Решение № 567 от 27.05.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 567 гр. Варна, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нейко С. Димитров при участието на секретаря Галина Сл. С.а като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело № 20233100100227 по описа за 2023 година

Предявени са искове от С. С. К. и Д. С. К. срещу А. К. К. и Т. В. М. и съпругата му З. Ж. М. за прогласяване привидността на договор за дарение, сключен с НА № 137, том II, рег. № 4978, дело № 271 от 2016 г. на ВН № 520, по чл. 17 ЗЗД и за допускане да изкупят прехвърлената чрез прикритата продажба 1/2 ид. ч. oт сграда *** по КККР, одобрени със Заповед № 92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес на сградата: гр. Варна, район ******** разположена в ПИ ***, със застроена площ на сградата:

66 кв. м, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, заедно със съответните ид. ч. от общите части на сградата, както и прилежащата й 1/4 ид. ч. от съсобствения ПИ ***, с административен адрес: гр. Варна, район ******** цялото с площ по кадастрална карта 207 кв. м, при съседи:

***, ***, ***, ***, ***, а по документ за собственост, цялото с пространство от 205.90 кв. м, съставляващо парцел І-3, в кв. I по плана на 18-ти подрайон на гр. Варна за действително уговорената между страните цена, а именно за 28 252.10 лева, по чл. 33 ЗС.

Ответниците М.и оспорват исковете. Предявяват възражение за недопустимост на изкупуването, основано на твърдение, че ищците са узнали за договора още през 2016 г., съответно за липса на правен интерес за разкриване привидността.

ОтветН.т А. К. не подава отговор. Оспорва исковете.

По същество страните поддържат становищата. Ищците и ответниците М.и претендират разноски. Ищците представят бележки.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

1

Искът за изкупуване и отговорът са допустими и надлежно предявени.

По възражението, че ищците са узнали за договора още през 2016 г.:

От разпита на свидетелите Н.П. и В.К. (л. 216- 217) се установява, че в периода 2018-2019 г. в архитектурното студио на Ж. М., дъщеря на ответниците М.и, са провеждани разговори за разпределение на обектите в бъдещата сграда. Участвали са Т. И. и Ж., а чрез видеовръзка – и М..

Разговорите са водени в офиса така, че свидетелите са можели да ги чуят изцяло.

Не е споменавано името на ответН. А. К., като лице, което също трябва да даде съгласие, нито интерес на неучастващо лице, който трябва да бъде съобразен при разпределението.

В показанията си (л. 219) свидетелят И. К., син на ищеца, сочи че А. К. не е присъствал на срещите, нито някой е заявил, че го представлява или ще го уведоми за взетите решения. Обстоятелството, че А. К. е упълномощил Ж.

М. да го представлява пред администрацията и доставчици в производството по одобряване на ПУП (л. 16 от преписката по опис към корица) не обяснява отсъствието му.

Свидетелят заявява, че не помни да е ставало дума, че Ж. т.е. ответниците М.и ще получат половината, вместо една четвърт от обектите.

Показанията на този свидетел са непоследователни. Той първо заявява, че не знае делът на Ж. да е два пъти по-голям от този на И. и М. и този на Т. но сочи, че обектите й все се оказвали с по-голяма площ т.е. все пак е знаел колко голям е делът й. Показанията на този свидетел са и нелогични.

Страните и децата им, които са били натоварени и са участвали в преговорите, са образовани и информирани. Свидетелят И.П., зет на ищеца, макар и компютърен специалист, заявява, че разбира също конкретно от строителство и от договарянията за бъдещо строителство. Поради това всички участници са знаели, че решенията не могат да бъдат вземани без участието на някой от съсобствениците лично или чрез натоварено от него лице. Н.й от тях не би губил време да преглежда проекти, ако не е сигурен, че могат да бъдат взети поне предварителни решения.

От всички присъстващи на срещите свидетелят И. К. е най-близък родствеН.на ответН. А. К., поради което и свидетелят признава, че ако е имало представител или застъпН.за отсъстващия, това би трябвало да бъде самият свидетел (л. 220).

Поради това няма логика причината за отсъствието на А. К., а именно: че той е сключил договор за прехвърляне на своите части, да не е била известна на всички.

Съдът приема, че срокът за предявяване на иска тече от узнаването, че е сключен прехвърлителен договор, без да е необходимо ищецът да узнае, че това е именно продажба (определение № 364 от 4.08.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 170/2011 г., II г. о., ГК). Това е така, защото срокът е предвиден в обществен интерес, а съсобствеН.т, на когото не е предложено, може да защити своя частен интерес чрез справка в СВ.

В литературата се приема, че знанието се преценява, както с оглед на упълномощителя, така и на пълномощН. (Таков, К. Доброволно 2 представителство. С.: Сиби, 2006, с. 218). В производството по одобряване на ПУП нотариалният акт за продажбата е бил представен (л. 112 от преписката по опис към корица), въпреки че не е описан т.е. пълномощН.т на ищеца е знаел за него (пълномощни на л. 20 и л. 114 от същата преписка). Знанието следва да се припише и на ищеца.

Вписването на А. К. в списъка на заинтересованите лица и дори връчването на съобщения след продажбата на него, а не на купувачите, няма значение. Това е така, тъй като административният орган води процеса, съобразно разбирането си за процесуално легитимирани страни, което може да е също, че след прехвърлянето на собствеността, производството продължава между първоначалните страни, като прехвърлителят е субституент.

Получаването на съобщението с преписите по делото за делба не е моментът на узнаването, а моментът на документирането на узнаването, но законът не свързва началото на срока с документирането.

Обстоятелството, че ищците са узнали през 2018-19 г., а не през 2016 г., както твърдят ответниците, няма значение, тъй като съществено е, че срокът е пропуснат.

Искът за изкупуване е предявен след изтичане на преклузивния срок и е неоснователен.

В този случай липсва правен интерес за разкриване привидността.

Производството следва да бъде прекратено.

Ищците следва да заплатят на ответниците М.и сумата 4800 лв., разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от адв. Б. Н. Д.-П., като пълномощН.на С.

С. К., ЕГН ********** и Д. С. К., ЕГН **********, двамата с адрес: ******, адрес за призоваване: гр. Варна, ****** чрез адв. Б. Н. Д.-П. срещу А. К. К., ЕГН **********, адрес: ******* и Т. В. М., ЕГН ********** и съпругата му З. Ж. М., ЕГН **********, двамата с адрес: ******* за допускане ищците да изкупят прехвърлената чрез продажба, прикрита с договор за дарение, сключен с НА № 137, том II, рег. № 4978, дело № 271 от 2016 г. на ВН № 520 1/2 /една втора/ идеална част oт сграда с идентификатор *** /десет хиляди сто тридесет и пет, две хиляди петстотин и шестдесет, двадесет и седем, едно/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. Варна, ***** /шест/, разположена в поземлен имот с идентификатор *** /десет хиляди сто тридесет и пет, две хиляди петстотин и шестдесет, двадесет и седем/, със застроена площ на сградата:

66.00 /шестдесет и шест/ квадратни метра, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, както и прилежащата й 1/4 /една четвърт/ идеална част от съсобствения поземлен имот, представляващ дворно място с идентификатор 3

*** /десет хиляди сто тридесет и пет, две хиляди петстотин и шестдесет, двадесет и седем/, с административен адрес: гр. Варна, ****** /шест/, цялото с площ по кадастрална карта 207 /двеста и седем/ кв. м, при съседи: ***, ***, ***, ***,

***, а по документ за собственост, цялото с пространство от 205.90 /двеста и пет цяло и деветдесет стотни/ кв. м, съставляващо парцел І-3 /първи - три/, в кв. I /първи/ по плана на 18-ти /осемнадесети/ подрайон на гр. Варна за действително уговорената между страните цена, а именно за 28 252.10 лева, на основание чл. 33 ЗС.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 227 по описа за 2023 год. на ВОС, ХІІ-ти състав само в частта по иска за прогласяване привидността на договор за дарение, сключен с НА № 137, том II, рег. № 4978, дело № 271 от 2016 г. на ВН № 520.

ОСЪЖДА С. С. К. и Д. С. К. да заплатят на Т. В. М. с. ЕГН, с. а. сумата 4800 (четири хиляди и осемстотин) лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 4