Решение № 3695 от 02.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3695 гр. София, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: К. Ст. П. при участието на секретаря Ирина Ст. В. като разгледа докладваното от К. Ст. П. Гражданско дело № 20221100105054 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с предявен иск от Р. А. Д. срещу Ц. Д. К.. Ищецът твърди, че сключил с ответника предварителен договор за следния недвижим имот – УПИ XIII -2280, находящ се в гр. София, район Студентски, с площ 781 кв. м., с идентификатор ***. С подписване на договора продавачът предал владението на имота на купувача. Твърди, че владее имота от 09.09.2010 г. до датата, предхождаща дата на подаване на исковата молба /16.05.2022 г./ – спокойно, явно, непрекъснато. Моли да се признае за установено спрямо ответника, че е собственик на посочения имот с идентификатор *** на основание давностно владение.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

С определение от 07.05.2024 г. е конституиран на мястото на починалия в хода на процеса ответник Ц. Д. К. неговият наследник по закон К. З. И., ЕГН ********** с адрес с.

Кралев Дол, ул. ********. Текстът на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН не допуска наследяване по право на заместване и за съребрените роднини от III до VI степен включително, а създава правила за подреждането на тези роднини в новия четвърти ред съгласно принципа: по-близкият по степен роднина изключва по-далечния по степен – ТР № 3 от 30.12.1994 г. по гр.д.№ 3/1994 г. на ВКС, ОСГК. Видно от удостоверение за наследници на Ц. Д. К. с изх. № РПД23-ДИ11432 и удостоверение за наследници на Д. Ц. К. с изх. № РОБ24-УГ51-3302 всички останали братя и сестри на родителите на Ц. Д. К. /Л. Д.а К.а и Д. Ц.ов К./ са починали, поради което и единственият наследник по закон на починалия в случая е К. З. И..

С определение от 14.02.2025 г. е заличен като страна в производството К. З. И., ЕГН **********, поради вписания отказ от наследството на Ц. Д. К.. Отказът от наследство рефлектира директно върху материалноправната и процесуалноправна легитимация на 1 ответника. С вписване на валидно направения пред районния съдия отказ от наследство настъпват правни последици, изразяващи се в заличаване на наследственото правоприемство, с оглед на което К. З. И. не само е престанал да бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие от откриване на наследството.

С определение от 03.11.2025 г. са конституирани на мястото на починалия ответник следващият ред наследници по закон, а именно първите братовчеди на Ц. Д. К.: П. К. К., ЕГН **********. с адрес: гр. София, ул. „******** Д. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, ул. ********; Е. И. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „********; К. П.

С., ЕГН **********. с адрес: гр. Перник, кв. „********; Д. П. И., ЕГН **********. с адрес: с. Кралев дол. община Перник, ул. ********; Р. И. Б., ЕГН **********. с адрес: гр. Перник. ул. „********; Г. И. Б., ЕГН **********. с адрес: гр. София, ул. ********; Н. Б. В., ЕГН **********. с адрес: гр. Перник. ул. „********.

С протоколно определение от 30.01.2026 г. са заличени, като страна в производството Г. И. Б., ЕГН ********** и Р. И. Б., ЕГН **********, като производството по делото спрямо тях е прекратено, поради вписания отказ от наследството на Ц. Д. К..

С протоколно определение от 27.03.2026 г. са заличени, като страни в производството Д. А. П., ЕГН **********, П. К. К., ЕГН ********** и Е. И. Ц., ЕГН ********** и производството спрямо тези лица е прекратено, поради вписания отказ от наследството на Ц. Д. К..

Ответници по делото, конституирани на мястото на починалия в хода на процеса Ц.

Д. К., които не са представили доказателства за направен отказ от наследството на наследодателя са останали: К. П. С., Д. П. И. и Н. Б. В.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.

Делът на отказалите се от наследството, когато има други наследници, уголемява дела на последните.

Представен е по делото предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.09.2010 г., с който Ц. Д. К. се е задължил да прехвърли на Р. А. Д. собствеността върху УПИ XIII - 2280, находящ се в гр. София, район Студентски, с площ 781 кв. м., с идентификатор ***. Уговорена е цена в размер на 70 000 лв.. която да се заплати в деня на изповядване на сделката пред нотариус. Продавачът се е задължил да осигури необходимите документи за прехвърляне на имота. В чл. 5. 2. от предварителния договор е предвидено, че владението на имота е предадено на купувача в деня на подписване предварителния договор.

Предявен е иск за собственост, който има за цел съдебно установяване собствеността на ищеца върху процесния имот поради изтекла придобивна давност. В случая защитата на собствеността се състои от установяване при условията на пълно и главно доказване, че 2 ищецът е упражнявал фактическата власт с намерение за своене върху имота в процесния период по искова молба. Необходимо е доказване на всички елементи от фактическия състав на съответния въведен от ищеца придобивен способ, като за вероятната основателност на предявения иск не са достатъчни единствено представените писмените документи, поради което и не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Отделно и, редът на чл. 237 ГПК е неприложим при тези претенции, в който смисъл е решение № 20/07.04.2014 г. по гр. д. № 5289/2013 г. на І г. о. на ВКС. Защитата на собствеността се състои на първо място в съдебното установяване /признаване/, че ищецът е собственик. Това изисква доказване на всички елементи от фактическия състав на съответния въведен от ищеца придобивен способ с допустимите за този способ доказателствени средства. Искът за собственост има за цел съдебното установяване на собствеността на ищеца, а това, по изложените съображения и такива за правна сигурност, не може да стане с признание на иска. Евентуално направено от ответника признание, че ищецът е собственик, не обосновава основателност на иска, а може единствено да бъде преценено от съда съгласно чл. 175 ГПК. Чл. 237 ГПК урежда последиците при признание на иска, които не могат да се приложат по исковете за собственост с оглед императивното правило на чл. 77 ЗС и задължението на съда да установи, че е осъществено предвидено в правна норма придобивно основание – в този смисъл и определение № 5652 от 04.12.2024 г. по гр. д. № 101/2024 г. на IІ г. о. на ВКС.

Чл. 79 ЗС предвижда, че правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години. Ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на пет години. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. дело № 4/2012 г., ОСГК на ВКС регламентирания в посочената разпоредба фактически състав на придобивната давност включва като свои елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в първата хипотеза на чл. 79 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Владението като фактическо състояние от своя страна също се състои от два елемента, чието кумулативно наличие е абсолютно необходимо, за да се приеме, че е налице владение, а именно: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта и субективен – намерението да се държи вещта като своя. Липсата на субективния елемент предполага, че упражняващото фактическа власт върху конкретната вещ лице е държател на същата, а не владелец. Придобилият владение върху недвижим имот въз основа на предварителен договор не е добросъвестен владелец. Разпоредбата на чл. 70, ал. 3 ЗС признава на владелеца на основание предварителен договор правата, които има добросъвестния владелец относно подобренията и добивите от вещта. Липсва обаче такова приравняване относно давностния срок по чл. 79, ал. 2 ЗС, така че, за да придобие собствеността върху имота по давност този владелец е необходимо да упражнява непрекъснато владение в десетгодишен срок – решение № 101 от 14.07.2015 г. по гр. д. № 891/2015 г. на IІ г. о. на ВКС.

3

Принципно дори продавачът по предварителния договор да не е притежавал собственост и включеното в нея вещно правомощие да владее имота, това не винаги е пречка установената от приобретателя фактическа власт да бъде квалифицирана като владение. Владението е фактическо състояние /за разлика от правото на владение, което е субективно право/ и правната уредба на субективните права е неприложима към факти. По въпроса за елементите на фактическия състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС и по-конкретно дали се включва в тях и изискването невладеещият собственик да е уведомен за намерението за своене на владелеца, т. е. същото да му е противопоставено, е прието, че когато се касае за владение върху чужд имот /извън хипотезата на съсобственост/, фактът, че владелецът се намира в имота и го поддържа в рамките на необходимата грижа, следва да се възприема като действие по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС – решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр. д. № 342/2011 г. на ВКС, ІІ г. о. Това разрешение обаче намира приложение само ако липсват изначално пречки за придобиване на имота по давност.

От оскъдните доказателства по делото се установява, че причината за сключването на предварителен договор и отлагането на сключването на окончателен такъв, е липсата на документи за собственост у Ц. Д. К. поради незавършила процедура по възстановяване на имота. Именно поради това и в чл. 3.1. от предварителния договор е посочено, че продавачът се е задължил да осигури необходимите документи за прехвърляне на имота. За да започне да тече срок на придобивна давност обаче е необходимо имотът да е бил възстановен на бившите собственици с решение на ОСЗ. До постановяване на позитивното решение имотът не е индивидуализиран и намерението на ползвателя да владее не е насочено към точно определен обект и конкретното лице, което е негов собственик. В тези случай, срокът за придобивна давност тече от момента, от който имотът е възстановен на бившите собственици с решение на ОСЗ, а не от момента на закупуване на имота – решение № 627 от 05.10.2010 г. по гр. д. № 1623/2009 г. на I г. о. на ВКС, решение № 755 от 18.12.2024 г. по гр. д. № 4659/2023 г. на II г. о. на ВКС и др. В случая ищецът не е ангажирал доказателства нито, че имотът е бил собственост на Ц. К., нито за постановяване и влизане в сила на решение на поземлената комисия за възстановяване на имота на Ц. К.. Не може да се приеме за установено при условията на пълно и главно доказване, че Ц. К. е могъл да предаде владението върху имота на Р. А. Д. към датата на сключване на предварителния договор – 09.09.2010 г., а придобивната давност би могла да тече най-рано от момента на влизането в сила на решението на поземлената комисия.

С вписване на валидно направения пред районния съдия отказ от наследство настъпват правни последици, изразяващи се в заличаване на наследственото правоприемство, с оглед на което К. З. И. не само е престанал да бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие от откриване на наследството /в посочения смисъл – т. 1 на ТР № 148 от 10. XII. 1986 г. на ОСГК на ВС/.

В тази връзка е указано на ищеца да води за разпит двамата свидетели при режим на довеждане, тъй като разпитът им преди конституирането на настоящите ответници не може да се ползва по делото. Указанията са редовно връчени на ищеца лично, видно и от призовка 4 на л. 143 от делото. Въпреки дадената му възможност свидетелите не са доведени за разпит, поради което и са заличени от съда.

Само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че дори и да можеше да се ползват показанията на разпитаните свидетели преди заличаването на К. И., то техните показания не променят крайните изводи на съда. От разпита на свидетелите К. А. Д. и Е.Л.Р. се установява, че Р. Д. засадил овошки и направил телена ограда с дървени колове в имота.

Разпечатката съдържа 30 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/98961941-0af4-4ceb-a6b2-77801c07e3d9