Определение № 695 от 02.09.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 695 гр. Враца, 02.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно частно гражданско дело № 20261400500534 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. П. И., чрез процесуалния му представител адв. П.

И. Й., против Определение № 716/30.03.2026 г., постановено по гр.д. № 20251420101013/2025 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е отхвърлена молбата му с вх. № 17754/07.11.2025 г. за изменение на Решение № 667/20.10.2025 г. в частта за разноските.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Жалбоподателят счита, че присъденото в полза на ищцата Л. Т. Г. адвокатско възнаграждение в размер на 1 840,65 евро (левова равностойност 3 600 лв.) е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Сочи, че материалният интерес по делото възлиза на 7 925,02 евро (левова равностойност 15 500 лв.), съответстващ на стойността на притежаваната от него 1/3 идеална част от процесния недвижим имот, при което първоинстанционният съд сам е определил като приложим по Наредба № 1/2004 г. размер от 917,77 евро (левова равностойност 1 795 лв.) Според жалбоподателя присъденият хонорар от 1 840,65 евро (левова равностойност 3 600 лв.) съществено надхвърля този размер, без това да е обусловено от фактическата или правната сложност на производството.

Твърди се, че районният съд не е извършил конкретна преценка на действително положения адвокатски труд, а се е ограничил с общото позоваване на „обема на осъществената от пълномощника на ищцата защита“, без да обсъди характера и броя на извършените процесуални действия, броя на проведените съдебни заседания, обема на доказателствения материал и сложността на поставените за разрешаване правни въпроси.

Жалбоподателят излага доводи и във връзка с предявения от него насрещен иск за сумата 3 956,77 лв., като сочи, че същият е отделен за разглеждане в самостоятелно производство. Според него дейността, свързана с този иск, не следва да бъде включвана в обема на адвокатската защита, за която се присъждат разноски по настоящото дело.

Поддържа се още, че близостта между размера на договореното адвокатско възнаграждение – 3 600 лв., и размера на насрещната претенция от 3 956,77 лв., наред с представения отговор по гр.д. № 2283/2025 г. на Районен съд – Враца, сочи за 1 недобросъвестно процесуално поведение и стремеж чрез размера на разноските да бъде „неутрализиран“ евентуалният резултат от насрещната претенция.

Жалбоподателят се позовава на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и на Решението на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22.

Иска се отмяна на обжалваното определение и изменение на Решение № 667/20.10.2025 г. в частта за разноските, чрез намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение до минималния размер по Наредба № 1/2004 г., респективно до друг размер, който съдът намери за съответстващ на действително положения адвокатски труд.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Л. Т. Г., чрез процесуалния й представител адв. И. С., с който частната жалба се оспорва като неоснователна.

Поддържа се, че Определение № 716/30.03.2026 г. е правилно и законосъобразно, а договореното и действително заплатено адвокатско възнаграждение от 3 600 лв. съответства на обема на осъществената правна защита.

Сочи се, че спорът е бил свързан с недвижим имот с продажна цена 46 500 лв., от който ответникът притежава 1/3 идеална част, както и че процесуалният представител на ищцата е изготвил исковата молба, участвал е лично в проведените две открити съдебни заседания и е осъществявал процесуалната защита до приключване на производството.

Според ответницата по частната жалба обстоятелството, че заплатеното възнаграждение надхвърля размера, определим съобразно Наредба № 1/2004 г., само по себе си не го прави прекомерно, доколкото следва да се отчете действително извършената адвокатска работа.

Иска се частната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – потвърдено.

За да се произнесе по частната жалба, настоящият съдебен състав съобрази следното:

С Решение № 667/20.10.2025 г. по гр.д. № 1013/2025 г. Районен съд – Враца се е произнесъл по предявения от Л. Т. Г. против Д. П. И. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне, поради неизпълнение на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 50, т. II, рег. № 1376, дело № 151/2023 г. на нотариус А. В., до размера на притежаваната от ответника 1/3 идеална част от имота.

Районният съд е приел, че по силата на договора ответникът се е задължил да изплаща продажната цена съобразно погасителния план по ипотечния кредит на ищцата, но след определен период е преустановил изпълнението. Прието е, че доказаните от него плащания в общ размер на 3 956,77 лв. представляват само частично изпълнение и че неизпълнената част е значителна с оглед интереса на кредитора, поради което са налице предпоставките на чл. 87 ЗЗД за разваляне на договора.

Предявената от ответника претенция за сумата 3 956,77 лв., поради отпаднало основание е била отделена на основание чл. 210, ал. 2 ГПК за разглеждане в самостоятелно производство, образувано като гр.д. № 2283/2025 г. на Районен съд – Враца.

С оглед изхода на първоначалния спор, районният съд е присъдил на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 155 лв. за държавна такса и сумата 3 600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, удостоверено с представения договор за правна защита и съдействие.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК ответникът Д. П. И. е поискал изменение на решението в частта за разноските, като е поддържал възражението си за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

С Определение № 716/30.03.2026 г. Районен съд – Враца е оставил молбата без уважение.

2

В мотивите си първостепенният съд е приел, че материалният интерес по делото възлиза на 15 500 лв., представляващ 1/3 от посочената в нотариалния акт продажна цена от 46 500 лв., и е съобразил като ориентир размер от 1 795 лв. по Наредба № 1/2004 г. Наред с това съдът е приел за установено, че ищцата действително е заплатила адвокатско възнаграждение от 3 600 лв. Районният съд е посочил, че след Решението на СЕС по дело C438/22 минималните размери по Наредба № 1/2004 г. не обвързват съда, но е счел, че конкретното възнаграждение от 3 600 лв. не е прекомерно с оглед обема на осъществената адвокатска защита.

Като допълнителен аргумент е посочено процесуалното поведение на ответника, включително оспорването на първоначалния иск и предявяването на насрещен иск.

При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.

Предмет на въззивната проверка е правилността на извода на Районен съд – Враца, че не са налице основания по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на присъдените в полза на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение от 1 840,65 евро (левова равностойност 3 600 лв.)

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, когато заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът по искане на насрещната страна може да присъди по-нисък размер на разноските в тази част.

Съобразно разясненията по т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д.

№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС преценката за прекомерност е конкретна и предполага съпоставка между цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Значение имат предметът на спора, доказателствените факти, обемът и характерът на събраните доказателства, поставените за разрешаване правни въпроси и конкретно извършената от адвоката процесуална дейност.

След Решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 националният съд не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г. при определяне на размера на разноските, който следва да бъде възложен на насрещната страна. Това обаче не означава, че размерите по Наредбата са лишени от всякакво значение – те могат да служат като ориентир наред с останалите обстоятелства, но не могат да заместят конкретната преценка за съотношението между заплатеното възнаграждение и действително положения адвокатски труд.

В този смисъл е и актуалната практика на ВКС обективирана в Определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991/2024 г., IV г.о.; Определение № 4888/29.10.2024 г. по ч.гр.д. № 3551/2024 г., I г.о. на ВКС и др.

В случая материалният интерес по първоначално предявения иск е 7 925,02 евро (левова равностойност 15 500 лв.), съответстващ на стойността на притежаваната от ответника 1/3 идеална част от процесния имот. Продажната цена на целия имот от 23 775,07 евро (левова равностойност 46 500 лв.) не представлява материалния интерес на конкретния спор, доколкото искът за разваляне е предявен само относно 1/3 идеална част.

Съдът отчита, че процесуалният представител на ищцата е изготвил исковата молба, поддържал е предявения иск, участвал е лично в две открити съдебни заседания и е осъществил защита до приключване на производството. Тези действия представляват реално извършена адвокатска работа и не позволяват възнаграждението да бъде сведено механично до посочения от първоинстанционния съд ориентировъчен размер от 1 795 лв.

Същевременно делото не се характеризира с такава фактическа или правна сложност, 3 която да оправдава възлагането върху насрещната страна на пълния размер от 1 840,65 евро (левова равностойност 3 600 лв.) Проведени са две открити съдебни заседания, доказателственият материал не е необичайно обемен, не са събирани сложни експертни доказателства и не се установява разрешаването на множество нови или особено сложни правни въпроси. Основният спор е бил концентриран върху изпълнението на задължението за заплащане на продажната цена и наличието на предпоставките за разваляне на договора по чл. 87 ЗЗД.

Ето защо въззивният съд не споделя извода на районния съд, че общото позоваване на „обема на осъществената от пълномощника на ищцата защита“ е достатъчно да обоснове възлагането на целия заплатен хонорар от 1 840,65 евро (левова равностойност 3 600 лв.) върху ответника. Фактът, че страната свободно е договорила и заплатила този размер на своя адвокат, урежда отношенията между доверител и адвокат, но не означава автоматично, че насрещната страна следва да понесе същия разход в пълния му размер. Именно чрез възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се определят пределите на отговорността на загубилата страна за чуждите разноски.

Неоснователно е обаче искането на жалбоподателя възнаграждението да бъде намалено до 1 795 лв.

Конкретно извършената работа – подготовката на исковата молба, участието в две открити съдебни заседания, поддържането на иска и защитата по същество – обосновава присъждането на възнаграждение над този ориентировъчен размер. Намаляването до 917,77 евро (левова равностойност 1 795 лв.) не би отчело в достатъчна степен действително положения адвокатски труд.

По отношение на предявения насрещен иск въззивният съд намира, че районният съд неправилно го е използвал като аргумент, обосноваващ пълния размер от 1 840,65 евро (левова равностойност 3 600 лв.) Насрещната претенция за сумата 2 023,06 евро (левова равностойност 3 956,77 лв.) е отделена за разглеждане в самостоятелно производство – гр.д.

№ 2283/2025 г. на Районен съд – Враца. От данните по настоящото производство не се установява процесуалният представител на ищцата да е осъществил самостоятелна писмена или устна защита по тази претенция преди отделянето й, която да обосновава увеличаване на размера на присъжданите по настоящото дело разноски. Разноските, свързани със защитата по отделения иск, следва да бъдат преценявани в производството, в което той се разглежда, съобразно извършената там процесуална дейност и изхода на този спор.