Решение № 415 от 26.08.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 415 гр. София, 26.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20261001000152 по описа за 2026 година

, за да се произнесе взе предвид следното :

С Решение № 1568/05.11.2025год. , постановено по т.д.№ 1138/25год. на СГС е разрешено на основание чл. 80, ал.1 от ЗЗД на „ Асцедент“ ООД да извърши за сметка на „ Топлофикация София „ ЕАД , при спазване на нормативно установените изисквания и процедури , всички правни и фактически действия по присъединяване към топлопреносната мрежа на гр.

София на следния недвижим имот по проект- „ Топлопровод по ул. Чудомир и бул. Ломско шосе № 144,топлозахранване и абонатна станция на високоетажна жилищна сграда с подземни гаражи в УПИ VII-2246, кв. 239, м. „ Надежда 2б“в гр. София ,които са предмет на задължения по Договор № ДП-109 от 18.06.2021год. за присъединяване на клиент за ползване на топлинна енергия за битови нужди ,сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и „ Асцедент“ ООД като „ Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на „ Асцедент“ ООД сумата от 116 840левавъзлизаща на необходимите разноски за извършване на действията по изпълнението на договора , ведно със законната лихва , считано от 06.11.2024год. до окончателното й изплащане.

Със същото решение са отхвърлени предявените от „ Асцедент“ ООД срещу „ Топлофикация София „ ЕАД иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за сумата от 2 424 .04 лева – неустойка по чл. 8, ал.4 от Договор № ДП- 109 от 18.06.2021год. за присъединяване на клиент , начислена върху цената за присъединяване , както и иска по чл. 82 от ЗЗД за сумата от 11 532.04лева - обезщетение за претърпяна загуба поради неизпълнение на задълженията по предмета на Договор № ДП-109/ 18.06.2021год. за присъединяване на клиент за ползване на топлинна енергия за битови нужди.

Със същото решение „ Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на „ Асцедент „ ООД разноски по делото в размер на 13 761.06 лева, както и „ Асцедент „ ООД да заплати “ Топлофикация София“ ЕАД разноски в размер на 49.50 лева.

С Определение № 77/07.01.2026год., постановено по същото дело е оставена без уважение молба на „ Топлофикация София“ ЕАД по чл. 248 от ГПК-за изменение на решението в частта за разноските.

1

„ Топлофикация София“ ЕАД е подало въззивна жалба срещу така постановеното решение , в частта му с която е уважен иска по чл. 80, ал.1 от ЗЗД и в частта му , с която е осъдено да заплати на „Асцедент „ ООД разноски в първоинстанционното производство. Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част. Твърди се ,че искът по чл. 80, ал.1 от ЗЗД е неоснователен и не е следвало да бъде уважаван от първоинстанционния съд.

Във въззивната жалба се сочи , че съгласно чл. 80 от ЗЗД действието може да бъде извършено от друго лице , но в конкретната хипотеза това действие трябва да бъде съгласувано с топлопреносното предприятие и това изискване било уредено в специалната норма на чл. 137, ал.2 от ЗЕ. Такова съгласуване не било налице. Искането за това било направено в писмо П9856/06.10.2021год. , но било отхвърлено от топлопреносното предприятие. Подържа се също така, че топлопреносното предприятие не е в неизпълнение на поетото с процесния договор задължение и не е изпаднало в забава , тъй като задължението му за извършване на възложеното му с договора присъединяване на процесната сграда към топлопреносната система е следвало да се извърши в двумесечен срок от подписване на акт образец 2 А, а не считано от представеното влязло в сила разрешение за строеж, както твърдял ищецът. Тъй като не бил налице подписан акт образец 2А, срокът за изграждане на съоръженията не бил започнал да тече. Действително в договора не бил предвиден срок за съставянето на акт образец 2 А, но нормата на чл. 69, ал.1 от ЗЗД не била приложима. Кредиторът –ищец не бил направи искане за изпълнение на задължението „ веднага“, нито бил дал на длъжника срок за изпълнение , с изтичането на който кредиторът да е изпаднал в забава. Сочи се като неправилен извода на съда ,че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора , а именно да извърши необходимите правни и фактически действия по присъединяване на обекта към топлопреносната мрежа, игнорирайки твърденията на самия ищец, които били свързани с процеса на изграждане на съоръженията след представяне на необходимите документи за това. Твърди се неправилност на решението и в частта за разноските с доводи , че присъдените такива в полза на ищеца не съответстват на фактическата и правна сложност на спора и с обема на извършената адвокатска работа . Претендираните такива за адвокатско възнаграждение били прекомерни и следвало да бъдат намалени .

По изложените доводи се прави искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново решение за отхвърляне на предявения иск по чл. 80, ал.1 от ЗЗД като неоснователен, ведно с произтичащите от това последици.

В подаден от „ Асцедент „ ООД писмен отговор на въззивната жалба се излагат доводи за нейната неоснователност. Твърди се ,че ищецът е отправил писмено искане до „ Топлофикация София „ ЕАД за изпълнение на задълженията си по процесния договор /Заявление вх.№ П9856/01.09.2021год./, на което топлопреносното предприятие било отговорило с писмо изх.П9856/06.10.2021год., тоест ответникът е бил поканен да изпълни. Развиват се съображения, че дори и да не бил поканен да изпълни, то той имал това задължение по силата на самия договор. Негово задължение било да предприеме действия по снабдяване с акт образец 2А , което не било изпълнил и не можел да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Твърди се , че нормата на чл. 80, ал.1 от ЗЗД била приложима в отношенията между страните, тъй като в чл. 137,ал.2 от ЗЕ било изрично предвидена възможност изграждането на съоръженията по ал. 1 да се извършва и от клиентите. Присъденото от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение в полза на ищеца не било прекомерно, с оглед премета на иска, сложността на правоотношенията между страните, обема на доказателствата и съобразен със съдебната практика.

По изложените доводи се прави искане за потвърждаване на решението в обжалваните му части и за присъждане на направените разноски във въззивното производство.

Срещу отхвърлителната част на решението е подадена насрещна въззивна жалба от „ Асцедент“ ООД, в която се излагат доводи за неговата неправилност. Като неправилен се сочи извода на съда , че не бил осъществен фактическия състав за начисляване на предвидената в процесния договор неустойка, тъй като при липса на съставен акт образец 2А, сроковете по договора не били започнали да текат и ответникът не бил изпаднал ва забава. Сочи се , че ответникът бил поканен да изпълни задълженията си по договора, което не бил сторил, а и съставянето на акт образец 2А било задължение на ответника и след като е бездействал и не е предприел действия по неговото съставяне, то той не би могъл да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Като неправилен и несъответен на доказателствата по делото се сочи и извода на съда , че не били доказани твърденията на ищеца, че при изграждането на топлопровода, присъединяването на сградата към допълнителна електрическа мощност не било необходимо. Сочи 2 се , че по делото е доказано че електрическата мощност на процесната сграда е увеличена и че това е станало поради забавеното присъединяване на сградата към градската топлопреносна мрежа .

По изложените доводи се прави искане за отмяна на решението в обжалваните му части – по иска по чл. 92 от ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД и постановяване на ново решение, с което ези искове да бъдат уважени. При уважаване на жалбата се претендират разноски.

В подаден от „ Топлофикация София „ ЕАД писмен отговор се излагат доводи за неоснователност на насрещната въззивна жалба. Сочи се , че поради липсата на подписан акт образец 2А ответникът не бил изпаднал в забава , нито че е налице неизпълнение от негова страна, за дължи уговорената в договора неустойка. Обезщетение по чл. 82 от ЗЗД се дължали за вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението, а доказателства за твърдяната от ищеца причинно следствена връзка не били събрани по делото.

Прави се искане за потвърждаване на обжалваната част от първоинстанционното решение като правилно и обосновано.

В подадена от „ Топлофикация София“ ЕАД частна жалба се поддържа , че обжалваното определение № 77/07.01.2025од. е неправилно и че са налице предпоставки за намаляване на присъденото с въззивното решение в полза на „ Акцедент“ ООД адвокатско възнаграждение. Сочи се , че предметът на спора не се отличавал с фактическа и правна сложност и че размера на възнаграждението на адвокат пълномощника на ищеца не се обуславял нито от броя на извършените от него процесуални действия , нито от това дали заявената искова претенция е често предявявана срещу ответника.

По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което първоинстанционното решение да бъде отменено в частта за разноските и адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца да бъде намалено. При уважаване на частната жалба се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро съгласно Наредба за заплащане на правната помощ.

В подаден писмен отговор за частната жалба е излагат доводи за нейната неоснователност.

Поддържа се липса на основания за намаляване на присъденото с решението адвокатско възнаграждение , тъй като делото се отличава с фактическа и правна сложност. Прави се искане за потвърждаване на обжалваното определение.

Подадената въззивна жалба и насрещна въззивна жалба са процесуално допустими , тъй като е депозирани в законоустановения срок, от легитимирано да обжалва постановеното от първоинстанционния съд решение и срещу валиден и допустим съдебен акт. За да се произнесе по правилността на обжалваното решение съдът съобрази следното от фактическа страна :

СГС е бил сезиран с искова молба на „Акцедент „ ООД срещу „ Топлофикация София „ ЕАД с формулирано в нея искане да му бъде разрешено на основание чл. 80, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.1, ал.2 от Сключения между тях договор 18.06.2021год. и чл. 137, ал.2 от ЗЕ да изгради за сметка на ответното дружество и да въведе в експлоатация присъединение топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция , както и да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 116 840 лева без ДДС/ увеличена в този размер на основание чл. 214 от ГПК/ , представляваща необходимите разноски за тяхното извършване, ведно със законната лихва , считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изпащане, както и ответникът да бъде осъден да му заплати на основание чл. 92 от ЗЗД сумата от 2 424.04 лева- неустойка на основание чл. 8, ал.4 от договора за периода от 02.12.2021год. до датата на предявяване на исковата молба- 06.11.2024год. и сумата от 11 532.40 лева на основание чл. 82 от ЗЗД, представляваща обезщетение в размер на претърпяната загуба във връзка със сторените разходи за присъединяване на сградата към ел. мрежа с по-голяма мощност.

В исковата молба ищецът е изложил, че е собственик на ПИ *** гр. София, бул. „ Ломско шосе“, че на 18.06.2021год. бил сключил с ответника договор за присъединяване по чл.138 от ЗЕ за обект „ Топлопровод по ***,топлозахравване и абонатна станция за сградата изградена в неговия имот, към който момент сградата е била изградена на етап „ груб строеж“. Посочил е , че ответника не бил изпълнил поетите с договора задължения , при влязло в сила разрешение за строеж и при наличие на договорените условия в чл.12 от договора , поради което за ищеца съществувал интерес да иска от съда да му бъде разрешено той да извърши строежът на тези съоръжения за сметка на ответника.

3

Посочил е също така , че съгласно уговореното в чл. 7, ал.3 от процесния договор ответникът е следвало да изгради енергийните обекти и съоръжения в двумесечен срок от подписване на акт образец 2А, какъвто не бил подписан, поради ответникът бил изпаднал в забава по договора за присъединяване. Така, съгласно чл. 8, ал.4 от договора, ответникът му дължал неустойка в размер на 0.2% от цената на присъединяване за всеки ден от забавата, която неустойка за периода от 02.12.2021год. до датата на предявяване на иска- 06.11.2024год. възлизала на сумата от 2 424.04лева.