ ремонт на дома им. След като взема тези пари свидетелят Г. преброява останалите като в едната чанта остава сумата от 4 200 лв., а в другата - 500 евро и оставя двете мъжки чанти на обичайното им място, като излиза и не нощува в дома си.

Свидетелят С. Г. вечеря със съпругата си, след което около 23 .30 часа остава сам в стаята си, като до към 01.00 часа на дата 14.03.2024 година гледа телевизия, след което заспива.

Подсъдимият Д. Р. А. решава да посети игралната зала, находяща се в града, която се намира в квартал „Простор” и влиза в нея около 00.30 часа на 14.03.2024 година, след което решава да отиде другаде като минава през улици, които водят до центъра на града. Тогава ви жда едноетажна къща (дома на пострадалия Е. Г.), като му прави впечатление, че осветлението в една от стаите е включено. Малко по-късно се връща и вижда, че стаята която е забелязал, че е била светла преди това, вече е тъмна и се вижда светлина само от работещ телевизор. Вижда, че входната пътна вратата към двора е отворена и решава да влезе. Приближава се до прозореца на къщата, от където надниква и вижда, че свидетелят С. Г. спи. Подсъдимият забелязва, че на маса в стаята има оставено портмоне. Решава да влезе през врата на терасата, която установява, че е отключена. Влиза вътре в стаята и докато свидетелят С. Г. спи, подсъдимият се оглежда и забелязва, че на ракла над главата на спящия мъж има оставени две чанти. Отваря и двете, като в едната има пачка пари с номинал 100 лв., а в другата чанта има сум а пари в евро. Взема всички пари и 3 от двете чанти, след което оставя чантите на мястото им и напуска къщата.

На сутринта след като изпраща съпругата си си на работа свидетелят С. Г., забелязва, че чантите, в които се намира т спестяванията на дъщеря му са разместени, и след като проверява установява, че парите липсват. Незабавно се обажда на дъщеря си, която след като се прибира и установява също липсата на спестяванията си подава сигнал в РУ - Свиленград.

Разпитан в хода на ДП подсъдимият се признава за виновен по предявеното му обвинение , като дава подробни обяснения по случая и изрязява съжалие за случилото се. В съдебната фаза подсъдимият се признава за виновен.

По делото се извършени множество процесуално-следствени действия: разпити на свидетели, изискани са и са приложени писмени документи, извършен е оглед на веществени доказателства, ведно с Албум, получени са записи от видеонаблюдение под формата на дискове, които са прегледани (извършен е оперативен анализ) и информацията от тях е свалена на хартиен носител – Протоколи за оглед, ведно с Албуми и т.н.

Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК. Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която Съдът изложи, е безспорно и несъмнено установена, за което се цени направеното в съдебно заседание самопризнание от подсъдимия, подкрепено от приложените към ДП и приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр.чл. 373 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, както и гласните доказателства – свидетелски показания. Писмените доказателствени източници, ценени от Съда, включват: Докладни записки, Протоколи за доброволно предаване, Приемо-предавателен протокол, Заповед за задържане на лице за 24 часа, Постановление за задържане за 72 часа, Определение № 173/25.03.2024 година по ЧНД № 201/2024 година на Районен съд – Свиленград , медицинска документация, касаеща здравословното състояние на свидетеля Стоян Георгиев, Протоколи за оглед на веществени доказателства, ведно с Албум и, Постановление за частично прекратяване на наказателното производство, Справка за съдимост и актулна накава, Характеристика, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и т.н.; приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. Кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на свидетелите, разпитани в хода на ДП, а именно: С.В.О., Е. С. Г., С. Ф.Г., М. А. Г., Ф. С. Г., Г.

Т. Б. и М.Ш. А., всички те материализирани в съответни Протоколи за разпит на свидетели. Същите Съдът кредитира изцяло с доверие, поради липсата на противоречия в тях, систематиката им, корелацията и взаимното им допълване, подкрепени и от данните, съдържими се в писмените доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им.

Разпитаните свидетели (изключая пострадалото лице) са трети лица, незаинтересовани от изхода на делото. Липсват индиции за предубедеността 4 на полицейския служител, който само поради това си качество, макар и обективно обстоятелство, в единствената си даденост не може да обоснове съображение за неговата заинтересованост. Още повече, след като от данните по делото не се установява свидетелият – полицейски служител, да се е намирал в някакви отношения с подсъдимия, поради което да цели увреждането му, като му припише престъпление, което не е извършил.

Описаната фактическа обстановка относно времето, мястото, механизмът на изпълнителното деяние, както и неговото авторство са доказани пряко от направеното самопризнание на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от доказателствата, събрани на ДП и надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите, Справки за съдимост, Протоколи за оглед на веществени доказателства, Протоколи за доброволно предаване и т.н.