Решение № 1494 от 10.10.2025, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 558/2025
- Вид
- Решение № 1494
- Подписан
- 10.10.2025
- В сила
- 30.10.2025
- Състав
- Ана Иванова Илиева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.17 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.139, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.139а · Закон за енергетиката
- чл.139в · Закон за енергетиката
- чл.139в, ал.3, т.4 · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл. 145, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.3 · Закон за енергетиката
- чл.153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл. 111 б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1494 гр. ***, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ана Ив. И. при участието на секретаря Велислава В. В.а като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело № 20254430100558 по описа за 2025 година
Предявени са от „***“ ЕАД ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Й. В., срещу М. А. И. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. ***, ул. ***, ***, ***, *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл.
415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума от 816,30 лева, от които: сума в размер на 698,48 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2024 г., както и 117,82 лева, представляващи лихва за забава за периода от 04.04.2022 г. до 05.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с 1 определение по ч.г.д. № 4315/2024 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника връчена му, по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда предявява настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба навежда доводи, че ответникът като собственик /ползвател/ на топлоснабден имотапартамент с абонатен № ****, находящ се в гр. ***, ул. ***, ***, ***, *** е клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за него важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и ответниците/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва 2 върху дължимата сума. Твърди се, че процесната сума включва: сума за отопление без ИРУ в размер на 279,39 лева; сума за отопление отдадена от сградна инсталация в размер на 332,10 лева и сума за услуга дялово разпределение в размер на 86,99 лева. Твърди се, че в имота на ответника има монтирани три ИРУ и щранг лира в банята. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск. Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му присъди разноски. Счита, че исковите претенции не са погасени по давност.
Твърди, че решението на ВАС, с което е отменена НАРЕДБА № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването влиза в сила на 25.02.2025 г. и действа занапред, а исковият период предхожда отмяната й.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК особеният представител на ответника е депозирал отговор на ИМ. Оспорва размера на предявения иск. Излага, че по делото не са представени доказателства ТЕ да е доставяна на ответника. Сочи, че по делото липсват доказателства, от които да се установи дали в жилището има монтирани ИРУ, които да са свързани с отоплителната система на сградата. Твърди, че по делото не са представени доказателства и какво количество енергия е доставяно до ответника. Прави възражение за изтекла погасителна давност за задълженията за периода от месец март 2022 г. до юни2022 г.
В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Излага, че ВЛ изготвило експертизата по делото е ползвало НАРЕДБА № ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г., както и методиката към нея която е отменена с влязло в сила решение на V членен състав на ВАС. Твърди, че в случая методиката е незаконосъобразна и неправилно са изчислени претендираните суми. Излага, че не става ясно как е определена услугата дялово разпределение. Позовава се на чл.17 от ГПК.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 5315/2024 г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение 3 по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: 698,48 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2024 г., както и 117,82 лева, представляващи лихва за забава за периода от 04.04.2022 г. до 05.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението– 18.09.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в размер на: сумата от 25,00лв.- държавна такса и сумата от 50лв.- юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК в ред. към ДВ бр.8/24.01.2017г. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 3007/18.09.2024 г., връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда ищецът е предявил иск за установяване съществуването на вземането си, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част от заповедното производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „****– ***” ЕАД на потребители в гр. ***, от които се установява какви са общите условия, които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. ***.
Установява се от представения по делото ****на **** С.И.с рег. № ***на НК ****с район на действие ПлРС, че ответникът е собственик на процесния топлоснабен имот.
Видно е от приобщения по делото Договор ***5/28.08.2013 г., сключен между ЕС, находящ се в *** *** и „***“ ЕООД, че на последния е възложено да извършва услугата дялово разпределение на ТЕ.
Приобщени като доказателства по делото са копие на фактури и извлечение от сметка, издавани на името на ответника, от които се установява какви суми са му начислявани.
По делото са изслушани и приобщени заключенията по допуснатите ССЕ и СТЕ, които съдът кредитира като обективно и компетентно дадени и неоспорени от страните по делото.
От заключението по допуснатата СТЕ се установява, че: в имота на ответника има монтирани три броя отоплителни тела, оборудвани с топлоразпределители, по които не са отчитани единици; че в жилището не се ползва БГВ; че банята се отоплява посредством щранг- лира; че индивидуалната сметка на ответника следва да съдържа следните компоненти:
4 дял на имота за отдадена ТЕ в сградна инсталация и ТЕ за щранг- лира; че делът за ТЕ от сградна инсталация се определя съгласно чл.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение в сгради – етажна собственост; че разпределението на ТЕ, отдадена от сградна инсталация се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект; че сградата, в която се намира процесният имот е присъединена към топлопреносната мрежа посредством абонатна станция; че до имота на ответника е доставяна ТЕ, тъй като абонатната станция е работила в процесния период; че разпределението на ТЕ за процесния имот е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката – Методика за разпределение на ТЕ в сгради, етажна собственост, Приложение към чл.61, ал.1 от наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на топлоснабдяването; че разлики в изчисленията на ФДР не са констатирани; че ежемесечните отчети на общия топломер са дадени в индивидуалните сметки на абонатите; че количеството ТЕ, доставяно в АС се измерва от търговски прибор – топломер; че топломерът е монтиран, съгласно техническите изисквания на производителя; че той е търговски прибор за измерване на ТЕ и като такъв е преминал през първоначална и последваща такава.
В проведеното по делото о.с.з. ВЛ обяснява, че при изготвяне на експертизата е ползвал документи от ищеца и ФДР. Излага, че по различни методики се изчисляват сумите за щранг лира в банята и за сградна инсталация. Обяснява, че пропорционално таксата се смята само за сградната инсталация, а за щранг лира се определя за всеки месец максималния товар, тъй като на нея не може да се сложи измервателен уред и се вижда максимален специфичен розход в сграда, който се дели на мощността на щранг – лирата и се получават преведените единици, които умножени по специфичния разход за всеки месец за топлинни единици се определя дела й.
Твърди, че топломерът е минал съответната държавна проверка.
От заключението на ССЕ се установява, че: разпределението на ТЕ е извършвано от дружеството, извършващо дялово разпределение „******“ ЕООД, като по данни на същото в имота няма водомер, а има три броя измервателни уреди; че обема на процесния имот по проект е 127,53 м3, на база, на който е изчислена ТЕ отдадена от сградната инсталация; че е начислявано отопление в банята посредством щранг- лира; че главницата, претендирана от ищаце е в размер на 698,48 лева и включва сума за отопление 5 без ИРУ -279,39 лева; сума за ТЕ отдадена от сградна инсталация в размер на 332,10 лева и услуга дялово разпределение в размер на 86,99 лева; че мораторната лихва върху главницата за процесния период е в размер на 117,82 лева; че в счетоводството на ищеца по сметка 411“ Клиенти“ аналитично се водят само фактури за продажба на ТЕ на ЮЛ, а за битови ползватели не се открива партида „Клиенти“; че за клиентите на ищеца физически лица по сметка 411“ Клиенти“ и в дневника за продажби по ДДС се осчетоводява реализираната ТЕ за месеца на един общ ред на стойност фактурираната сума за населението за конкретния период; че месечните фактури на ответника е част от осчетоводената месечна фактура за продадената ТЕ на население.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи, че учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „******-***” ЕАД, съответно че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и качество.
Разпечатката съдържа 27 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/988e5e39-675c-43b1-8721-3aa1402206ee