Решение № 200 от 27.11.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Ихтиман, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно наказателно дело № 20241840200316 по описа за 2024 година производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН

„Ю. И.“ ООД ЕИК ********* е обжалвало електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8505108559, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

В жалбата се твърди, че електронният фиш е незаконосъобразен, че административнонаказателната отговорност е погасена по давност и че не е допустимо за извършването на нарушението да бъде издаден електронен фиш. Изтъкнати са доводи за непропорционалност на наложената имуществена санкция.

Въззиваемата страна, чрез юрк. К., оспорва жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното:

На 11.01.2022 г. в 18,50 часа с устройство № 10381, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, монтирано на път I-8, км 134+876 е бил заснет автобус с рег. № ********, който се е движел с посока нарастващ километър. Електронната система за събиране на пътни такси по чл.

167а, ал. 3 ЗДвП е регистрирала автомобила, тъй като по електронен път е отчела, че за него няма подадена тол декларация за преминаването, нито пък е закупена маршрутна карта.

Впоследствие е установен собственика на автомобила, като на основание чл. 179, ал.

3б, вр. чл. 187а, ал. 1, т. 3 ЗДвП на „Ю. И.“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП – за това, че за превозното средство не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

От представеното извлечение от доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП се установява, че системата е отчела, че за автобуса с рег.

1

№ ******** нямало валидна маршрутна карта или тол декларация за преминаването.

Съгласно представената справка от „Диджитол смарт инфраструктура“ АД, с което „Ю. И.“ ООД (видно от приложения по делото договор от 12.03.2020 г. за предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база изминато разстояние) за превозно средство с рег. № ******** не е имало сключен договор към датата на заснемане на нарушението.

От изисканата справка от Национално тол управление се установява, че дължимата тол такса за сегмента, в който е установено нарушението, е в размер на 0,01 лева.

С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът приема, че жалбата е допустима, доколкото е спазен предвиденият в чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП 14-дневен срок, който видно от приложеното известие за доставено е връчен на 07.03.2024 г., а жалбата е подадена на 20.03.2024 г.

Електронният фиш е издаден от териториални и материално компетентен орган съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за незаконосъобразност на издадения електронен фиш поради обстоятелството, че чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП не предвижда подобна възможност. Вярно е, че цитираната разпоредба препраща към единствено към чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но при систематичното тълкуване на чл. 189ж, ал. 7, вр. чл. 167а, ал. 4 ЗДвП се установява, че законът не забранява констатирани нарушения по чл. 179, ал. 3а и 3б ЗДвП да бъдат санкционирани чрез издаването на електронен фиш.

По отношение на възражението за погасяване на отговорността по давност следва да се има предвид, че в производството по установяване и наказване на административни нарушения чрез електронен фиш сроковете по чл. 34 ЗАНН са неотносими, тъй като тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН от откриване на нарушението се отнася до съставяне на акт за установяване на административно нарушение, а шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН се отнася до издаването на наказателното постановление, а при производството при установяване ни наказване на нарушение чрез електронен фиш не се съставя АУАН и не се издава НП. В този смисъл за погасяване на отговорността са относими общите давностни срокове по чл. 80 и 81 НК (приложими по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 ЗАНН) от датата на извършване на нарушението.

По същество обаче, съдът приема, че жалбата е основателна.

В Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата е въведена смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства - винетни такси и такси на база време и на изминато разстояние, като са предвидени съответно и различни санкционни последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.

За движение на пътните превозни средства с обща допустима максимална маса над 3,5 тона се дължи заплащане на тол такса. В чл. 10б от Закона за пътищата е предвидено, че тол таксите се диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък, като контролът при навлизане и излизане на пътно превозно средство по платената пътна мрежа, отчитането на изминатото разстояние, както и заплащането на тол таксата се извършват чрез Електронна система за събиране на тол такси. ВТол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

2

От своя страна, разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП предвижда, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл.

179, ал. 3 - 3в ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.

В чл. 179, ал. 3б ЗДвП е предвидено, че собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер на 2500 лв.

В случая от обективна страна се установи, че на 11.01.2022 г. електронната система за събиране на пътните такси е засекла автобус с рег. № ********, който се е движел по първокласен път I-8, в района на км 134+876, който участък е част от платената пътна мрежа и е създала доклад за извършено нарушение, тъй като за преводното средство няма подадена тол декларация за преминаването, нито валидна маршрутна карта.

Настоящият състав приема, че макар и обективно да е било допуснато нарушение на чл. 179, ал. 3б ЗДвП, тъй като не е била заплатена дължимата тол такса за преминаването през платената пътна мрежа, то деянието е малозначително, поради което и не следва да бъде санкционирано по административен ред.

За да достигне до този извод съдът съобрази обстоятелството, че предвидения в чл.

179, ал. 3б ЗДвП размер на наказанието противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО). Цитираният текст от Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за държавитечленки установените наказания за нарушение на директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Съгласно практиката на съда на Европейския съюз (съединени дела C-497/15 и C-498/15) чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.

В българския закон санкцията е фиксирана и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта на нарушението – размерът на наказанието е еднакъв без да се прави разлика дали е налице отсъствие на каквото и да е плащане на таксата или плащането се отнася до различен маршрут, какво е отклонението от заплатения маршрут, дали е заплатена за различна категория, екологични характеристики и пр.

От представените от страна на наказващия орган доказателства се установява, че 3 размерът на дължимата тол такса е незначителен (0,01 лева) и след като бъде съотнесен към размера на наложената имуществена санкция е налице очевидна непропорционалност.

В този смисъл според настоящият състав предвиденото в чл. 179, ал. 3б ЗДвП наказание противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62 поради нарушение на изискването за пропорционалност. Както е известно при нетранспониране в срок на директива или при неправилното й транспониране се поражда директен ефект, който позволява непосредствено приложение на съответните текстове на директивата.

Въпреки че нарушителят е юридическо лице и на него е наложена имуществена санкция, която санкционна последица има различни характеристики от наказанието, не може да се пренебрегне обстоятелството, че реализирането на административнонаказателната отговорност не бива да е самоцелно, а да съответства на степента на засягане на обществените отношения, които са защитени по административен ред.

В националната ни съдебна практика е изяснено, че спазването на принципа за пропорционалност се осъществява чрез преценката по чл. 28 ЗАНН, който урежда процедурата при извършването на маловажни административни нарушения.

Тук обаче следва да се има предвид разпоредбата на чл. 189з ЗДвП, съгласно който за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г ЗАНН.

Затова и настоящият състав приема, че с цел преодоляване на противоречието с общностното право предвид непропорционалния размер на предвидената санкция следва да приложи чл. 9, ал. 2 НК на основание чл. 11 ЗАНН. Това е така, защото допуснатото от нарушение въздейства върху реда на държавно управление в толкова ниска степен, че използването на административнонаказателната принуда е обществено неоправдано.

В този смисъл според настоящия състав, след като извършеното административно нарушение е малозначително, то неправилно е наложена имуществена санкция и оттам атакуваният електронен фиш е незаконосъобразен, поради което и следва да бъде отменен.

В съответствие с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, включващи изплатено адвокатско възнаграждение, което съответства на минималния размер по чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а при съобразяване на практиката на СЕС по дело C-438/22 – и на фактическата и правна сложност на делото.