Решение № 3069 от 18.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 48831/2025
- Вид
- Решение № 3069
- Подписан
- 18.02.2026
- Състав
- ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3069 гр. София, 18.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110148831 по описа за 2025 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
В исковата молба ищецът А. Г. Д. твърди, че ответното дружество Софийска вода АД е открило партида с аб.№ 1004041836 за недвижим имот, находящ се в ***********, по която за периода от 07.04.2021 г. до 05.08.2022 г. е начислена сума в размер на 329,05 лева. Ищецът оспорва дължимостта на процесната сума с доводи, че между него и ответното дружество не е налице валидно облигационно правоотношение и няма качеството потребител на доставяни от ответното дружество услуги. Отделно от предходното оспорва, че през исковия период ответникът е доставял стоки или услуги, чиято стойност да възлиза на процесната сума. Прави възражение и за недължимост на процесната сума, поради настъпила погасителна давност. По изложените в исковата молба доводи и съображения моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 329,05 лева, начислена по партида с аб.№ 1004041836 за недвижим имот, находящ се в ***********, за периода от 07.04.2021 г. до 05.08.2022 г.
Претендират се и разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответното дружество не се оспорват изложените в исковата молба обстоятелства, че ищецът не е потребител на ВиК услуги за процесния имот, както и че сумата не се дължи поради настъпила погасителна давност. Поддържа се, че с оглед предходното дружеството не е предприемало действия по принудително събиране на процесната сума, поради което с поведението си не е дали повод за завеждане на иска. Сочи, че се между страните е 1 имало идентично производство на за друг период, в който е могъл да бъде включен и процесния и да не се стига до превратно упражняване на процесуални права и присъждане на адвокатско възнаграждение за всяко дело. По изложените в отговора доводи и съображения ответникът моли разноските да останат за сметка на ищеца съгласно чл.78, ал.2 ГПК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищеца вземане съществува, т.е. че през процесния период, включен в оспорената фактура, между страните е съществувало валидно облигационно отношение, по силата на което ищецът е бил потребител на ВиК услуги, доставени от ответника, чиято стойност възлиза поне на претендираната сума, респ. че са налице обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
В конкретния случай ответникът не проведе пълно и главно доказване на нито една от горепосочените предпоставки, като в писмения отговор признава, че ищецът не дължи процесните суми и оглед всички изложени в исковата молба доводи. В хода на производството по делото не бяха представени документи, от които да се установява, че ищецът е собственик или ползвател на процесния недвижим имот.
Следва да се има предвид, че съгласно § 1, ал.1, т.2, б.„а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ. бр.18/25.02.2005г.), потребители на водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по чл.1, ал.1 от закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Аналогична е разпоредбата и на чл.3, ал.1 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В конкретния случай ответникът не доказа, че ищеца има качеството „потребител“ на ВиК услуги на дружеството, въпреки изричните указания на съда в постановеното по делото определение по реда на чл.140 ГПК, че доказването на това обстоятелство е в негова тежест.
Дори хипотетично да се приеме, че ищецът е собственик на имота, до който ответното дружество твърди да е доставяло ВиК услуги, то по делото не се събраха доказателства, че доставените от ответника услуги възлизат на претендираната сума.
Предвид гореизложеното, предявения иск следва да бъде уважен, без да се обсъждат наведените в исковата молба доводи за погасяване на вземането по издадената фактура по давност.
По разноските:
2
В случая ищцата претендира разноски, като е представила списък по чл.80 ГПК, видно от който, е направила единствено разноски за държавна такса Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т.2 ЗАдв.
Съгласно общото правило на чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските по производството се възлагат на загубилата делото страна. Изключение от този принцип е предвидено в чл.
78 ал. 2 ГПК – ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая ответникът признава всички изложени в исковата молба доводи относно недължимостта на процесните суми.
Съдебната практика последователно приема, че ответникът дава повод за завеждане на дело, а чрез поведението си обосновава и правния интерес от предявения отрицателен установителен иск за вземането тогава, когато ответникът като кредитор е предприел действия по принудително изпълнение или е изразил готовност да ги предприеме /в този смисъл е определение № 66 от 12.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4770/2017 г., III г. о., ГК/. Съдът следва да прецени поведението на ответника във всеки конкретен случай.
В случая по делото липсват данни кредиторът да е предприел действия по принудително изпълнение, да е упражнил извънсъдебна принуда по отношение на ищеца или по друг начин да е дал повод за предявяването на иска. Като такъв не би могло да се третира поведението на ответното дружество, изразяващо се в съставянето на писмо, съдържащо справка за сумите за топлинна енергия, начислени по месеци за процесния имот и период, нито представената от ищцата справка за издадени фактури и дължими суми. Последното не би могло да се приравни нито на предприемане на действия по събиране на начислените суми нито по принудителен, нито по съдебен ред, нито пък съдържа предупреждение за предприемане на такива действия или за упражняване на извънсъдебна принуда под някаква форма.
От друга страна, на настоящия съдебен състав е служебно известно, че между същите страни е постановено и влязло в сила решение № 305/08.01.2025 г. по гр.д.№ 46413/2024 г. по описа на СРС, 25-ти състав, с което по идентична искова молба са отречени вземания на ответното дружество за периода от 01.06.2018г. до 31.03.2021г. за същия имот, находящ се в ***********. При служебна справка настоящият съд констатира, че представените в настоящото производство от ищеца писма и справки са били представени и по горепосоченото гражданско дело.
Процесуалното поведение на ищеца е израз на волята на страната, която с исковите си молби отрича всякакво основание за дължимост на суми към ответника, в т.ч. се позовава и на изтекла кратка погасителна давност, да не упражни правото си да отрече съществуване на вземане на ответника за целия период по издадената по негово искане справка в рамките на едно исково производство. Последното, разбира се, с оглед принципа на диспозитивното начало процесуалният закон е предоставил в избор 3 на ищеца. Съдът обаче е този, комуто е възложено да следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права, в т.ч. и по отношение на предявяването на исковете /чл. 3, изр. 1 ГПК/.
С оглед предходното, като съобрази релевантната съдебна практика настоящият състав на първоинстанционния съд не приема, че съставянето на справката и изпращането на писмо за начислени суми по партида, не биха могли да се приравнят на предприемане на действия по събиране на сумите. От друга страна, не са налице данни ищецът да се е позовал извънсъдебно пред ответника на недължимост на процесните вземания на заявените с исковата молба основания. Не се установява също така ответникът да е предприел действия по извънсъдебно или съдебно събиране на вземането си, както и да се е възползвал от извънсъдебна принуда за удовлетворяване на същото. Начинът на осчетоводяване на вземания от страна на кредитора в случая не е от значение, доколкото съдът изследва единствено дали с процесуалното си поведение страната е дала повод за предявяването на иска. Без правно значение е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин /в този смисъл е и актуалната съдебна практика на ВКС - определение № 193 от 13.02.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 477/2023 г., както и определение № 14187/17.09.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 9418/2024 г. по описа на СГС – касаещо идентичен случай/.
По изложените съображения съдът приема, че не се установява ответникът с поведението си да е дал повод за завеждането на иска, с оглед което и претенцията на ищеца за присъждане на разноски, в т.ч. и на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАДв. не следва да бъде уважавана.
В конкретния случай е налице именно хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като се установява, че ответникът не е дал повод за завеждане на отрицателния установителен иск
На основание нормите на чл.4 и чл.5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026 г., установените като дължими, респ. недължими суми, следва да бъдат посочени в диспозитива на настоящия съдебен акт в евро, като превалутирането и закръгляването на същите се извършва от съда съобразно нормите на чл.12 и чл.13 от същия закон.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. Г. Д., ЕГН ********** срещу „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цар Борис III“ № 159, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, ет.2 и 3, 4 отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК – че ищецът не дължи на ответника сумата от 168,24 евро /329,05 лева/, начислена по партида с аб.№ 1004041836 за недвижим имот, находящ се в ***********, за периода от 07.04.2021 г. до 05.08.2022 г.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5