Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 332 от 15.06.2026, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 243/2026
Вид
Определение № 332
Подписан
15.06.2026
В сила
15.06.2026
Състав
Марин Георгиев Маринов, Диана Димитрова Митева, Магдалена Кръстева Недева

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 332 гр. Варна, 15.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно търговско дело № 20263001000243 по описа за 2026 година

Производството по реда на чл. 267 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от ответника ЗАД „АСЕТ Иншурънс“ АД, представляван от юрисконсулт И. А. и насрещна въззивна жалба подадена от ищеца И. Н. Н. срещу решение № 490/15.12.2025 година, с което застрахователното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 20451,68 евро (равностойност на 40000 лева), представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от ПТП, настъпило на 01.09.2024 г. в гр. Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 904,35 евро (равностойни на 1768,76 лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от същото ПТП, ведно със законната лихва, считано от 12.09.2024 г. – датата на уведомяване на застрахователя, до окончателното изплащане на сумите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като иска е отхвърлен относно претенцията за лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди дължима за периода от 12.09.2024 г.

(момента на уведомяване на застрахователя) до 19.12.2024 г. включително.

По допустимостта на обжалването:

Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащи на обжалване съдебен акт по същество. Жалбите са подадени в предвидените срокове и са процесуално допустими, подадени от страни с интерес от провеждане на исканото оспорване.

Жалбите изхождат от страни с процесуална легитимация, надлежно администрирани са, поради което се преценяват от въззивния съд като допустими и редовни. Ищецът се представлява от два процесуални представителите, съответно адвокат С. Й. и адвокат З. Й., които упражняват представителната си власт заедно и поотделно, видно от пълномощно приложено към исковата молба (л. 4, гръб от делото).

Решението на първата инстанция, в неговата осъдителна част до размера 1 на 15 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от ПТП и сумата от 1768,76 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва върху последната сума, считано от 12.09.2024 г. – датата на уведомяване на застрахователя, до окончателното изплащане на сумите, като необжалвано е влязло в законна сила.

Доклад по жалбите:

Предметният обхват на въззивната жалба включва решението в неговата осъдителна част, за горницата над 7669,38 евро (равностойността на 15000 лева) до пълния присъден размер на 20451,68 евро (равностойността на 40000 лева), както и основателността на претенцията за лихва за забава присъдена върху обезщетението за имуществени вреди, определено от датата на уведомяване на застрахователя за увреждането. Въззивната страна излага своите съображения за незаконосъобразност на решението в обжалваните дялове, като решението да е постановено при неправилно кредитиране на събраните доказателства и неотчитане на редица факти и обстоятелства, относими към определянето размера на следващо се обезщетение за вреди.

Твърди, че неправилно е приложен принципа за справедливост при определяне на обезщетението, конкретно – понесените от ищеца физически травми се определят за леки, възстановяването е било своевременно, без да е била необходима оперативна намеса, болки и страданията не са били интензивни, както и не се установява твърдяната нестабилност в коляното да е вследствие на произшествието. Сочи, че събраните гласни доказателства са кредитирани в нарушение на чл. 172 ГПК, а присъденото обезщетение е силно завишено. Позовава се на съдебната практика, относима към периода на настъпване на ПТП, според която за по-тежки увреждания са определяни помалки по размер обезщетения. Твърди, че обезщетение в размер на 15 000 лева, напълно би съответствало на претърпените вреди и социалноикономическата обстановка в страната. Намира, че лихва за забава върху главницата по обезщетението за имуществени вреди се дължи не от уведомяването на застрахователя за настъпилото събитие (както е приел съда), а от момента на дерегистрация на МПС в хипотеза на „тотална щета“.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна по спора е изразила становище за неоснователност на въззивната жалба, понеже присъденото обезщетение е справедливо и съответно на събраните по делото доказателства, и съдебната практика по сходни хипотези. Понесените травми от пострадалия се сочат като сериозни, като възстановителния процес е бил продължителен, като за някои от уврежданията не е приключил. Възразява, че лицето е прекарало повече от два месеца на легло, а вследствие на ПТП се наблюдават трайни увреждания на рамото и коляното. Набляга на факта, че пострадалият е загубил своята самостоятелност и е променил начина си на живот, като данни за тези изводи се носят от гласните доказателства. Препраща към размера на застрахователните лимит, които следва да служат като ориентир.

Насрещната въззивна жалба на ищеца съдържа оплаквания свързани с момента, от който следва да се дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение. Страната не се споделя изводите на съда, че лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди се дължи от момента на отправяне на застрахователната претенция по чл. 380 КЗ – в случая от 20.12.2024 година. Сочи, че лихва за забава върху главницата по 2 обезщетението за неимуществени вреди, следва да се дължи от момента на уведомяването на застрахователя за събитието, а не от отправянето на застрахователна претенция и уведомяването за настъпилите вреди, съответно техният размер, съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, като акцесорният иск се уважи изцяло, както е претендиран – за периода от 12.09.2024 година до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски сторени по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

Въззивната инстанция констатира, че страните не правят доказателствени искания и съобразно предмета на производството не са налице основания за даване указания на страните да ангажират доказателства пред въззивния съд. Не са налице основанията на т.2 и т.3 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС за служебно допускане на доказателствени средства във връзка с приложение на императивна материалноправна норма или поради обосновани твърдения за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения.

Посочените нарушения по преценка на вече събраните доказателства следва да се разгледат в рамките на самостоятелното установяване на фактите от въззивната инстанция в акта по същество. Във връзка с исканията за присъждане на разноски за въззивното производство, следва да се укаже необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото /чл. 80 ГПК/.

За събиране на становищата на страните делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на основание чл. 267 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба подадена от ответника ЗАД „АСЕТ Иншурънс“ АД, представляван от юрисконсулт И. А. срещу решение № 490/15.12.2025 година по търг. дело № 248/2025 година на ВОС, в неговата осъдителна част за горницата над 7669,38 евро (равностойността на 15000 лева) до пълния присъден размер на 20451,68 евро (равностойността на 40000 лева) представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от ПТП, настъпило на 01.09.2024 г. в гр. Варна, както и по отношение претенцията за лихва за забава присъдена върху обезщетението за имуществени вреди, определено от датата на уведомяване на застрахователя за увреждането – 12.09.2024 година.

ПРИЕМА за разглеждане насрещна въззивна жалба подадена от ищеца И. Н. Н., с която се обжалва решение № 490/15.12.2025 година по търг. дело № 248/2025 година на ВОС, в неговата отхвърлителна част, по отношение акцесорния иск за лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществените вреди вследствие на ПТП, дължима за периода от 12.09.2024 година до 19.12.2024 година.

НАСРОЧВА производството в открито съдебно заседание на

07.07.2026 г. от 14.00 часа.

ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК, съдът:

3

УКАЗВА на страните, че имат възможността да получат достъп до електронното дело на въззивната инстанция, за което следва да подадат нови заявления, подадени чрез портала ЕПЕП.

УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл. 80 ГПК на сторените разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание и при пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за представянето на справка за разноските пред въззивен съд и доказателства за извършването им, правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните с препис от определението, като застрахователното дружество се уведоми на електронен адрес посочен във въззивната жалба – **********

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4