Решение № 2724 от 16.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2724 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20261110207417 по описа за 2026 година Производството е по реда чл. 59 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на „,,***''“ АД /,,***''” АД/ срещу наказателно постановление /НП/ № Р-10-27/ 08.04.2026 г., издадено от заместникпредседател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на ,,***''” АД на основание чл.16, ал.1, т.19 от Закона за Комисията за финансов надзор, вр. чл.647, ал.2, чл.644, ал.2, пр. 2, вр. ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането /КЗ/, вр. параграф 1, т.51 от ДР на КЗ, чл.648 от КЗ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ.

Жалбоподателят релевира доводи за това, че процесното наказателно постановление е необосновано и незаконосъобразно. Подробно се аргументира в посока липса на повторност при извършване на нарушение.

Сочи на допуснати съществени процесуални нарушения в АУАН и НП.

Жалбоподателят намира, че в случая се касае за маловажен случай. Иска от съда да отмени наказателното постановление или да наложи санкция в минимален размер.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява от процесуален представител. Не излага допълнително доводи в подкрепа на жалбата.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуален представител оспорва жалбата, като моли съда да потвърди наказателното постановление. В писмени бележки излага подробно аргументи касателно правилност и законосъобразност на издаденото НП, като иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение с възражение за прекомерност на адвокатско такова.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателнопроцесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал. 2 от ЗАНН от лице, имащо интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна:

На 10.07.2025 г. в ,,***''” АД по повод постъпила жалба от „,,***''“ ЕООД с управител П.А. е заведена претенция № *********** по повод настъпило застрахователно събитие /пътнотранспортно произшествие, довело до увреждане на лек автомобил „Тойота ,,***''“ с рег. № ,,***''/ на основание на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирано в полица № BG/02/124002163010. На 10.07.2025 г. е извършен оглед на автомобила, приложени са писмени доказателства. На 07.08.2025 г. е направен допълнителен оглед на превозното средство, представен е документ за банкова сметказа извършване на плащане от страна на застрахователното дружество. След тази дата от застрахованото лице не са изисквани допълнителни доказателства, необходими за установяване на основанието и размера на претенцията по смисъла на чл.106 от КЗ, както и изискуеми по силата на закон документи.

На 02.09.2025 г. жалбоподателят се е произнесъл по претенцията с изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 688,08 лв. по банковата сметка на претендиращия обезщетението.

След извършената проверка било констатирано, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 от КЗ /07.08.2025г., но не по-късно от 28.08.2025 г./ да се произнесе по предявената застрахователна претенция по 2 един от посочените в т.1 и т.2 от чл.108, ал.1 от КЗ начини: да определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано да откаже плащането, като нарушението е извършено на 17.01.2025 г.

На 29.10.2025 г. главен експерт в отдел „Правоприлагане”, дирекция „Застрахователен надзор”, управление „Застрахователен надзор” при КФН, е съставил АУАН, в който описал обстоятелствата по нарушението, времето и мястото на извършването му, както и подкрепящите го доказателства в посока извършено административно нарушение по чл.108, ал.1 от КЗ. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели и е връчен на упълномощено лице на нарушителя ,,***''” АД. В графа „обяснения или възражения на нарушителя ” не са отбелязани такива. Срещу акта не са постъпили писмени възражения по чл.44 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ в законоустановения срок от страна на жалбоподателя.

Въз основа на съставения АУАН, при идентично цитиране на разпоредбата на чл.108, ал.1 от КЗ, на 08.04.2026 г. е издадено процесното наказателно постановление, с което на основание чл.16, ал.1, т.19 от Закона за Комисията за финансов надзор, вр. чл.647, ал.2, чл.644, ал.2, пр. 2, вр. ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането /КЗ/, вр. параграф 1, т.51 от ДР на КЗ, чл.648 от КЗ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв., за нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни – показанията на свидетеля П.

А. А. и писмените, приобщени по реда на чл.283 НПК – АУАН, копие от известие за доставяне, копия от жалба и писма до КФН, заповеди за компетентност, препис от НП № Р-10-214/ 30.11.2023 г. /влязло в сила на 10.10.2024 г./, както и от останалите материали по делото. Съдът кредитира показанията на свидетеля, те са последователни и логични, като не съдържат противоречия и по същество потвърждават констатациите по АУАН. Съдът цени писмените доказателства по делото, събрани и приобщени по предвидения в закона ред.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН, и компетентността на наказващия орган заместник-председател на КФН, 3 ръководещ управление „Застрахователен надзор“ по издаване на атакуваното наказателно постановление, следват по силата на заеманите длъжности и правомощията, делегирани им с приложената по делото заповед.

При така приетото от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата се явяв неоснователна. При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество по смисъла на чл.63, ал.1 от ЗАНН. Затова следва да провери законността, дали правилно са приложени процесуалният и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя по аргумент от чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Налице е формално нарушение на императивната разпоредба на чл.

108, ал. 1 от КЗ. Законоустановеният срок от 15 работни дни за приключване на претенцията за изплащане на застрахователно събитие е вменен в задължение на застрахователя. В случая основателността на предявената от застрахованото лице претенция е ирелевантна, доколкото от значение е спазване на нормативния срок за произнасяне от страна на застрахователя.

Видно от събраните по делото гласни и писмени доказателства, последните изготвени доказателства (удостоверение за банкова сметка) са от дата 07.08.2025 г., откогато е възникнало задължението на жалбоподателя в срока п о чл. 108, ал. 1 от КЗ да се произнесе по предявената застрахователна претенция по един от посочените в т. 1 и т. 2 от чл. 108, ал. 1 от КЗ начини: да определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано да откаже плащането. Това свое задължение застрахователното дружество е следвало да изпълни до 28.08.2025 г. включително. Видно от представените доказателства, застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение на 02.09.2025 г. – след изтичане на законоустановения срок и без наличие на обективни причини за това. В този смисъл изводът на КФН за осъществено нарушение на 29.08.2025 г. е правилен, доколкото това е денят, следващ последния ден от законоустановения срок за произнасяне на застрахователя по един от 4 начините, визирани в чл.108, ал.1, т.1 и 2 от КЗ, в сила към датата на на нарушението.

Наведените доводи в жалбата съдът схвана като неоснователни.

Задължението за произнасяне по чл.108, ал.1 от КЗ се отнася за всички видове застраховки, с изключение единствено на претенциите по застраховки на големи рискове, дефинирани в § 1, т. 31 от ДР на КЗ . Отношението на чл. 496 от КЗ към чл.108, ал.1 от КЗ като на специална към обща норма би било правно значимо в случай, че те уреждат по различен начин идентични хипотези, когато и би се проявил дерогиращото действие на специалната норма. В случая разпоредбата на чл.496 от КЗ гарантира защитата на правата на потребителите на застрахователните услуги, въвеждайки краен срок, в който застрахователят е длъжен да се произнесе по предявената претенция.

Тази правна норма е израз на засилена законодателна закрила и се отнася само за претенции по имуществените застраховки. Обратно, разпоредбата на чл.108, ал.1 от КЗ се прилага при уреждане на претенции по всички видове застраховки. И в разпоредбата на чл.496 от КЗ е посочен ограничителен срок от работни 15 дни, поради което двете разпоредби са допълващи се, а чл.496 от КЗ не съдържа специални правила, които да дерогират общите правила по чл.108, ал.1 от КЗ /арг. от Решение № 8067/16.12.2016 г. по адм. д. № 6513/2016 г. на Административен съд София-град/.

По възражението относно обстоятелството "повторност" на нарушението съдът намира за необходимо да отбележи следното: разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН не поставя изискване към реквизитите на АУАН за посочване на санкционната норма, респективно определяне размера на наказанието. Видът и размерът на наказанието се определят за пръв път от административнонаказващия орган /Решение № 5921/31.09.2013 г. по КНАД № 6779/2013 г. по описа на Административен съд София-град, II кас. състав/.

В този смисъл непосочване на обстоятелството за повторност на нарушението по смисъла на § 1, т. 51 ДР на КЗ е относимо към размера на административната санкция и е неотносимо към съставомерността на нарушението по чл. 108, ал. 1 от КЗ . Видно от препис от НП № Р-10-214/ 30.11.2023 г., влязло в сила на 10.10.2024 г. и приложено по делото, жалбоподателят е бил санкциониран за същото по вид нарушение.

Не се споделя и виждането за наличие на "маловажен случай".

5

Разпоредбата на чл.28 от ЗАНН разглеежда хипотезата на освобождаване от административнонаказателна отговорност при маловажни случаи, като наказващият орган може да не наложи наказание по аргумент от чл. 83, ал. 2 от ЗАНН, предупреждавайки нарушителя, че при повторно нарушение наказанието ще бъде наложено. Преценката на административния орган не е по целесъобразност, а представлява израз на възлагане на компетентност и подлежи на общо основание на съдебен контрол за законосъобразност.

Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, вр. чл.93, т.9 от НК за да се определи един случай като "маловажен" следва да се вземе предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни последици, или по-ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на престъпление, в случая на нарушение - от съответния вид. При преценката на характера на извършеното административно нарушение и неговите конкретни проявления не може да се приеме, че се касае за по-ниска степен на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Става въпрос за значими обществени отношения в сферата на застраховането и презастраховането, а чрез установяването на сроковете за произнасяне по застрахователните претенции, в контекста на целите на КЗ, се цели осигуряване защита на интересите на потребителите на застрахователните услуги и създаване на условия за развитието на стабилен, прозрачен и ефективен застрахователен пазар. Затова неизпълнението на задължението по чл.108, ал.1 от КЗ засяга в значителна степен обществените отношения, обект на защита /Решение № 6108 /15.10.2015 г. по д. № 1972/2015 г. на Административен съд София-град, X касационен състав/. Не на последно място, повторността на деянието изключва по презумпция релевираната маловажност на нарушението, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.