Решение № 215 от 07.12.2023, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Силистра, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Теодора В. Василева

Добринка С. Стоева при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско дело № 20233400500225 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 75/09.05.2023г. , постановено по гр.д. № 445/2020г., ДРС е признал за установено по отношение на Н. С. А., че С. Д. С. е собственик на следния недвижим имот: Застроено дворно място с площ от 1 140 кв. м., с пл.

№ 47, кв.6, съставляващо по регулационния план на с. Правда, общ. Дулово, одобрен със Заповед № 280/08.08.1990 г., УПИ XXII, при граници и съседи:

УПИ с № № XXI-44, V-46, XXIII-48 и улица, ведно с построената в имота полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 51 кв. м., мазе с площ от 43 кв. м., ведно с правото на собственост върху 45 кв. м., с които имотът участва в УПИ V-46 и е осъдил Н. С. А. да предаде на С. Д. С. владението върху имота. Отхвърлил е предявения от Н. С. А. против С. Д. С. насрещен иск да бъде признато за установено по отношение на С. Д. С., че Н. С. А. е собственик на основание давностно владение, продължило повече от 10 години, на посочения недвижим имот. Осъдил е Н. С. А. да заплати на С. Д. С. сумата от 680 лв., представляваща направени разноски по делото.

Недоволен от постановеното решение, е останал Н. С. А., който чрез процесуалния си представител, го обжалва в законоустановения срок. Счита, 1 че същото е неправилно, поради което моли съда да го отмени и постанови друго, с което да бъде признато за установено, че той е собственик на имота на основание чл.793С и да му се присъдят направените деловодни разноски.

Ответната страна С. Д. С., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на деловодни разноски.

СОС като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

ЗС.

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 108 от Ищцата С. Д. С. се легитимира като собственик на процесния имот с Договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение № 144, том 2, рег. № 1361, дело № 302/01.05.2015 г. на нотариус Константин Костов, с pen № 351 на Нотариалната камара, вписан под № 143, том II, дело № 306, вх. рег.

№ 481/01.04.2015 г. на СлВп – Дулово. Твърди, че дарителите С. Хасан и Ф.

Хасан са хората, които са я отгледА. и с които е израснала, като съответно и тя е била тази, която се е грижила за тях през последните години от живота им и едва след като те са починА., тя е заминала да работи в чужбина. Твърди, че след заминаването си, по-късно, е установила, че ответникът Н. С. А. нейният баща, се е нанесъл в имота през месец ноември 2018 г. и отказва да го напусне, твърдейки че той е негов собственик. Твърди също, че многократно е търсила съдействие от полицията, за да влезне в имота си, пращала е и покани до ответника, но до момента той не освобождава имота.

Ответникът и настоящ жалбоподател Н. С. А. не спори, че ищцата му е дъщеря, но твърди, че след развод с нейната майка тя е отгледана както от неговите родители С. Х. и Ф. Х. /които не са му рождени родители, но са го отгледА. без да са го осиновили по законов ред/, така и от него и повече от 56 години той живее в процесния имот, като е плащал данъците и е правил подобрения в същия.

Твърди, че дъщеря му реално не е стъпвала в имота през последните 15 години, а от 56 години той манифестира своене върху същия и го е придобил по давност, тъй като са нА.це всички предпоставки на чл. 79 от ЗС за придобиване по давност. Твърди, че именно поради това, въпреки отправената от ищцата покана, той отказва да освободи имота, който счита за своя собственост.

Предявява и насрещен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗС да се признае за установено по отношение на С. С., че той е собственик по давностно владение на недвижимия имот, предмет на 2 ревандикационната претенция.

С. С. оспорва твърдения на жалбоподателя за осъществена от негова страна фактическа власт върху процесния имот.

Видно от представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот №144, том II, рег. № 1361, дело № 302 от 2015 г. на нотариус Константин Костов с район на действие ДРС, от 1.04.2015г. ищцата е собственик на УПИ ХХП - 47 в кв. 6 по регулационния план на с. Правда, общ. Дулово, ведно с построената в него полумасивна жилищна сграда.

Представени са по делото и скица на имота, както и удостоверение за данъчна оценка на същия, издадени от Община - Дулово, в които като собственик е посочена именно С. С..

Не се спори по делото, че към момента жалбоподателят живее в имота. Същият представя пред ДРС удостоверение № 792/08.07.2022 г. за промени на настоящия му адрес за периода от 1996 г. до 2020 г., издадено от Община-Дулово, справка от Агенция по вписванията по партидата на ответника, както и служебна бележка от 05.05.2021 г., издадена от Кметство с.

Правда, общ. Дулово.

Спори се относно осъществявано владение върху имота от страна на Н.

А..

Ищцата ангажира свидетелските показания на свидетелите Денис Бирджанов А.ев, Ангел Стоянов Андреев, Динчер С.ев С.ев, Илкнур Тахсин Сюлюш.

Св. Денис А.ев, младши полицейски инспектор при РУ-Дулово, отговарящ за с. Правда от 2017 г., заявява че му е известно, че ищцата има имот в с. Правда и от 2018 г. до настоящия момент той се обитава от баща й, като в РПУ – Дулово е заведена преписка по сигнал на С. С. относно несъгласието й ответникът да живее в нейния имот. Свидетелят пояснява, че не е установявал да има нови постройки в имота.

Св. А. А., брат на жалбоподателя, заявява че собственик на процесния имот е именно С. С., но в момента не живее в него, тъй като ответникът не я допуска. Заявява също, че Н. живее в имота от около 3-4 години и то без разрешение на ищцата. Свидетелства, че не отговаря на истината, че ответникът живеел в процесния имот откакто е роден, тъй като му е известно, че прехвърлителят С. Х. не желаел Н. да влиза там. Свидетелят заявява, че през годините ответникът е живял в гр. София и в гр. Самоков и едва когато съпругата му починала, тогава се завърнал в с. Правда. Заявява също, че ищцата живее в чужбина от 3-4 години, но се завръща в страната през лятото, когато е принудена да отсяда при свои близки, а не в дома си, тъй като не е допускана в него.

Св. Д. С., живущ на семейни начала с ищцата, също потвърждава тези обстоятелства.

Св. И. С., работеща като специА.ст в Кметство с. Правда и издател на представената от Н. А. служебна бележка от 05.05.2021 г., издадена от Кметство с. Правда, находяща се на стр.20 от делото, заявява, че е издала тази 3 служебна бележка, тъй като ответникът й е обяснил, че му е необходима, за да може да получава социални помощи. Заяви, че е удостоверила, че ответникът живее от 56 години, от самото му раждане в с. Правда, на ул. „Христо Смирненски“, № 5 /административния адрес на процесния имот/, без да има такива данни в регистрите и за такъв период няма официални регистри.

Пояснява, че ако е знаела, че тази служебна бележка е за представяне пред съда, нямало да я издаде.

По делото са ангажирани гласни доказателства в полза на ответната страна, посредством разпита на свидетеля Е. М. К., който заявява, че познава ответника и знае, че живее в процесния имот от детството си. Заяви, че Н. е полагал грижи за прехвърлителите, които били болни, и не е виждал С. да се грижи за тях.

Съобразявайки така представените доказателства, правилно ДРС е стигнал до извода, че ищцата е собственик на имота, описан в исковата молба, както и че ответникът без нейно съгласие се е настанил в него и го държи без правно основание.

По делото липсват доказателства, установяващи, че Н. А. е осъществявал повече от 10 години фактическата власт върху процесния имот и го е придобил по давност.

От разпитаните по делото свидетели безспорно се установява, че същият живее в имота от около 3-4 години, без съгласието на ищцата, като същата се е противопоставила на това, търсейки съдействие на полицейските органи за извеждането му от имота, а и го е канила писмено да го освободи доброволно.

От удостоверение, с изх. № 792/08.07.2022 г., за промени на настоящ адрес, издадено от Община - Дулово /стр.60/ се установява, че ответникът Н.

А. е адресно регистриран в с. Правда, ул. „Христо Смирненски“, № 5, общ.

Дулово, на 18.03.2020 г. От същото се установява и че в периода от 11.11.1996 г. до 16.10.2019 г. е живял в гр. Самоков, а от 16.10.2019 г. до 18.03.2020 г. е живял в с. Правда, ул. „Централна“, № 40. Настоящото дело е заведено на 30.09.20г.

От показанията на св. И. С. се установява категорично, че удостоверените от нея в качеството й на длъжност лице - специА.ст в Кметство с. Правда, обстоятелства в служебна бележка от 05.05.2021 г., издадена от Кметство с. Правда, не отговарят на обективната истина и този официален документ е с невярно съдържание.

Всичко това опровергава твърденията на ответника, че от раждането си е живял в процесния имот. Установено е също по делото, че той се е регистрирал на адреса на имота без знание и съгласие на ищцата, каквото е изискването на закона, и не би могло да се приеме, че държи вещта на годно правно основание.

След като Н. А. не доказва, че е владял имота явно, спокойно, непрекъснато и необезпокоявано повече от 10 години, не може да се приеме, че го е придобил по давност.

4

Н. С. А. се явява държател на имота от края на 2018г. и то без съгласието на собственика, като липсва явно демонстрирано от ответника владение пред трети лица, а и такова, което да е необезпокоявано по смисъла на закона, тъй като ищцата е подавала жалби до полицията, както и писмени покани до него да го освободи. Самото държане на една вещ само по себе си не би могло да направи държателя собственик.

В горния смисъл несъстоятелни се явяват и доводите на жалбоподателя, че ищцата е изгубила владението върху имота, тъй като не го е владяла непрекъснато повече от 6 месеца.

Неоснователно е и възражението на Н. А., че липсват мотиви на обжалваното решение. В решението се съдържат подробни мотиви, в които съдът е описал както исканията, така и възраженията на двете страни, анА.зирал е обстойно събраните по делото доказателства и е посочил как е достигнал до крайните си изводи, уважавайки основният иск и отхвърляйки насрещния иск на Н. С. А..

Що се касае до довода във въззивната жалба, че следвало делото да бъде спряно пред ДРС поради разкриване на престъпни обстоятелства, то следва да се посочи, че в случая не са нА.це такива, от които да зависи изходът на правния спор. Първоинстанционният съд е направил своите изводи, анА.зирайки поотделно и в съвкупност множеството доказателства, ангажирани по делото, а не базирайки се, съответно отричайки, единствено на издадената служебна бележка от 05.05.2021 г. от Кметство с. Правда.

Задължение да спре производството, когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор /чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК/, за съда възниква в случаите, когато по делото са осъществени и двете, кумулативно законоустановени в цитираната норма предпоставки – не само да са нА.це данни за престъпни обстоятелства, но и от установяването им да зависи изходът на гражданския спор. В този см. Определение № 50449 от 11.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 1364/2022 г., II т. о., ТК, Определение № 647 от 16.08.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 722/2023 г., I т. о. и др.

Предвид всичко изложено до тук се налага изводът, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова подлежи на потвърждаване.

С оглед изхода на процеса пред СОС, жалбоподателят Н. А. следва да бъде осъден да заплати на С. С. направените разноски по делото в размер на 1 500 лв.

Неоснователно е направеното възражение за прекомерност от страна на жалбоподателя, тъй като съгл. чл. 7, ал.5 НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие по искове по чл. 75, 76 и 108 ЗС възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 800 лв. за движими вещи 5 и не по-малко от 1500 лв. за недвижими имоти или вещни права върху тях, а в случая заплатеното от ответната страна възнаграждение е 1 500 лв.

Разпечатката съдържа 55 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/98965467-703d-496b-9b1b-01383be7d06b