Решение № 414 от 20.11.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. Ботевград, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А.С.А. при участието на секретаря И.С.Т. като разгледа докладваното от А.С.А. Административно наказателно дело № 20241810200325 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

В. С. И. , ЕГН : ********** от гр.С. , ул.“*** „ №26, е обжалвал в законния срок Наказателно постановление № *** от ***г., издадено от Началник група в ОДМВР -С. –РУ Ботевград, упълномощен със заповед № ***. на МВР, с което за нарушение на чл.40, ал.1,пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 (двадесет)лева И

За нарушение на чл.123,ал.1,т.3,б.В от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 (сто) лева или общо глоба в размер на 120 (сто и двадесет) лева и лишаване от СУМПС за срок от 2(два) месеца.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на постановлението, за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, както и за недоказаност и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В. С. И. е правоспособен водач с категория В ,М и АМ , 39 налични контролни точки ,СУМПС валидно до 22.02.2031г.

В съдебно заседание не се явява жалбоподателят В. И., явяват се адв.С. М. и адв.П.Ч. от САК , поддържат жалбата , претендират отмяна на наказателното постановление, претендират разноски на основание чл.38,ал.2,вр.ал.1,т.3 от Закон за адвокатурата.

Въззивната страна ОДМВР - С. ,редовно призована, не изпраща представител в съдебно 1 заседание и не изразява становище по жалбата.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН , серия GA с № *** от дата ***г.,справка за нарушител/водач; НП № №***/***г.; заповед № ***г., сведения и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите В. Ц. И. – актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор ” в ОДМВР –С.- РУ –Ботевград и А. Х.

П. – свидетел по акта, се установява следната фактическа обстановка:

На дата : ***г.,oколо 14.50 часа , в с.Трудовец ,в.з.*** ,шофирайки лек автомобил , модел и марка „Тойота Ланд Круизер 120 „ с рег.№ *** собственост на фирма „В. С И М ГРУП „ АД с ЕИК № *** , жалбоподателят В. И. извършил маневра на заден ход ,излизайки на улица от затревена площ ,ударил спрелият лек автомобил –служебен на ЕРМ Запад , модел и марка „Тойота Хайлукс „ с рег.№ *** ,без хора в него,като реализирал леко ПТП с материални щети и без пострадали ,след което напуснал ПТП –то с автомобилът си.

На ***г.,свидетелите – В. Ц. И. и А. Х. П. в състав на автопатрул ОДМВР - С. -РУ – Ботевград посетили местопроизшествието. На място ги посрещнал екип на ЕРМ Запад – З.Т. и Н.Я. , които заявили , че докато ремонтират авария на адрес във в.з.*** , техният служебен л.а. ,които бил спрян на една малка улица ,бил ударен от лек автомобил , модел и марка „Тойота Ланд Круизер 120 „ с рег.№ ***.По установъчни данни бил установен и водач на л.а.които бил намерен малко по -късно във в.з.*** , а именно В. И. от когото не са снети сведения.

Същият ден св.В. И. в присъствието на св.А. П. съставили на В. С. И. АУАН , серия GA с № *** /***г.Актосъставителят квалифицирал нарушенията като такива по чл.40, ал.1 пр.2 от ЗДвП и по чл.123, ал.1 ,т.3,б.В от ЗДвП , като В. И. подписал съставения АУАН, и получил препис от същия.

Въз основа на така извършената проверка било издадено процесното НП с № ***/***г. от Началник група в ОДМВР -С. –РУ –Ботевград.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите В. И. и А. П. , както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на издаденото НП.

2

Административнонаказателната отговорност на въззивника по пункт първи от НП е ангажирана на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП за нарушение на чл.40, ал.1,пр.2 от ЗДвП . Нормата на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП предвижда наказание глоба в размер на 20 лв. за водач, който нарушава правилата за движение назад. Нормата на чл.40, ал.1,пр.2 от ЗДвП предписва, че - Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.В случая както в АУАН, така и в НП е посочено, че “ се движи на заден ход ,без да се е убедил, че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението “ Т.е. от фактическа страна нито актосъставителят, нито АНО са посочили конкретно какви правила за движение назад са нарушение, а е повдигнато обвинение за нарушение на чл.40, ал.1,пр.2 от ЗДвП. Горното съставлява процесуално нарушение доколкото конкретното административно нарушение не е описано със съставомерните му белези Административнонаказателната отговорност на въззивника по пункт втори от НП е ангажирана на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1,т.3,б.В от ЗДвП . Нормата на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП предвижда наказание глоба в размер на 100 лв.и лишаване от СУМПС за срок от 2 месеца за водач, който при наличие на разногласия ,относно обстоятелствата за ПТП го напуска ,не уведомява службата за контрол ,както и не изпълнява указанията й.

Отговорността на въззивника е ангажирана на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, визираща три хипотези и гласи, че когато при произшествието са причинени само имуществени вреди водачът, който е участник в ПТП е длъжен: а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; б) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие и съвместно уведомяват службата за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието; в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

От цитираното в НП нарушение е видно, че АНО, е възприел нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП в хипотезата на буква „в”. Прочие такова обвинение- за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б „в” от ЗДвП е изписано в цифровата квалификация на АУАН и НП. От анализа на цитираната разпоредба следва, че за съставомерността на изпълнителното деяние на визираното в посочената правна норма административно нарушение е необходимо да е настъпило ПТП, при което са причинени само имуществени 3 вреди, произшествието да е възприето от участниците в същото, и между тях да няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него.Както от съдържанието на АУАН, така и от съдържанието на НП става ясно, че административното обвинение е затова, че възз. е напуснал произшествието при наличие на разногласия с другия водач, без да уведоми органите на МВР- службата за контрол за ПТП.

Съдът намира, че в хода на АНП са допуснати нарушения на процесуалните правила – чл.40, чл.42, т.3, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.Съобразно цитираните разпоредби на ЗАНН, в АУАН и НП задължително следва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, като следва да се съдържа и пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени доказателствата, които го подкрепят.Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и доказателствата, които го подкрепят и основно дата и място на извършване на нарушението освен, че са задължителни реквизити на АУАН и НП, същите индивидуализират пряко нарушението като такова, като непосочването им по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли са квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма. Горното съставлява съществено процесуално нарушение, нарушаващо правото на защита на обвиненото лице, да разбере в какво точно е обвинено –по линия на дата и място на нарушението, и съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП.

Нито в АУАН ,нито в НП е описан адрес ,на който е било осъществено ПТП ,описано е единствено вилна зона *** ,без установъчни данни.

Съгласно чл.4. от Наредбата, при ПТП с материални щети се съставя протокол за ПТП приложение № 2, както и начинът по който същите са получени.Протоколът за ПТП е официален удостоверителен документ, създаден от длъжностно лице – служител в МВР. В случая такъв протокол не е съставен и е невъзможно за съдебният състав да установи настъпилите материални щети ,дали са значителни,не е и установен механизъм на възникване на ПТП.

Предвид изложеното, съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила посочени погоре, водещи до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Допуснатитe в случая процесуални нарушения са съществени и опорочават издаденото НП до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му.

Законът не предвижда възможност за саниране на нередовностите на НП, каквато възможност, например, в определени случаи е предвидена за нередовностите на АУАН – чл.53 ал.2 от ЗАНН.

4

От друга страна съдът намира, че по делото не се събраха безспорни доказателства, че жалбоподателят въобще е осъществил твърдяното нарушение.

Актосъставителят и свидетелят на установяване на нарушението не са присъствали по време на управление на МПС от страна на жалбоподателя, не са очевидци.

С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е неправилно и следва да бъде отменено изцяло.

По разноските

Видно от приложеният по АНД 325 от 2024г.,по опис на БРС договор за правна защита и съдействие с номер *** от 26.04.2024г., адв.М. от САК представлява В. И. безплатно.В съдебно заседание от дата 16.10.2024г.адв.Ч.,преупълномощена от адв.М., претендира разноски на основание чл.38 ,ал.2 вр.ал.1 ,т.3 от Закон за адвокатурата ,който ,за да се приложи следва да са налице едновременно следните предпоставки – представляваното лице да има материални затруднения и да да не може да заплати адвокатско възнаграждение на упълномощеният от него адвокат.

Изпълнението на посочените две условия задължава съда да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в НМРАВ по чл. 36, ал. 2 ЗАдв, като осъди другата страна да го заплати.

Взаимно формираната между доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв е достатъчна за доказване на материалната затрудненост, като решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат. Аргумент в тази насока е разпоредбата на ал. 2 на същата разпоредба, според която адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, т. е. адвокатът не би получил възнаграждение във всички случаи на приключване на делото, а само при благоприятен за неговия доверител изход на спора, поради което и преценката дали да окаже безплатната правна помощ – при съществуващ потенциален риск да не получи възнаграждение, следва да е само на адвоката. Настоящият състав споделя тази практика. В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.