Решение № 7569 от 14.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7569 гр. София, 14.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20231110107014 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Е. В. В. с ЕГН ********** с адрес АДРЕС съдебен адрес: АДРЕС, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М. М. срещу „ФИРМА” АД, с ЕИК: 1111111111, със седалище и адрес на управление:

АДРЕС представлявано от В. Г С, с която се моли съда да:

-прогласи нищожността на клаузата предвидена в чл. 10 от Договор за паричен заем № 000000 сключен между ищеца и „ФИРМА” АД, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 126.00 лева и

- осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 50 лв. /частичен иск от общо 126 лв./ представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № 000000, ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на исковата молба в съда/09.02.2023 г./ до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че 01.07.2022 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № 000000, като те са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 400.00 лева, като кредитът следва да бъде погасен на три месечни вноски. В приложение № 1 към Договора е посочено, че размерът на годишната лихва е – 41.00%, а размерът на годишния процент на разходите е 49.65%, а размерът на общата сума, която следва да върне г-н В. е 427.64 лева.

В чл. 10 от процесния договор било уговорено, че кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен хараткер, в случай, че не предостави обезпечение съгласно реда и условията на чл. 20 от Договора. Неустойката е в размер на 4.20 лв. /четири лв. и 20 ст./ плюс 0,350% от усвоения размер на кредита, за първия ден на забава и 0,350% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. В чл. 20 е уговорено, че в срок до три дни от сключване на договора кредитополучателя следва да предостави поръчител, физическо лице, с брутен доход поне 1400 лв. и др.

Съгласно погасителния план, на ищеца била начислена месечна неустойка в размер на 42 лв. или общо 126 лв., тъй като не е представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, като месечната погасителна вноска става 184.55 лв. вместо 142.55 лв., а общата сума което следва да бъде заплатена по договора е в 1 размер на 553.64 лева.

Твърди се, че уговорената клауза за неустойка в чл. 10 от Договор за паричен заем, е нищожна поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. З от ЗЗД/ и поради това, че е уговорена при неспазване на нормите на чл. 11, чл. 19 ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

Поддържа се, че с уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвидения максимален размер на Годишен процент на разходите/ГПР/ - чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Видно от представения погасителен план, възнаградителната лихва в размер на 41 % за срока на договора се равнява на 27.64 лв., а неустойката в размер на 126 лв. е над пет пъти по голяма от нея или в размер на около 200%, с което реалният ГПР става близо 240% Сочи се, че процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а не за същинското задължение по договора за връщане на заетата сума. Видно и от размера същата е в размер на почти 50% от предоставения заем, без да става ясно изобщо какви вреди обезщетява, след като кредиторът сам е оценил кредитоспособността на длъжника и е одобрил отпускането на кредита преди да му е предоставено обезпечението.

Поддържа се, че са налице основания целият Договор за потребителски кредит да се приеме за недействителен, което по същество води до недействителност и на самата неустоечна клауза. Сочи се, че съзнателното погрешно посочване от кредитора на ГПР, както и непосочването на компонентите, които влизат в него, с цел заобикаляне ограниченията на ЗПК следва да се тълкува, като цялостно неизпълнение на задължението по чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, с който исковите претенции се оспорват по основание и размер.

Не се спори, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 000000/01.07.2022 г., както и че отпуснатата му сума в размер на 400.00 лева четиристотин лева) е била изцяло усвоена.

Сочи се, че уговореният размер на неустойката е изцяло съобразен със законовите изисквания и е изчислен съгласно условията на договора. Освен това договорената неустойка не води до неравноправие на страните, защото чрез нея кредиторът обезпечава и гарантира своето вземане, без да поставя в неравноправно положение кредитополучателя, който като страна по договора е изразил своята воля за съгласие и се задължава да върне съответната сума.

Поддържа се, че не е приложима разпоредбата на чл. 22 ЗПК, доколкото там е предвидено, че кумулативно следва да не бъдат спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, за да бъде един договор за потребителски кредит недействителен, което не е налице.

Твърди се, че нищожност на една клауза не повлича след себе си нищожност на целия договор - чл. 26 ЗЗД. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на заетата сума.

В съдебно заседание е прието направеното изменение на размера на осъдителния иск като се претендира ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 126 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № 000000, ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на исковата молба в съда/09.02.2023 г./ до окончателното й изплащане.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е бил сключен Договор за паричен заем № 000000, по който ищецът е усвоил напълно отпуснатата му сума в размер на 400 лева, както и ще същият е изплатил по договора суми в общ размер от 563 лева/ в т.ч. и сума в размер на 126 лева за погасяване на неустойка/.

Приложен по делото е и препис от Договор за паричен заем № 000000/01.07.2022 г.

Видо от същия е отпуснат потребителски кредит за текущо потребление в размер на 400.00 лева със срок на погасяване 3 месеца. Усвоеният размер на предоставения кредит се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 41,00% (четиридесет и един процента). Лихвеният процент на ден се равнява на 0.1138 %. Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е 49,65%

Съгласно чл. 20, ал. 2 кредитополучателят се задължава, в срок от 3 (три) работни дни от сключването на договора, да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от кредитора. Физическото лице – поръчител следва да отговаря на описаните в чл. 20 ал. 3 изисквания, като кредиторът не може да откаже необосновано одобрение на физическо лице, което отговаря на тези условия. Поръчител може да бъде дееспособно физическо лице, което поема задължението да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя, произтичащи от договора за потребителски кредит, при условията на чл. 138 и следващите от Закона за задълженията и договорите. Поръчителят следва да отговаря кумулативно на следните изисквания: 1. физическо лице с брутен осигурителен доход над 1400 лв; 2. работещо по трудов договор, с най–малко 6 месеца трудов стаж при последния работодател; 3. да няма активни експозиции в Централен кредитен регистър с просрочие над 30 дни; 4. да не е страна по договор за кредит сключен с „ФИРМА“ АД.

Съгласно чл.10. кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай че не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 20 от договора. Неустойката е в размер на 4,20 лева (четири лева и двадесет стотинки) плюс 0,350% от усвоения размер на кредита, за първия ден на забава и 0,350% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен Съдът е указал на страните, че следи служебно за неравноправни клаузи в потребителски договори.

В случая в чл. 10. само формално е уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на ищеца, но СРС намира, че фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави поръчител, който обаче трябва да отговаря на множество изисквания – за работа по безсрочен трудов договор, за висок осигурителен доход, да не е заемател по друг договор, да няма лоша кредитна история.

Налагането на толкова къс срок за ангажиране на поръчител, въобще препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчители, още по-малко да намери двама такива, които следва да отговарят и на всички посочени условия. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение. Налага се извод, че задължението по чл.20 от договора всъщност не дава възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като е неизпълнимо.

След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска.

При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка, 3 както и предвид размера от 126 лева на база целия размер на заемната сума – 400 лева, СРС счита, че неустойката излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в средство обогатяването на кредитора. Ето защо тя е нищожна. Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. В конкретния случай фактически е уговорена допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за кредитора. След като неустойката е нищожна, тя не се дължи от ответника.

В допълнение следва да се посочи, че така и самият договор за заем противоречи на част от императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и неустойката, която като неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният лихвен процент няма да е реално записания, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от 126 лева, формално уговорено като неустойка. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент.

Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 126 лева, изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С включването й размера на ГПР надвишава законовия максимум- 50 %, /чл.19, ал.4 ЗПК/, като в процесния случай, изчислен по реда на чл. 162 ГПК от съда, чрез използване на calculator.bg е в размер на 1508.28 %

По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК. На основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят заплаща само чистата стойност на кредита- в процесния случай 400 лева, като не дължи лихва или други разходи по кредита.