Определение № 20940 от 05.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20940 гр. София, 05.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно частно гражданско дело № 20261100508614 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК

Образувано е по частна жалба от Л. Л. К. срещу определение № 39398 от 23.09.2025 г. по гр.д. № 5612/2025 г. по описа на СРС, 70 състав, с което е оставено без уважение искане от 21.07.2025 г. на жалбоподателя за освобождаването му от предварително внасяне на две отделни държавни такси за въззивна жалба срещу решението по съществото на спора в размер на 25.00 лв. и за частна жалба в размер на 15 лв. срещу определение № 23844 от 02.06.2025 г., с което е оставено без уважение искането за допълване на решението и частично искането за поправка на очевидна фактическа грешка. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. В тази връзка се излагат доводи за постановяването му при несъобразяване с данните в депозираната от жалбоподателя декларация по чл. 83 ГПК, като се твърди, че от същата е видно, че жалбоподателят не разполага с никакви средства и не е в състояние да заплати държавните такси за разглеждане на депозираните от него жалби.

Софийски градски съд, като взе предвид изложените в частните жалби доводи и представените по делото доказателства, намира следното:

Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК очертава лимитативно кръга от обжалваеми определения на съда, като ги разграничава в две категории, както следва: 1/ преграждащи по-нататъшното развитие на делото; и 2/ изрично посочени от процесуалния закон. Обжалваното определение от 23.09.2025 г. за спиране на производството по делото попада във визираните категории, с оглед на което представлява акт, подлежащ на съдебен контрол.

Настоящият въззивен състав намира частната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 275 ал. 2 от ГПК, подадена в преклузивния едноседмичен срок от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първостепенен съд, като намира същата и за основателна.

С определение № 39398 от 23.09.2025 г. по гр.д. № 5612/2025 г. по описа на СРС, 70 състав, е оставено без уважение искане от 21.07.2025 г. на жалбоподателя за 1 освобождаването му от предварително внасяне на две отделни държавни такси за въззивна жалба срещу решението по съществото на спора в размер на 25.00 лв. и за частна жалба в размер на 15 лв. срещу определение № 23844 от 02.06.2025 г. В мотивите на съдебния акт е изложено, че от представените към декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК доказателства не се установява размера на разходите на жалбоподателя във връзка с погасяването на кредити и за закупуването лекарства, както и каква е поставената му основна диагноза. Сочи се, че приложените медицински документи удостоверяват здравословното му състояние преди 2020 г., като според данни от СО – Дирекция МДТ същият притежава собствено жилище – апартамент с площ от 47.50 кв.м. в ж.к. „Дружба“. Изложено е, че служебно известно е на съда, че жалбоподателят е страна по други дела, свързани със спорове с „Топлофикация София“ЕАД. Доказан е получаваният от него доход от 1369.58 лв. месечно от пенсия.

С разпореждане № 93847/03.08.2026 г. по гр.д. № 5612/2025 г. по описа на СРС, 70 състав, е постановено връщане на частната жалба – предмет на разглеждане в настоящото производство.

С определение № 28904/10.08.2025 г. на първоинстанционния съд е постановено на основание чл. 253 ГПК отмяна на разпореждане № 93847/03.08.2026 г., като делото е изпратено за произнасяне по частната жалба.

Пред първоинстанционния съд във връзка с искането за освобождаване от внасяне на държавни такси, е депозирано от Л. К. уведомление вх. № 288296/01.09.2025 г., към което е приложена декларация по образец за материално и гражданско състояние, в която се сочи получаваният от него месечен доход е от пенсия и е в размер на 1369.58 лв., като е посочено, че след приспадане разходите за погасяване на жилищен и потребителски кредит и за закупуването на лекарства, остатъкът разполагаем месечен доход възлиза на 636.58 лв. Посочено е, че лицето не е в граждански брак. Притежава жилище с площ от 45 кв.м. в гр. София, ж.к. „Дружба 2“; паянтова къща и имот от 800 кв.м. в с. Бяла река, обл. Велико Търново и 4.3 дка изоставена нива 8-ма категория и 30 дка изсечена гора без пазарна стойност, за които сочи, че няма купувачи. Притежава л.а. марка Опел, с година на производство – 2000 г.

Страда от заболявания, които налагат месечни разходи в размер на 400-450 лв. и годишни разходи от 600-650 лв. за нагревки, балнеолечение и др. За удостоверяване на данните в декларацията са приложени – разпореждане от 01.07.2025 г. на ТП – София град на НОИ за определяне размера на пенсията на Л. К. в размер на 1369.58 лв.;

Договор за кредит за текущо потребление, сключен с Банка ДСК ЕАД на 04.12.2014 г. за сумата от 1000 лв. за срок от 120 месеца; Договор за жилищен кредит, сключен с Банка ДСК ЕАД на 09.12.2014 г. за сумата от 35 000 лв. със срок на издължаване от 360 месеца; амбулаторни листове, от които е видно констатирани заболявания и предписано терапевтично лечение чрез изписани медикаменти.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски за производството по предявен иск не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат средства да ги заплатят. Преценката на съда по молбата за освобождаване от предварително внасяне на държавна такса се извършва въз основа на доказателства за имущественото, здравословното, семейното му състояние и това на неговия съпруг/неговата съпруга, трудова заетост и получавани доходи и други обстоятелства, които са от значение за извършване на преценката дали лицето разполага с достатъчно средства. Средствата и имуществото, с които разполага, следва да бъдат отнесени към размера на дължимата държавна такса.

В случая, определените държавни такси, от предварителното внасяне на които се иска жалбоподателят да бъде освободен, са в размер на 25 лв. по въззивна жалба и в размер на 15 лв. по частна жалба. Установи се, че единствените получавани от 2 жалбоподателя доходи са от пенсията му в размер на 1369.58 лв., като същият не извършва трудова или търговска дейност, не разполага с имущество, от което би могъл да добива допълнителни доходи. Установи се, че жалбоподателят има ежемесечни разходи за заплащане на погасителни вноски по банков кредит и за закупуването на медикаменти, като с оглед декларираният от него размер на средствата, които му остават за задоволяване на ежедневните му нужди за осигуряване на храна и заплащане на битови сметки – от 636.58 лв., които са равняващи се на 325.48 евро, следва категоричният извод, че същият е в невъзможност да осигури средства за допълнителни разходи, включително и до размера на дължимите държавни такси в производството по обжалване на постановените от районния съд съдебни актове.

Предвид доказания размер на доходите на жалбоподателя, настоящият съдебен състав намира, че същият следва да бъде освободен от внасянето на държавните такси за разглеждане на депозираните от него въззивна и частна жалба. Съдът дължи освобождаване на страната от внасяне на държавна такса за производството, в случай, че бъде установено, че материалното й положение я възпрепятства да упражни процесуалното си право – в случая на обжалване на постановените от първоинстанционния съд съдебни актове.

С оглед гореизложеното и поради несъвпадане на правните и фактически изводи с тези на първоинстанционния съд, постановеното от същия определение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго такова за освобождаване на жалбоподателя от внасяне на държавни такси.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 39398 от 23.09.2025 г. по гр.д. № 5612/2025 г. по описа на СРС, 70 състав, с което е оставено без уважение искане от 21.07.2025 г. на Л. Л. К. за освобождаването му от предварително внасяне на две отделни държавни такси за въззивна жалба срещу решението по съществото на спора в размер на 25.00 лв. и за частна жалба в размер на 15 лв. срещу определение № 23844 от 02.06.2025 г. и вместо това постановява:

ОСВОБОЖДАВА, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, Л. Л. К., ЕГН ********, от внасяне на държавна такса за въззивна жалба срещу решение №3898 от 07.03.2025 г. в размер на 25.00 лв. /12.78 евро/ и за частна жалба в размер на 15 лв. /7.67 евро/ срещу определение № 23844 от 02.06.2025 г. по гр.д. № 5612/2025 г. по описа на СРС, 70 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3