Определение № 574 от 30.07.2020, Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 237 30.07.2020 г. гр.Бургас

Бургаският окръжен съд наказателно отделение на тридесет юли две хиляди и двадесета година в закрито заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЪБЧО СЪБЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА

ИВАНОВА мл.с.КРАСЕН ВЪЛЕВ

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия Събев ВЧНД № 758 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.

Образувано е по жалба на М.С.Г. ***, подадена чрез повереника й – адв. Гергана Николова от АК-Бургас, против определение от 16.06.2020 г., постановено по ЧНД № 2043/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено постановление на Районна прокуратура - Бургас от 03.01.2020 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 3388-330/2018 г. по описа на Пето РУ на МВР - Бургас, водено за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на съдебния акт. Иска се неговата отмяна и връщане на делото на Районна прокуратура - Бургас със задължителни указания относно прилагането на закона.

Бургаският окръжен съд, като обсъди направените с жалбата оплаквания и събраните по делото доказателства, и като съобрази закона, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес от обжалване на подлежащ на инстанционна проверка съдебен акт, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Досъдебно производство № 3388-330/2018 г. по описа на Пето РУ на МВР – Бургас, пр.вх. № 3918/2018 г. по описа на Районна прокуратура - Бургас, е образувано на 03.05.2018 г. срещу неизвестен извършител за това, че на 03.05.2018 г., около 18.20 часа, в гр.Бургас, ж.к. **********, причинил на М.С.Г. средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на преден горен зъб - престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

В хода на воденото разследване са извършени множество действия по разследването - разпити на свидетели, очна ставка, назначени са съдебномедицински експертизи, както и комплексна съдебно-психиатрично-психологична експертиза, приобщени са писмени доказателства. По делото няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

С постановление от 03.01.2020 г. на прокурор при Районна прокуратура – Бургас, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е било прекратено наказателното производство по ДП № 3388-330/2018 г. по описа на Пето РУП на МВР – Бургас. В мотивите на своя акт прокурорът е приел, че установените фактически положения сочат на липса на съставомерно поведение по чл. 129, ал.

2, вр. ал. 1 НК.

Постановлението на прокурора е било обжалвано от пострадалата М.Г. пред първоинстанционния съд, който в пределите на правомощията си по чл. 243, ал. 5 от НПК е постановил определение, с което е потвърдил атакувания прокурорски акт. В мотивите си съдът е изложил подробна фактическа обстановка и след анализ на доказателствените източници, е приел, че от събрания по делото доказателствен материал не може по категоричен начин да се направи единствено възможен и обоснован извод, че С. е причинил установеното като получено телесно увреждане от св. М.Г., нанасяйки й удар с юмрук.

Както в постановлението на прокурора, така и в обжалваното определение на първоинстанционния съд са изложени изчерпателно и коректно установените от доказателствата по делото релевантни обстоятелства, а именно:

На

03.05.2018 г., около 18:00 часа, в гр.Бургас, *********, след отлагане на събранието на живущите в етажната собственост, свидетелите И.С., М.М. и Д. Т. тръгнали към асансьора, за да се прибират. В този момент от работа се връщал и св.И. С., който също се насочил към асансьора. Свидетелката С. Д., живуща на първия етаж, поискала да разговаря със св.Т.. По същото време в жилището на св.Д. се намирала св.М.Г.. Между последната и св.С. се разразил скандал по повод стопанисването на етажната собственост и незаплащане на разноските, касаещи ползването на общите части. Последвала размяна на обидни реплики и отправени персонални клетви от св.М.Г. към св.И. С.. Чувайки това, съпругът на последната - св.И. С., влязъл в апартамента на св.Д., за да се намеси. В момента, в който вдигнал дясната си ръка, за да отдръпне жена си и да предотврати физически контакт между двете, свидетелката М.Г. го захапала за пети пръст на ръката. Поради силната болка, която изпитал, С. веднага я стиснал за носа с другите пръсти на ръката си, за да си отвори устата, след което механично издърпал малкия си пръст. При това действие свидетелят С. одраскал лицето на Г., а зъбът й паднал на пода.

След подаден сигнал на ЕЕН 112, на място пристигнали полицейски служители. Извършен бил оглед на местопроизшествие на апартамента, находящ се на адрес гр.Бургас, **********, при който е намерен и иззет 1 брой зъб. Протоколът за оглед на местопроизшествие в частта на извършеното изземване на вещественото доказателство бил одобрен от съдия от съответния първоинстанционен съд.

В хода на разследването са назначени и изготвени две съдебномедицински експертизи относно характера и степента на телесните увреждания на И. С. и М.Г., както и относно механизма на причиняването им.

Данните, отразени в заключението на съдебномедицинска експертиза № 251/2018 г. (л. 29-30 от ДП) сочат, че вследствие на захапване, св.И. С. е получил рани на пети пръст на дясната длан – отгоре на пръста 1 см рана, на 6 мм от нея още една рана с дължина 6 мм и по вътрешната повърхност на пръста, срещуположно на първата рана – още една с дължина 7 мм. Получените увреждания са му причинили болки и страдание.

Втората съдебномедицинска експертиза по делото № 101/2018 г. (л. 35-36 от ДП), касаеща уврежданията на пострадалото лице М.Г., сочи за получени драскотини в лявата половина на лицето и лява горна устна, липса на 11 зъб с отворена алвеола и избиване на предната стена на алвеолата, луксация на 21 зъб от първа степен и на 41 и 31 зъби от втора степен. Установените драскотини по лицето са в резултат на действието на твърди тъпоръбести предмети – нокти. Липсата на кръвонасядания по устните и брадата, както и факта, че е избита предната стена на алвеолата на 11 зъб е дало основание на експерта да приеме, че силата, избила 11 зъб и луксирала останалите зъби, е с посока отвътре навън. Причинено е трайно затруднение на дъвченето във фазата отхапване.

От заключението на извършената комплексна съдебно-психиатрично-психологична експертиза се установява, че в момента на деянието И.С. е бил психично здрав, можел е да възприема правилно фактите от действителността и да дава достоверни показания за тях, както и не е бил в състояние на физиологичен афект, защото поведението му преди, по време и непосредствено след извършване на деянието не е било хаотично, деорганизирано, а подредено и целенасочено.

Преценявайки обосноваността на атакуваното първоинстанционно определение, както и изводите на наблюдаващия досъдебното производство прокурор, обективирани в прекратителното постановление, настоящата въззивна инстанция намира, че фактическата обстановка по делото е изяснена в цялост. В прокурорския акт са изложени коректно фактическите обстоятелства по случая, установени на база на събрания в хода на разследването доказателствен материал, положени са необходимите усилия за изясняване на обективната истина, като събраните доказателства са били подложени на анализ, проверка и оценка със средствата и способите на НПК.

Въззивният съд счита, че са извършени възможните процесуално-следствени действия, които да доведат до правилното решаване на делото. На първо място, разпитани са всички възможни свидетели, които са възприели факти и обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото и показанията на които могат да бъдат ползвани от вещите лица по назначените експертизи. Изготвените по делото експертни заключения са изследвали в детайли нараняванията на И.С. и М.Г., и от какво същите могат да се причинят. Данните, извеждащи се от експертните заключения, дават възможност на решаващите органи да формират обоснован извод за правно релевантните по делото факти в тази насока. Същото се отнася и до изготвената по делото комплексна съдебно-психиатрично-психологична експертиза, касаеща психичното и емоционално състояние на С. по време на деянието. Изяснена е конкретиката на инцидента, като направените изводи от наблюдаващия прокурор са съобразени с доказателствения материал. Не се констатират по делото неизяснени факти и обстоятелства, за да се налага допълнителното им изследване. Поради това въззивната инстанция счита, че по делото са извършени всички възможни процесуално-следствени действия и фактическата обстановка е изяснена в максимално възможна степен.

При тези установени фактически положения, изведени коректно от доказателствата по делото, изводът на прокурора от Районна прокуратура - Бургас, възприет и от първата съдебна инстанция, че в разглеждания случай не е налице съставомерно поведение по чл. 129, ал. 2, вр. ал 1 от НК, е законосъобразен.

За да се приеме увреждането като средна телесна повреда, същото трябва да предизвиква такива затруднения, които имат практическа стойност и създават такива неудобства, засягащи нормалната функция на дъвченето и говоренето. Поначало всяко накърнение на един или повече зъби представлява затруднение на тези функции, защото се засяга в по-малка или в по-голяма степен отхапването или дъвченето. Не винаги обаче медико-биологическата характеристика на увреждането съвпада с правните критерии за съставомерност на извършеното увреждане на едно лице.

За съставомерността на деянието по чл. 129 от НК не е достатъчно от обективна страна да бъде установено наличие на затруднено дъвчене у пострадалото лице, какъвто извод фигурира в експертното заключение, а е необходимо това затруднение да е вследствие избиването на зъби.

Съпоставката между характера на телесното увреждане, констатирано у св.М.Г.и действията на св.И. С., участвал в конфликта, позволява извод, че полученото увреждане от пострадалата е в резултат от издърпване на захапания пръст на дясната ръка на свидетеля С.. Това се потвърждава от експертното заключение на извършената съдебномедицинска експертиза, съгласно което липсата на кръвонасядания по устните и брадата на Г., както и факта, че е избита предната стена на алвеолата на 11 зъб навеждат на извод, че силата, избила 11 зъб и луксирала другите зъби, е била с посока отвътре навън. Изложеното от експерта напълно кореспондира както с показанията на св.И.С., така и с тези на свидетелите И. С. и Д. Т.. Намесата в конфликта от страна на С., видно от показанията на разпитаните по делото свидетели, е последваща такава, като действията на последния очевидно не са били насочени към накърняване телесната цялост на Г., а представляват опит за преустановяване на следващи неблагоприятни за съпругата му конфликтни намерения от страна на пострадалата. Св.М. е чула изречените клетви от Г. по адрес на сем.С., от които е последвал конфликтът между тях, а след това е видяла пръста му, целия в кръв. Св.Т. не е чул какво точно са коментирали Г.и С., тъй като е разговарял със св.С.Д. на площадката пред асансьора. Видял е обаче св.С. да излиза от апартамента с обилно кървящ пръст на дясната ръка. В този смисъл показанията на свидетелите И.С., И. С., Д. Т. и М. М. се явяват логични, последователни, непротиворечиви по отношение на фактите, необходими за правилното решаване на настоящото дело. Показанията на пострадалата Г. са изолирани и не кореспондират със събраната по делото доказателствена съвкупност.

Всъщност единственото съприкосновение между Г.и С. е в момента, в който последният протяга дясната си ръка, за да хване съпругата си и да я изтегли от коридора на апартамента. В този момент съвсем неочаквано пострадалата захапва малкия пръст на дясната му ръка. На това изненадващо физическо посегателство св.С. реагирал, като я стиснал за носа, за да си отвори устата, след което издърпал малкия си пръст. При това действие свидетелят С. одраскал лицето на Г., а зъбът й паднал на пода. Това поведение на С. не може да бъде квалифицирано като нанасяне на телесна повреда, доколкото същото очевидно цели преустановяване на конфликта между съпругата му и Г.. Отсъстват данни за нанасяни от негова страна удари с юмрук върху пострадалата, тъй като вредите биха били други, а не тези, описани в експертизата. Единствените показания, подкрепящи твърдението на Г. за нанесени й от С. юмручни удари, са тези на св.С. Д., които правилно не са приети за достоверни, тъй като същата по време на конфликта се е намирала пред апартамента, където разговаряла със св.Т., а инцидентът се е случил в коридора на апартамента й.