Решение № 902 от 20.06.2023, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 902 гр. Плевен, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20234430101840 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

Постъпила е искова молба от Ю. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. В. Д. от ***, в която се твърди, че ищеца е единствен законен наследник на Г.Й. Г. /К./, б.ж. на *** Същия е оставил един законен наследник - Ю. Г. Г.. Твърди се, че наследодателят бил собственик на дворно място в регулационните граници на ***, което не било застроено. Излага се, че имота бил изключен от регулация по действащия план от 1972г., но това по никакъв начин не променило владението и ползването му от страна на наследодателя на ищеца, а след това и от самия ищец. Сочи се, че съгласно издадената скица от ответника, дворното място по разписен лист се водело собственост именно на наследодателя Г.Й. К. и било описано като НЕЗАСТРОЕНО ДВОРНО МЯСТО цялото от 1 355кв.м., находящо се в ***, съставляващо поземлен имот с кадастрален №*** извън регулационните граници на ***, част от имот с идентификатор *** по КККР на *** - при съседи : от две страни улица, ПИ с кад.№*** и ПИ с кад.№***. Дворът бил заграден от всички страни и граничел от две страни с улици. Навеждат се доводи, че имота бил владян и своен от наследодателя на ищеца Г.Й. Г. /К./ и след смъртта му от наследника безпрепятствено и без претенции на други лица. Същите отглеждали в двора слънчоглед, плодове и зеленчуци от страна на баща му и ищеца. Сочи се, че те никога не били сключвали прехвърлителни сделки с имота, нито са предоставяли по какъвто и да е начин права за ползването му на трети лица, в това число и на Общината. Имотът никога не бил 1 включван в ТКЗС или друга кооперативна или държавна селскостопанска структура Независимо, че имота бил изключен от регулация и със статут на земеделска земя, същия бил деклариран от страна на ищеца в *** в структурата „Местни данъци и такси“ и ежегодно се заплащал данък.

Излага се, че след снабдяване със скица на имота, ищеца узнал, че Общината била съставила Акт за общинска собственост №*** за процесния поземлен имот. С това се мотивира правния интерес на ищеца да установи по исков ред правата си на собственост.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответната ***, че ищеца е собственик на основание давностно владение, упражнявано до датата на завеждане на исковата молба, присъединявайки и владението на наследодателя си, по отношение на следния имот: НЕЗАСТРОЕН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 1 355кв.м., находящ се в ***, съставляващ поземлен имот с кадастрален №*** извън регулационните граници на ***, част от имот с идентификатор *** по КККР на ***, при съседи : от две страни улица, ПИ с кад.№*** и ПИ с кад.№***1.

Ответникът *** е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който признава иска. Твърди, че по данни от регулационният план на ***, одобрен със Заповед № 432/29.02.1972 г., имот с кадастрален № *** попадал извън строителните граници на населеното място и по силата на Закон за собствеността и ползването на земеделските земи представлявал земеделска земя. Като елемент на кадастъра, процесния имот имал самостоятелен кадастрален номер и бил включен в разписния лист, съпътстващ действащия регулационен план, като имотът бил записан на лицето Г.Й. Г.. Поради изключване от регулационните планове на ***, имот № *** се третирал като земеделска земя. Поради статута му на изключен от регулацията имот и поради незаявяването му за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, същият заедно с други съседни имоти с Решение № 16000 от 25.05.1998 г. на Общинска служба по земеделие и гори - *** били възстановени на ***, като земеделски земи в землището на ***, сред които и пасище, мера от 119 584. 00 кв.м., IV категория в местност *** по плана за земеразделяне. На основание чл. 2, ал. 1 от ЗОС, във връзка с Решение № 16000 от 25.05.1998 г. на ОбСЗГ, имотът бил актуван като публична общинска собственост с АОС № 3461/30.08.2007г. С КВС /карта на възстановената собственост/ бил образуван имот № 000250, с площ 119 584. 00 кв.м., в който имот попадал поземлен имот с планоснимачен № ***. През годините, след стартирали и завършили производства по възстановяване на правото на собственост, поземлен имот № 000250 отново бил актуван с АОС № 9061/06.11.2018г., но вече идентифициран като: ПИ с идентификатор № ***., с обща площ 117 946 кв.м. , ***, с начин на трайно предназначение „Земеделска земя“. От ПИ с идентификатор № ***., с обща площ 117 844 2 кв.м., след извършено производство по доказване на право на собственост, бил образуван ПИ с идентификатор № ***., с обща площ 114 844 кв.м., актуван с АОС № 9393/ 17.12.2019г. В следствие на проведена процедура, извършена от ***, касаеща административно производство за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри в ***, имот с идентификатор № *** бил разделен, като от него били образувани следните имоти: ПИ с идентификатор № *** и ПИ с идентификатор № ***. С АОС № 9512/17.08.2020г. имот по КВС № 000250 бил обозначен като ПИ с идентификатор № ***, с обща площ 113 631.00 кв. м. по КККР на ***. Във времето, след последващо производство по доказване правото на собственост бил образуван ПИ с № *** / с обща площ 100 847.00 кв. м./, който имот бил актуван с АОС № 11955/07.11.2022 г.Моли да не се присъждат в нейна тежест направените от ищеца деловодни разноски. При условия на евентуалност въвежда възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Ищецът уточнява с допълнителна молба от 06.06.2023г., че началния момент на давностното владение, осъществяваното още от наследодателя му бил от осемдесетте години на миналия век

Съдът като съобрази становищата на страните и представените по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

От представената скица №1507/2022г., издадена от ***, ***, се установява, че по кадастралния план на гр.*** процесния имот съставлява Поземлен имот с кад.№*** с площ от 1355 кв.м. и попада извън строителните граници, определени с регулационния план, одобрен със заповед №432/1972г., препис от която е представен по делото. Отразено е в скицата, че по разписен лист имота е бил записан на името на Г.Й. К., като това е видно и от приложеното копие на разписния лист, в частта му, съдържаща данни за този имот.

Установява се от приложеното удостоверение за наследници с изх.№14-3031 от 29.06.2022г., изд. от ***, че Г.Й. Г. е починал на *** и е оставил за свои наследници по закон – съпруга Ц.П. Г.а – починала на *** и син – ищеца Ю. Г. Г..

Безспорно е, че наследодателя на ищеца е бил известен и фамилното име К., сочено по разписен лист, както е декларирано в приложената декларация от 27.03.2023г.

Видно е от отразеното в представената скица, както и от представените от *** Решение №16000 от 25.05.1998г. на *** по преписка №16958/04.08.1992г. и копия на актове за публична общинска собственост №3461/30.08.2007г., №9061/06.11.2018г., №9393/17.12.2019г., №9512/17.08.2020г., №11339/13.08.2021г. и №11955/07.11.2022г., че поради изключване от регулационния план на ***, имот № *** се третирал като земеделска земя и същият заедно с други съседни имоти попаднал в ПИ № 000250. С 3

Решение № 16000 от 25.05.1998 г. на Общинска служба по земеделие и гори - *** било възстановено правото на собственост на *** върху земеделски земи в землището на ***, сред които и пасище, мера от 119 584.00 кв.м., IV категория в *** по плана за земеразделяне. На основание чл. 2, ал. 1 от ЗОС във връзка с Решение № 16000 от 25.05.1998 г. на ОбСЗГ, имотът бил актуван като публична общинска собственост с АОС № 3461/30.08.2007г. През годините, след стартирали и завършили производства по възстановяване на правото на собственост, поземлен имот № 000250 отново бил актуван с АОС № 9061/06.11.2018г., но вече идентифициран като ПИ с идентификатор № ***, с обща площ 117 946 кв.м. , ***, с начин на трайно предназначение „Земеделска земя“. От ПИ с идентификатор № ***, с обща площ 117 844 кв.м., след извършено производство по доказване на право на собственост бил образуван ПИ с идентификатор № ***, с обща площ 114 844 кв.м., актуван с АОС № 9393/ 17.12.2019г. Вследствие на проведена процедура, извършена от ***, касаеща административно производство за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри в ***, имот с идентификатор № *** бил разделен, като от него били образувани следните имоти: ПИ с идентификатор № *** представляващ частна собственост и ПИ с идентификатор № ***, в който попаднал процесния - актуван като публична общинска собственост с АОС № 9512/17.08.2020г. След последващо производство по доказване правото на собственост е образуван ПИ с №*** с обща площ 100 847.00 кв.м., който е актуван с АОС №11955/07.11.2022г. и в същия попада процесния имот с № ***1 по плана на гр.***, одобрен със Заповед №432/29.02.1972г.

В о.с.з. на 12.06.2023г. са събрани допуснати по искане на ищеца гласни доказателства. От показанията на разпитаните свидетели Й.Д.А. и Е.В.А. се установява, че процесния имот е бил обработван още от дядото на ищеца от преди 1980г., а от около 1990г. от баща му Г.Й. Г.. След неговата смърт ищеца продължил да го стопанисва. И двамата свидетели твърдят, че откакто те се помнят имота е бил обработван от семейството на ищеца, като го засаждали с различни култури, а след определено време го давали на трето лице да го обработва, за да не стои земята необработваема и да се поддържа. Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните свидетели, т.к. в тях се излагат лични възприятия, напълно кореспондират по между си и не противоречат на други събрани в производството доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Установи се от обсъдените писмени доказателства, че процесния недвижим имот е бил в регулационните граници на гр.*** до 1972г., а след това е бил изключен от регулация, като по разписен лист е бил записан на наследодателя на ищеца – Г.Й. К.

(Г.).

4

От събраните гласни доказателства се установи, че имота е бил обработван от семейството на ищеца – неговия дядо, а впоследствие неговия баща още от преди 1980г., като след смъртта на наследодателя Г. Г. – от ищеца, като негов единствен наследник.

Ответната *** не твърди и не ангажира доказателства за установяване обстоятелството, че процесния имот попада в приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ, на което основание е съставен акт за частна общинска собственост. Както е прието в решение №21 от 04.02.2011г. на ВКС по гр.д.№1327/2009г., II г.о., в приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ подадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл.10 ЗСПЗЗ /В същия смисъл и решение №427 от 21.07.2009г. на ВКС по гр.д.№3255/2008г., ІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК/. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост върху него по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ. ЗТПС/отм./ в чл.12, ал.1 изрично предвижда възможността за реално запазване правото на собственост върху определен размер земеделска земя и ако собственикът на такава земя не е бил член-кооператор, не е установено и земята да е била отнета или одържавена, а е била владяна от собственика си до влизане на ЗСПЗЗ в сила, то върху такъв имот правото на собственост не подлежи на възстановяване по реда на този закон, а оттам и не намира приложение разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ.