Решение № 1322 от 12.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1322 гр. Варна, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. И.а като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20243110201004 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Н. С. Р. ЕГН **********, депозирана чрез адв.А., против НП №23-0819-004392/08.12.2023г. на Началник в група при ОД на МВР – Варна, сектор ПП, с което на въз.Р. са наложени административни наказания: "ГЛОБА" в размер на 200 лева, на основание чл. 179, ал. 2 пр. 2 от ЗДвП, за нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, "ГЛОБА" в размер на 100лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, на основание чл. 175 ал.1т.5 от ЗДвП, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

С жалбата се оспорва фактическата обстановка, твърди се, че не е имало съприкосновение между двата автомобила, т.е. не са извършени описаните в НП две нарушения на ЗДвП, т.к. не е възникнало ПТП, твърди се, че не са събрани доказателства за нарушение на чл.23 ал.1 от ЗДвП, , липсвала проверка на водачите за употреба на алкохол, липсвало виновно поведение.В НП не били изложени конкретни факти и обстоятелства, касаещи процесните нарушения, не били посочени събраните доказателства.НП било издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон.Нарушена била нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН,както и нормата на чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН, касаело се за „случайно деяние“ по см. на чл.15 от НК.Неправилно била посочена като нарушена нормата на чл.123 ал.1т.1 от НК, тъй като липсвала субективна страна на деянието и липсвало описание на щети в НП, не бил описан и механизъм на настъпване на ПТП, като било ограничено правото на защита на нарушителя.Не било обсъдено приложението на чл.28 от ЗАНН, като в заключение се иска НП да бъде отменено или да бъде редуциран размерът на наложената глоба до законоустановения минимум.

В съдебно заседание редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв.А., надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, а в условията на евентуалност размерът на глобата да бъде намален до законоустановения минимум.

1

Въззиваемата страна в съдебно заседание редовно призована, не се представлява, депозирано е писмено становище с молба НП да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно, с изложени аргументи за липса на процесуални нарушения, доказаност и съставомерност на приетите за установени нарушения и с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение..

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 19.10.2023г. , св.А., управлявайки л.а. „Рено Клио“ с рег.№ СВ5768 РВ, се движил в гр.Варна, по ул.“Ген. К.“ в посока бул.“Вл. Варненчик“.Около 09,50ч. св.А. с управлявания от него лек автомобил се намирал в близост до кръстовището с ул.“Джеймс Баучер“, като се движил в лявата лента на платното в посоката му на движение и възприел, че в близост до пешеходната пътека изчаква възрастен мъж, който се придвижвал с патерици.Предполагайки, че пешеходецът иска да пресече пътното платно, св.А. задействал спирачната система и спрял пред пешеходната пътека, но пешеходецът не стъпил на пешеходната пътека.По същото време, зад автомобила , управляван от св.А., се движил въз.Р., управлявайки л.а. „Фолксваген Туран с рег.№ В 6442ВМ.В момента в който св.А. задействал спирачната система и спрял пред пешеходната пътека, поради близкото разстояние, на което се намирал автомобила управляван от жалбоподателя, въз.Р. направил опит да заобиколи автомобила,движещ се пред него от дясната страна, но настъпило съприкосновение между предната лява част на л.а. „Фолксваген Туран“ и задната дясна част на л.а. „Рено Клио“, като от настъпилото ПТП били причинени незначителни материални щети по двата автомобила.След настъпването на ПТП въз.Р. го напуснал, без да спре и да установи последиците от произшествието.Св.А. възприел, че единствено водачът пътува в л.а. „Фолксваген Туран“, като незабавно сигнализирал за настъпилото ПТП, като посочил и рег.№ на автомобила, управляван от жалбоподателя.Местопроизшествието било посетено от свидетелите С. и М., служители на сектор ПП-ОД на МВР-Варна, издирен бил въз.Р. и същият бил поканен да се върне на мястото на инцидента.Извършен бил оглед на двата автомобила и щетите по тях,на св.А. били снети сведения за обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, жалбоподателят попълнил декларация, в която отразил, че той е управлявал автомобила към момента на настъпване на ПТп, след което бил изготвен протокол за ПТП.На место бил съставен и АУАН срещу въз.Р. ,в който били описани установените две нарушения на ЗДвП- по чл.23ал.1 от ЗДвП и чл.123 ал.1т.1 от ЗДвП.Жалбоподателят подписал съставения акт, в който било отразено, че няма възражения и тъй като такива не постъпили и в законоустановения срок въз основа на материалите по преписката на 08.12.2023г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка, като възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя, правната квалификация на нарушенията и наложил съответните наказания.

Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите А., С. и М., тъй като същите са последователни, непротиворечиви, конкретни и взаимно допълващи се.

Съдът не кредитира показанията на св.И., допуснат до разпит по искане на процесуалния представител на жалбоподателя,тъй като съгласно показанията на св.А., въз.Р. е бил сам в автомобила по време на настъпване на процесното ПТП и няма как св.И. да е възприел фактите, за които дава показания, още повече, че според него автомобилът, управляван от жалбоподателя е спрял и след това е предприел изпреварване от дясно на автомобила, управляван от св.А., което също коренно противоречи на показанията на св.А..Освен горното, както св.И. посочи, той е в трудово правна зависимост от жалбоподателя, който в нито един момент от АНП не го е посочил като очевидец на инцидента и не е направил никакви възражения срещу съставения АУАН и показанията на св.И. са ангажирани едва в хода на съдебното производство по обжалване на процесното НП.

2

По делото е приобщен и записът от подаденият сигнал за ПТП на тел.112, който съдът също кредитира като случаен такъв, като напълно кредитира и писмените доказателства по делото, които са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира, както и от ангажираните в хода на съдебното производство доказателства, коментирани по-горе.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното, административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган съгласно приобщената по делото заповед.

В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.

Вменените във вина на въззивника нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, поради което възраженията в тази насока не се споделят.Непосочването в обстоятелствената част на НП, че са причинени материални вреди, не е съществено процесуално нарушение, което да е основание за отмяна на НП, доколкото изрично е описан механизмът на настъпване на ПТП, посочено е изрично че автомобилът, управляван от жалбоподателя ,не е успял да спре и е блъснал спрелият автомобил, като при сблъсък безспорно се причиняват някакви щети,, като изрично е посочено и че е настъпило ПТП.В НП изрично е посочен съставеният АУАН, който е поставил началото на АНП, като непосочването на останалите писмени доказателства, повечето от които са изготвени с участието на нарушителя и са му връчени, не е съществено процесуално нарушение, което да е самостоятелно основание за отмяна на НП.При съставянето на АУАН въззивникът изрично е посочил, че няма възражения, не е депозирал писмени такива в законоустановения срок, поради което очевидно са липсвали спорни обстоятелства, изискващи допълнително разследване и АНО не е извършил нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН.Неизлагането на аргументи относно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН също не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като такова задължение за АНО не се вменява от чл.57 от ЗАНН , а и съгласно разпоредбите на ЗДвП, нарушенията по този закон не са маловажни.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП задължава водачът на пътно превозно средство да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. От събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено, че автомобилът на жалбоподателя е охлузил задната дясна част на автомобила управляван от св.А.,след като този автомобил е намалил скоростта и е спрял пред пешеходна пътека и поради невъзможност въззивникът за спре управлявания от него автомобил и направен опит да го заобиколи от дясната страна. Такова съприкосновение настъпва типично в случаите на нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, което е дало основания на актосъставителя да приеме, че 3 виновен за настъпването на произшествието е жалбоподателят. Съдът намира, че от самото настъпване на ПТП и от мястото на съприкосновението е видно, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. Същият действително е нарушил цитираната норма, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Неоснователното е и възражението за липса на виновно поведение, тъй като щети има не само по автомобила ,управляван от св.А., който след настъпването на ПТП се е разклатил, а и по автомобила, управляван от жалбоподателя, поради което няма как съприкосновението да не е било усетено.Санкционната норма е издирена правилно, като наказанието е наложено на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДП, предвиждащ специално наказание за водач, който поради неспазване на дистанция причини ПТП, какъвто е и настоящият случай.

Понятието "пътнотранспортно произшествие" е дефинирано в § 6, т. 30 от ДР на ЗДП като събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В случая и двата автомобила са получили минимална повреда, но доколкото цитираната норма не установява изискване вредите да са значителни, налице са всички основания инцидентът да бъде квалифициран именно като пътнотранспортно произшествие.

Наказанието е наложено във фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за индивидуализация.

С разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП е регламентирано задължение на водач на пътно превозно средство да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Неизпълнението на това задължение представлява състав на нарушение, за което се налага наказание чрез прилагане на санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП.