Решение № 4852 от 30.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4852 гр. Пловдив, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330110404 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ***** А. П.В. дм, ЕГН******* срещу МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ-Пловдив.

Предявен е иск за отмяна на Заповед № Р******* г., издадена от ректора на МУ – Пловдив, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание “забележка”.

Ищцата твърди, че заема академична длъжност ****и *********във Факултет по дентална медицина на МУ-Пловдив. Със Заповед №*******г. на *******на ответника на осн. чл.188, т.1 и чл.187, ал. 1, т. 3 и т. 10 от КТ й било наложено дисциплинарно наказание “забележка”. Оспорва заповедта като незаконосъобразна, с доводи, че описаните в същата задължения са чужди, в заповедта не били посочени периодите на извършване на нарушенията, което съставлявало пречка за преценка на сроковете за налагане на наказанието.

От ответника е постъпил писмен отговор в срок, с който се взема становище за допустимост, но неоснователност на иска. Признава се, че ищецът заема длъжността ******** и ***** по * във Факултет по дентална м********едицина на МУ-Пловдив.

Оспорва се обаче твърдението на ищеца обжалваната заповед да е незаконосъобразна, понеже смята за спазени изискванията на чл.193 и чл.194 от КТ. Настоява се и на това, че при издаването на обжалваната заповед от работодателя да са спазени и изискванията на чл.195, ал.1 КТ, като заповедта е мотивирана и в нея са посочени нарушителя, конкретните нарушения на трудовата дисциплина и в какво се изразяват те и периодъ т , в който са извършени. Също така били посочени наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага. По тези съображения счита, че ищецът е извършил описаните нарушения на трудовата дисциплина, както и да ги е извършил виновно. Счита също, че заповедта, с която е наложено наказание “забележка” отговаря на изискванията на чл.195 КТ и е мотивирана, поради което и се моли за 1 отхвърляне на иска.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За да бъде уважен искът предявеният иск да бъде отменена заповедта за налагане на дисциплинарното наказание “забележка” като незаконосъобразна е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответното дружество и че с оспорената заповед му е наложено дисциплинарно наказание “забележка”. Оттук насетне в тежест на ответника е да установи, че дисциплинарното наказание е законосъобразно наложено, а именно че заповедта е издадена от лице, носител на работодателската власт, че същата притежава изискуемите от закона реквизити, че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена и наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.

Така предявеният иск е с правно основание чл. 357от Кодекса на труда, вр. с чл.

358, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда.

Страните не спорят, че ищцата заема академичната длъжност*****и ********* във Факултет по дентална медицина на Медицински университет – Пловдив, считано от 2.03.2020г. и че на 14.07.2023г. й е връчена Заповед № *******., издадена от **** ***** М. М. **** с която й е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ на основание чл. 187, ал. 1, т. 3 (неизпълнение на възложената работа) и т. 10 (неизпълнение на други трудови задължения, ... определени при възникването на трудовото правоотношение - от длъжностна характеристика) от Кодекса на труда /КТ/, вр. с чл. 188, т. 1 от КТ.

В мотивите на заповедта е записано: „ 1. В качеството на******, който съгласно текста на чл. 46, т. 1 от ПУДМУ - Пловдив „********“, не сте изпълнила задължението си, вменено Ви от длъжностната Ви характеристика - Характеристика на длъжността „***************** ... разработва, отговаря и контролира учебната и научно изследователската дейност на катедрата “ да извършите проверка/контрол дали ***** Х.К., ***** в качеството му на ********** (***** А. В. - П. ***, ****. *** Д. С., ***, и*** М. Р.) има сключен трудов или граждански договор с МУ-Пловдив.

2. Във връзка със изписаното в т. 1 от настоящата заповед не сте се възползвала от възможността да поискате сключване на граждански договор с **** Х. К. **** предоставена Ви посредством текста на чл. 50 от ПУДМУ- Пловдив.

3. Предвид горното сте създала реален прецедент на ниво МУ- Пловдив лице, ************ без каквото и да е било правоотношения с университета, да има качеството на провеждащ обучение.

4. Допуснала сте ***. ***Х. К..****, да бъде и *******. Съгласно длъжностната Ви характеристика за заеманата от Вас длъжност ********, следва да ръководите „свободни и редовни докторанти в катедрата“ — относно провеждане на обучителен процес без наличието на сключен с университета договор.

5. Допуснала сте **** **** Х.К. ****, да използва кабинет №****не сте известила ****на ФДМ и **** на МУ- Пловдив. По този начин е могло да се стигне до „увреждане имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини 2

... и други средства“, съгласно текста на чл. 187 ал. 1, т. 9 от КТ.

От представените по делото заповед № ******, заповед № *****г. и заповед № ******г., се установява това, че ***** Х. К., ****, е назначен за ******“ (***. *** А. В.

- П., ***, ***** Д. С., ****, и *** М. Р. . От съдържанието на тази заповеди е видно, че ****** към катедрата по протетична медицина са били зачислени със заповеди на *****М. от 17.09.2019г., с начало на специализация – 2.01.2020г. Заповедите са подписани от **** М. и са издадени на осн. член 20, ал. 1 от Наредба № 1/22.01.2015г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазване. Следва да бъде посочено, че заповедите за зачисляване на специализациите по дентална имплантология са издадени на 2.01.2020г., по време когато ищцата не е заемала длъжността ръководител катедра. Следва да се подчертае, че ***** **** Х. К. е бил определен и за член на комисията, пред която ще бъдат полагани колоквиумите, предвидени в учебната програма по специалност ***** със заповед № ******г., издадена от ***** М. От разпита на св. Х. К. се установява, че първият му граждански договор с МУ, след пенсионирането му през 2015г. е подписан по времето на ***** на ***** К., който срок на договора изтекъл в края учебната 2018/2019г., а в края на този период за ректор на МУ е избрана **** М., а ищцата не е заемала поста на ръководител на катедрата. Свидетелят подчертава, че през цялото време от пенсионирането му до настоящия момент се е занимавал с обучение на специализантите, като ползвал в ден сряда кабинет 101, защото там се провеждали консултациите със специализантите в областта на имплантологията и че този кабинет е създаден за специализантите за обсъждане на клиничните случаи. Вметва, че е единственото хабилитирано лице в областта на имплантологията, поради която причина е назначен за ръководител на специализантите.

Представената длъжностна характеристика на ищцата не съдържа изрично нейно задължение да извършва проверка/контрол относно сключването на трудов или граждански договор на ръководителя на специализациите на специализанти по специалността „****** “с МУ-Пловдив, като сред основните й трудови задачи в областта на административната работа стоят организирането на провеждането на катедрени съвети, контролиране изготвянето и подписването на седмичните графици на асистентите, да подписва графиците за годишни отпуски на преподавателите и помощния персонал; да следи за изпълнението на работните графици и да отговаря за снабдяване на катедрата с необходимите апарати, материали и пособия.

От анализа на събраните по делото доказателства, съдът намира за недоказано от правна и фактическа страна извършването на виновни нарушения от ищцата, изразяващи се в неизпълнение на възложената й работа, както и неизпълнението на трудови задължения на ищцата, предвидени в длъжностната й характеристика, защото както във възложената й работа, така и в длъжностната й х-ка няма разписани задължения за контрол и проверка на съществуването на сключен граждански или трудов договор между МУ и избрания за ръководител **** К. Ето защо ищцата не може да бъде наказана за неизпълнение на задължение, каквото няма.

Ето защо предявеният иск като основателен и доказан ще се уважи.

С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на деловодните разноски.

Същите са претендирани и са в размер на 1000 лева платено адвокатско възнаграждение, които следва да се възложат на ответника.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в 3 полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна такса върху уважения иск в размер на 50 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Заповед № ******* г., издадена от ***** на МУ –Пловдив, с която на ***** А. П.-В. ****, ЕГН *** работеща на длъжност „********“ е наложено дисциплинарно наказание “Забележка”, ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА И Я ОТМЕНЯ.

ОСЪЖДА МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ-Пловдив да заплати на А. П.-В., ЕГН ******* сумата от 1000 лева разноски по делото.

ОСЪЖДА МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ-Пловдив да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 50 лева (петдесет лева) - държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________ 4