Решение № 568 от 03.05.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 568 гр. Бургас, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20232100500434 по описа за 2023 година

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба на ищеца П. И. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. С. кв. „Д.“ 21, вх. *, ет. *, ап. **, подадена чрез упълномощения му процесуален представител адв. Христина Тодорова, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Генерал Гурко“ № 9, ет. 4 срещу решение № 63 от 10.01.2023 г., постановено по гр. дело № 4036/2022 г. по описа на Районен съд- Бургас, с което е отхвърлен иска му за приемане за установено по отношение на ответницата М. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „М. р.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, че на основание чл. 422 от ГПК вр. с чл.93, ал.2, изр.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД същата му дължи сумата от 1000 лв., представляваща двоен размер на капаро, предадено по сключен между страните предварителен договор, поради неизпълнението му от страна на ответницата, ведно със законната лихва върху посочената сума, начиная от 17.05.2022 г. до окончателното й изплащане, за които вземания в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3060/2022 год. по описа на БРС. С решението ищецът- въззивник е осъден да заплати на ответницата деловодни разноски в размер на 600 л

В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, с твърдения, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, тъй като е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Въззивникът счита, че в противовес с доказателствата районният съд е приел, че между страните е налице сключен предварителен договор, като до сключване на окончателен не се е стигнало поради отказ на ищеца от сделката. Сочи, че съдът не е съобразил, че отказът на ищеца е в причинна връзка с вписаната ипотека на имота, за която той е узнал при посещението на страните при нотариуса, като счита, че неправилно е прието, че ипотеката не съставлява нередност на документите, което обезсмисля удостоверението за тежести. Заявява, че не следва да бъде кредитирано твърдението на продавача, че купувачът е бил уведомен за ипотеката при 1 извършените огледи на имота. На следващо място се излагат възражения против приетото от съда, че подписаният от страните документ съставлява предварителен договор, по съображения, че насрещната страна сама заявява, че такъв договор не е сключван помежду им. Въззивникът счита, че този документ представлява само разписка, като излага съображения, че с оглед съдържанието й тя не съдържа достатъчно конкретни данни по смисъла на чл. 19, ал. 2 от ЗЗД за да се счита, че страните са сключили предварителен договор. Наред с горното в жалбата се навеждат възражения, че до уговорения срок за сключване на окончателен договор – 25.01.2022г. ипотеката не е била заличена, а това е станало в по-късен момент – на 16.02.2022г., поради което счита, че за периода до уговореното нотариално извършване на сделката имотът не е бил чист от вещни тежести.

Въззивникът подчертава, че липсва оспорване от ответницата като получател на даденото от него капаро, че положения в разписката подпис е нейн, като счита, че в решението не е обсъдено признанието й, че тя е получила капаро по бъдещата сделка. По подробно изложените и развити в жалбата съображения се иска отмяна на решението и изцяло уважаване на иска с всички законни последици.

В съдебно заседадние въззивникът чрез упълномощения си адвокатски представител поддържа въззивната си жалба. Претендира присъждане на разноските по делото съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК относно размер на адвокатското възнаграждение, платено от насрещната страна. Представя писмени бележки.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата-ответница М. Д. Н., чрез упълномощения си процесуален представител адв. Станкова е депозирала писмен отговор, в който е оспорила въззивната жалба и изложените в нея доводи, като счита за правилни направените от районния съд фактически и правни изводи. Заявява, че ищецът е бил своевременно уведомен за ипотеката върху продаваемия имот, като наред с това с него са били обсъдени няколко варианта за действие при сключване на окончателния договор. Сочи, че от свидетелските показания е установено, че ищецът е предпочел вторият вариант, а именно с част от продажната цена да бъдат погасени задълженията по кредита, като останалата част от цената да бъде получена от продавачите след извършване на продажбата и заличаване на ипотеката. Счита, че по делото не са доказани твърденията на ищеца, че е разбрал за ипотеката върху имота след справка, извършена при нотариус Бинка Кирова, като заявява, че тези му твърдения са в противоречие с представеното от него удостоверение за вещни тежест върху имота. На следващо място в писмения отговор се сочи, че от показанията на св. К.а става ясно, че ищецът се е отказал от закупуване на имота още в началото на м. януари, преди да изтече крайния срок за сключване на окончателен договор.

Що се касае до твърдението на ищеца за предаване на ответницата на сумата от 500 лв., въззиваемата счита за правилен извода на районния съд за неговата недоказаност, с оглед разколебаната доказателствена тежест на документа в тази му част предвид наличието на очевидни поправки и добавки в текста и ангажираните в тази връзка свидетелски показания, в т.ч. и поради едностранния характер на изявлението на ищеца за предаване на сумата. При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че разписката не представлява предварителен договор, а депозитна разписка въззиваемата счита, че искът също се явява неоснователен, по съображения, че посочената в него сума не представлява капаро, което да подлежи на връщане в двоен размер. По подробно изложените в писмения отговор съображения моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските във въззивното производство.

В съдебно заседание, въззивамата, чрез упълномощения си адвокатски представител поддържа писмения си отговор и моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Претендира присъждане на разноските за въззивното производство.

С оглед самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и 2 направените в жалбата оплаквания настоящата съдебна инстанция намира за установено следното:

Производството по делото пред първата инстанция е образувано по предявени от ищеца П. И. К. искове за приемане за установено по отношение на ответницата М. Д. Н.,че същата му дължи сумата от 1000 лв., представляваща двоен размер на капаро от 500 лв., предадено по сключен между страните предварителен договор, поради неизпълнението му от страна на ответницата, ведно със законната лихва върху посочената сума, начиная от 17.05.2022 г. до окончателното й изплащане, за които вземания в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3060/2022 год. по описа на БРС.

Районният съд е посочил, че исковете са предявени по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. с ал. 3 и ал. 4 от ГПК, като същите са с правно основание чл. 93, ал. 2, изр. второ и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че по повод търсене на жилище за закупуване, ищецът е попаднал на обява за продажба на апартамент в гр. Бургас, кв. Сарафово. Заявява, че след обаждане по обявата и извършване на оглед на апартамента е предал на ответницата сумата от 500 лв., представляваща капаро, за което била съставена и подписана разписка, като уговорката била до един месец страните да сключат окончателен договор пред нотариус.

Ищецът сочи, че във връзка с предстоящата сделка е посетил нотариус Бинка Кирова за консултация и след извършена проверка тя констатирала, че върху апартамента има учредена ипотека от 06.01.2021г. Ищецът заявява, че се е отказал от сключване на окончателен договор, тъй като нито в обявата било посочено, нито при огледа бил уведомен за ипотеката върху имота. Излага, че е изпратил покана до ответницата за възстановяване в двоен размер на предадената й като капаро сума от 500лв., но въпреки това сумата от 1000 лв. не е върната от нея.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, в който е оспорила иска, с възражение, че не е получила от ищеца твърдяната от него сумата от 500лв.

Заявила е, че при извършване на оглед на имота ищецът е заявил, че желае да го закупи, изваждайки от джоба си предварително написан документ, в който е посочено, че същият предава на ответницата сумата от 500 лв. като „капаро за закупуване на апартамент“, като документът е бил с празни полета за дописване на личните данни на присъстващите лица.

Ответницата заявява, че ищецът е предал на съпруга й сумата от 100лв. с обяснението, че не разполага с повече пари и трябва да отиде до банкомат за останалата сума, която уверява, че ще заплати по-късно, но не я заплаща, а се съгласява документът да остане в продаваемото жилище. Оспорва се твърдението в исковата молба, че ищецът не е бил запознат, че апартаментът е ипотекиран, респ., че е научил за ипотеката едва след среща с нотариус Бинка Кирова. Навеждат се насрещни твърдения, че за ипотеката същият е уведомен още на първия оглед, а на втория страните са договорили с част от продажната цена да се погаси задължението по ипотеката към банката. Счита, че изготвената от ищеца разписка представлява негово едностранно изявление за предаване на сума, без да удостоверява получаването й от ответницата, но дори и да се приеме, че сумата е получена от нея оспорва същата да има качество на капаро. Ответницата заявява, че предназначението на сумата е да служи като депозит, гарантиращ преустановяване предлагането на имота за продажба и намерението на страните да сключат предварителен договор за продажба, като счита, че ищецът е този, който се е отказал от сключването му. Оспорено е съдържанието на представения от ищеца собственоръчно написан от него документ, по съображения, че е налице дописване на съдържанието му след подписването му от страните. Моли за отхвърляне на иска.

С обжалваното решение районният съд е отхвърлил предявените искове. Приел е, че документът, от който ищецът черпи правата си, макар да е озаглавен разписка с оглед уговорките в него съдържа основните елементи на предварителен договор, в който обаче 3 макар да се съдържа изявление на ищеца, че е предал на ответницата сумата от 500 лв., не е налице нейно насрещно волеизявление за получаване на същата сума. Съдът е ценил като неавтентичен процесния документ, в частта, в която е отразено предаване от ищеца на ответницата на сумата от 500 лв., по съображения, че в тази част същият съдържа очевидни добавки, ценени с ангажираните свидетелски показания, които разколебават доказателствената му стойност. Предвид това първоинстанционният съд е счел, че ответницата не е направила волеизявление за получаване от ищеца на сумата от 500 лв., поради което и същата не дължи връщането й в двоен размер. На следващо място в решението е посочено, че дори и да се счете за установено, че ответницата е получила процесната сума, тя отново не би дължала връщането й, тъй като до сключване на окончателен договор не се е стигнало не по нейна вина, а поради нежелание на ищеца, който се е отказал от договора преди крайния му срок. Изложени са доводи, че само по себе си наличие на ипотека не съставлява „нередност на документите“, което да е пречка на изповядване на сделката, още повече, че ищецът се е отказал от договора преди да е изтекъл срокът за извършването й, без да е изчакал края му.

С оглед така възприетата фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил решаващия извод, че ищецът няма претендираното спрямо ответницата вземане за връщане на дадената й сума в двоен размер, който възлиза в исковата сума от 1000 лв.

След извършена на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на обжалваното решение Бургаският окръжен съд не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. По неговата правилност съдът е ограничен от посоченото в жалбата, доколкото не се касае за нарушени императивни материални норми.