Решение № 898 от 28.02.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 898 гр. Пловдив, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330110530 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано по предявени от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.

„Христо Г. Данов” № 37, против С. И. Н., ЕГН **********, с адрес гр. П., бул.

*****, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 2337/29.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4075/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХIII граждански състав, а именно: сумата от в размер на 505, 31 лв. - главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г. по партидата на длъжника с клиентски № ***** за обект с ИТН *****, находящ се гр. П, бул. *****, както и обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 02.07.2020 г. до 22.03.2022 г. в размер на 36, 11 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 23.03.2022 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали 1 всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като е носител на вещното право на ползване по отношение на топлоснабден обект, находящ се в гр. П, бул.

*****. Твърди, че за процесния „Нелбо“ АД, е разпределил за имота на ответната страна топлинна енергия на стойност от 505, 31 лв., представляваща топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, както и услуга за дялово разпределение. Твърди, че начислената на ответника топлинна енергия е доставена и разпределена съобразно с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове. Доставената услуга на посочената стойност, не била заплатена, поради което и длъжникът е изпаднал в забава. Моли се за установяване със силата на пресъдено нещо, на паричните притезания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.

410 ГПК. Претендира присъждане на разноските, сторени в заповедното и исковото производство.

Ответната страна С. И. Н. е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба – чрез назначения й от съда особен представител – адв. Л. Р., в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че ответникът не е клиент на топлинна енергия, доколкото в производството не са представени доказателства, установяващи това обстоятелство. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове. В първото по делото съдебно заседание уточнява, че оспорва предявените искове единствено по основание, но не и по размер.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 415, ал. 1, т.

3 ГПК.

Договорът за доставка (продажба) на топлинна енергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. От представените в производството по делото доказателства – препис на два ежедневника, в които са били публикувани общите условия на дружеството, се установява, че е спазена процедурата, установена в Закона за 2 енергетиката досежно влизане в сила на последните. Следователно, доколкото възникване на облигаторното правоотношение по доставка на топлинна енергия е законово установено, съдът не възприема възраженията на ответника, релевирани в отговора на исковата молба.

От представените по делото доказателства се установява, че ответникът С. И. Н. е ползвател на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. П, бул. *****.

По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***** г. при н. ***** при НК, по силата на който С. И. Н. и съпругът й Н. Г. Н. са продали в полза на Г. Н. Н. недвижим имот, представляващ апартамент № ****, находящ се на 6 етаж във вх. *****. С нотариалният акт продавачите са запазили правото на ползване по отношение на имота – заедно и по отделно, пожизнено и безвъзмездно.

Следователно от представените доказателства се установява, че ответната страна е носител, заедно с Н. Г. Н., на ограниченото вещно право на ползване по отношение на имота, което ответната страна може да упражнява неограничено – самостоятелно и заедно с другия ползвател.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

В разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а е установено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съгласно § 1, т. 41б ДР ЗЕ „потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Следователно, тази законова уредба свързва качеството потребител с правото на собственост или учредено вещно право на ползване, като от значение е реалното ползване на съответния вид енергия. Този извод се налага от изричното разграничаване на хипотезата на учредено вещно право на ползване в законовата дефиниция и определянето на титуляра на същото като потребител на доставяната в имота топлинна енергия. Възприетото в специалния закон разрешение съответства и на общата уредба на 3 задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл. 57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Ето защо, когато за един имот има и учредено вещно право на ползване, потребител на топлинна енергия не е собственикът на имота, а титулярят на вещното право, който го упражнява.

По така изложените съображения следва да се приеме, че между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия.

Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.

2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице. По това гражданско правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувача, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на три групи материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Ищецът е представил препис – извлечение от сметката на ответната страна, издадена от негов представител, в които са обективирани претендираните вземания за доставена топлоенергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г., от която се установява, че е начислена топлинна енергия за сградна инсталация в размер от 198, 51 лв., топлинна енергия за битовогорещо водоснабдяване от 267, 16 лв. само за периода от 01.08.2021 г. до 30.09.2021 г. и услуга „дялово разпределение“ от 39, 64 лв.

Тази справка не представлява доказателство за удостоверените в нея правнорелевантни обстоятелства, тъй като тя представлява частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 ГПК, обективираща изгодни за нейния издател факти. В този смисъл тя притежава само формална 4 доказателствена сила за обстоятелството, че съдържа удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като неин издател.

Тези факти са установени обаче от приетата като компетентно изготвена съдебно-техническа експертиза. След анализ на фактите, отразяващи доставената и отчетена топлинна енергия, вещото лице изяснява, че жилищния блок в гр. П, бул. *****, е включен към топлопреносната мрежа на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, като през процесния период е ползвана топлоенергия за отопление и битово горещо водоснабдяване.

Посочено е, че през процесния период отчитането на топлоенергия по топломера в абонатната станция е извършвано чрез преносим терминал ежемесечно, като количеството топлинна енергия, намалено със загубите е подавано на „Нелбо“ ЕАД за разпределение на потребители. Установено е, че през процесния период в имота на ответника е монтирано едно отоплително тяло, което не е снабдено с ИРУ за ежемесечен визуален отчет. Установено е, че в имота на ответника са монтирани две водомерни устройства за топла вода за отчитане на изразходвано количество топлинна енергия за битовогорещо водоснабдяване, като не отоплителните тела са отсъединени и не са монтирани индивидуални разпределителни устройства. Вещото лице е установило, че при топлинния счетоводител имотът на ответника се е водил необитаем до 27.01.2021 г., когато собственикът на имота е открит и след осигурен достъп до водомерите е съставено уведомление за изтекла метрологична годност на водомерното устройство за топла вода.

Експертизата е установила, че за периода от 08.2021 г. до 09.2021 г., поради неподменен уред за отчет, изчисленията за топлинна енергия за БГВ са ставали на база 1 бр. лица по 140 литра на денонощие, съобразно изискванията на чл. 6.7 във вр. с чл. 6.5 от Методиката. Експертизата е установила, че за имота на ответника проектният отопляем обем е 195 куб.м, като за целият процесен период е разпределена 1, 88311 MWh топлинна енергия за сградна инсталация. Вещото лице е установило, че за процесния период са прилагани изискванията на т. 6.7. във вр. с т. 6.5. от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, поради изтекла метрологична годност на водомерното устройство. Установено разпределено количество топлоенергия за битово горещо водоснабдяване от 2, 23644 MWh. Експертизата е дала заключение, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество топлинна енергия и начисленото от ищцовото дружество, като начинът на разпределение и начисление на топлинната енергия е в съответствие с методиката.