Определение № 435 от 23.05.2022, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 270/2022
- Вид
- Определение № 435
- Подписан
- 23.05.2022
- В сила
- 23.05.2022
- Състав
- Теменуга Иванова Стоева, Павлина Нейчева Паскалева, Георги Методиев Павлов
Цитирани разпоредби
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 435 гр. гр. Д., 23.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Теменуга Ив. Стоева
Членове:
Георги М. Павлов
Павлина Н. Паскалева като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно частно гражданско дело № 20223200500270 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „П. К.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.**** против разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение №469 от 01.04.2022г. на ДРС по ч. гр. д. №971/2022г. по описа на същия съд в частта, с която е отхвърлено заявлението на кредитора за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против длъжниците Н. М. Р., ЕГН ********** от с.К., община Д. и ИВ. ХР. ИВ., ЕГН ********** от гр.Д., за сумата от 298,50 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.03.2021 г. до 01.03.2022 г.
Жалбоподателят счита, че обжалвания съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон, като моли за неговата отмяна и постановяване на друг съдебен акт от въззивната инстанция, с който да се разпореди издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираното вземане.
Жалбата е допустима. Депозирана е от лице, разполагащо с правен интерес от обжалване и в законоустановения срок.
Съдът след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното производство, като съобрази и аргументите по жалбата, намира следното:
По подадено заявление от „П. К.“ ЕООД в развилото се производство по ч. гр. д.№971/2022 по описа на ДРС е издадена Заповед №469 от 01.04.2022г. за 1 изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено длъжниците Н. М.
Р., с ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. „****“ № 3, и ИВ. ХР. ИВ., с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „***“ № 3, вх. В, ет. 7, ап. 19, да заплатят солидарно на заявителя, следните вземания: 1) 1169, 74 лева, представляващо главница по договор за потребителски кредит № 40001114434 от 25.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 29.03.2022 г. до окончателно изплащане на сумата; 2) 305, 29 лева, представляващо обезщетение за забава върху главницата, за периода от 02.10.2020 г. – 01.03.2022 г.; 3) 14, 07 лева представляващо обезщетение за забава върху главницата, за периода от 01.03.2022 г. – 29.03.2022 г.; 4) 151, 60 лева (държавна такса и юрисконсултско възнаграждение), представляваща направените съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело № 971/2022 г. по описа на Районен съд Д..
С обжалваното разпореждане е отказано издаването на заповед за изпълнение за следните суми: 298,50 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.03.2021 г. до 01.03.2022 г.; 315,10 лева, представляваща възнаграждение за такса „Фаст“, дължима до 01.03.2022 г. и 97,50 лева, представляваща възнаграждение за такса „Флекси“, дължимо до 01.03.2022 г.
Настоящата частна жалба е подадена срещу разпореждането в частта му, с която е отказано издаването на заповед за изпълнение за сумата от 298,50 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.03.2021 г. до 01.03.2022 г.
Обжалваното разпореждане, като валидно, процесуално допустимо и правилно следва да бъде потвърдено, като въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд и по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря, съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл.272, във вр. с чл.278, ал.4 и с чл.279 от ГПК.
Разноски за настоящото производство не се следват на заявителя.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение 2
№469 от 01.04.2022г. на ДРС по ч. гр. д. №971/2022г. по описа на същия съд в частта, с която е отхвърлено заявлението на „П. К.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.**** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против длъжниците Н. М.
Р., ЕГН ********** от с.К., община Д. и ИВ. ХР. ИВ., ЕГН ********** от гр.Д., за сумата от 298,50 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.03.2021 г. до 01.03.2022 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3