Определение № 2963 от 30.09.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2963 гр. София, 30.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20261000502162 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 q вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „НАДЯ ГРУП 83“ ЕООД, депозирана чрез процесуалния представител адв. В. против определение № 261760/26.06.2026 г., постановено по гр.д.№ 7598/2020 г. по описа на СГС, I-9 състав, с което е допълнено определение от 09.06.2026 г., постановено по гр.д.

№ 7598/2020 г. по описа на СГС, I-9 състав, като „НАДЯ ГРУП 83“ ЕООД е осъдено да заплати на Р. И. Г. сумата от 1 286.57 евро разноски за адвокатско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че не е било налице основание за допълване на определението от 09.06.2026 г., тъй като насрещната страна не е представила списък на разноските своевременно. Освен това не е ангажирала доказателство за сторените разноски към датата на прекратяване на производството по делото. Поддържа, че в представения от страната договор за правна защита и съдействие от 22.03.2021 г. посочения номер на дело не кореспондира с първоначалния номер на делото – гр.д.№4702/2019 г. по описа на СРС. Сочи още, че до спиране на делото договор за правна защита и съдействие не е представен. На отделно основание поддържа, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на производството. Моли определението да бъде отменено, а искането за разноски на ответницата бъде оставено без уважение.

Насрещната страна е депозирала отговор, в който поддържа, че частната жалба е неоснователна и моли да се остави без уважение.

Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, след като взе предвид изложените доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирано да обжалва лице, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Градския съд е приключило с определение от 09.06.2026 г., с което е прекратено производството по гр.д.№7598/2020 г. по описа на СГС, ГО, 9-ти състав, поради отказ от предявените искове, които „НАДЯ ГРУП 83“ ЕООД предявила срещу Р. И. Г. по чл.510 ГПК вр. чл.134 ЗЗД, евентуално чл.452, ал.3 от ГПК, за сумата от 66 210.63 лв.

С молба вх.№267070/12.06.2026 г. (л.177 по делото на първата инстанция) ответницата Г. е сторила искане по чл.248, ал.1 от ГПК. Към молбата е приложила списък по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие от 23.03.2021 г. между нея и процесуалния и представител адв.К.

Н., от който е видно, че страните са уговорили адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 5 500 лева, платени в брой, при подписването на договора.

С определение №261760/26.06.2026 г., постановено по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, Градския съд е уважил молбата на Р. И. Г. за изменение на определението от 09.06.2026 г. в частта за разноските. Приел е, че са налице предпоставките на чл.78, ал.4 от ГПК и ответницата Г. има право на разноски при прекратяване на делото. Освен това е счел, че са налице доказателства за реално извършване на разноски от ответницата – договор за правна защита и съдействие от 23.03.2021 г. между нея и процесуалния и представител, както и е установено уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 5 500 лева. Градския съд е съобразил направеното от насрещната страна възражение за прекомерност, предмета на спора, материалния интерес и извършените процесуалните действия и е приел, че на ответницата следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение до минималния размер по приложимата редакция на наредбата в размер на 2 516.32 лева, равностойна на 1 286.57 евро.

С оглед на изложеното този състав на САС приема следното:

Настоящият съдебен състав напълно споделя практиката на ВКС, като счита, че в хипотезата на прекратяване на производството в закрито съдебно заседание ответникът има право на основание чл.78, ал.4 ГПК на реално направените до прекратяването на производството разноски. Според трайната и непротиворечива съдебната практика, за разлика от хипотезата, когато разглеждането на делото приключва в открито съдебно заседание, когато производството по делото приключва в закрито съдебно заседание насрещната страна може да поиска разноски и да представи доказателства за извършването им в срока по чл.248 ГПК (определение № 736 от 23.12.2010 г. по ч. гр. д. № 689/2010 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 688 от 27.10.2015 г. по ч. гр. д. № 5154/2015 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 166 от 24.03.2017 г. по ч. т. д. № 504/2017 г. на ВКС, ІІ т. о. и др. ). Няма спор и относно 2 правомощията на съда в производството по чл.248 ГПК, респ. необходимостта да изследва доказано ли е договарянето и реалното плащане на претендираното адвокатско възнаграждение преди прекратяването на производството.

С оглед изложеното, настоящият състав на САС намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че към момента на прекратяване на производството ответната страна не е ангажирала доказателства за извършени от нея разноски. Напротив искането за присъждане на разноски от ответницата е направено своевременно (с отговора на исковата молба), доказателствата за техния вид и размер са представени в срок (с молбата по чл.248 ГПК), като от тях се установява договарянето на адвокатско възнаграждение в размер на 5 500 лева.

Освен това при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение Градския съд е съобразил обективните критерии: предмета на спора, материалния интерес и извършените от процесуалния представител действия по дело. Възражението на жалбоподателя, че Градският съд не е следвало да определя размера на адвокатското възнаграждение, като го съобразява с разпоредбите на действащата към онзи момент Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е неоснователно.

Действително съдът не е обвързан от предвидените в наредбата минимални размери, доколкото същите не представляват задължителен критерий при определяне на дължимото възнаграждение, но те могат да бъдат използвани като ориентир при преценката за неговия размер. Съобразяването с установените в наредбата минимални размери само по себе си не означава, че съдът е приел същите за задължителни, а представлява един от обективните критерии, които могат да бъдат взети предвид при определяне на възнаграждението съобразно фактическата и правна сложност на делото, извършената процесуална дейност и обема на предоставената правна помощ.

Поради съвпадане изводите и на двете инстанции обжалваното определение следва да се потвърди.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №261760/26.06.2026 г., постановено по гр.д.№7598/2020 г. по описа на СГС, I-9 състав.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4