Присъда № 76 от 10.09.2021, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда № 76 от 10.09.2021г. по НОХД № 2694/2021 г. ПРС, X н.с.

Районна Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия И. Р. Я. с ЕГН: ********** за извършено от него престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, буква ,,а“ и ,,б“ НК за това, че на 08.09.2019 год. в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужди движими вещи – сума пари в размер на 5 200,00 лв. от владението на К.С., ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Производството по настоящото дело е образувано след приключване на производството по ВНОХД № 172/2021г., завършило с Решение № 260121/14.04.2021г., с което е отменена Присъда № 260072/26.11.2020г., постановена по НОХД № 6300/2020г. по описа на РС-Пловдив и производството по делото е върнато на РС-Пловдив за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на разпоредителното заседание. Настоящото производство е протекло по общия ред.

В хода на съдебните прения, прокурорът изразява становище, че обвинението е доказано от фактическа и от правна страна. Сочи, че е налице съставомерност на деянието както от обективна, така и от субективна страна.

Прави анализ на събраните доказателства, като сочи, че от тях извежда извод за авторството от страна на подсъимия на процесното деяние. Предлага на съда да наложи наказание в размер на 4 години и 6 месеца на подсъдимия, като се приспадне времето на задържане по реда на ЗМВР и НПК. Моли да бъдат възложени на подсъдимия разноските в производството.

Защитникът на подсъдимия Я., адв. И., счита, че от събраните доказателства не са налице категорични и безспорни такива, които да обуславят вината на нейния подзащитен. Сочи, че не е доказано да е извършено твърдяното престъпление, нито има доказателства за сумата, която се твърди да е открадната. Прави анализ на доказателствата, като намира, че показанията на св. С. и св. Ж. не следва да бъдат кредитирани от съда. Сочи, че няма доказателства за размерът на сумата, като предметите в ръцете на лицето в кухнята са бели. Счита, че записите не показват обективната истина, тъй като са подбрани избирателно. Намира, че не става ясно по какъв начин е определена датата и часа на престъплението, за което е повдигнато обвинението. Моли подсъдимият да бъде признат за невиновен, тъй като никой акт не може да почива върху предположения.

Подсъдимият Я. в хода на процеса не дава обяснения. В правото си на 1 лична защита поддържа изцяло казаното от неговия защитник. Сочи, че във връзка с предходно престъпление разследващият полицай Д. му казал, че няма да види бял ден. Сочи, че е бил бит и са изтръгвали самопризнания от него, като бил с цепната глава, както и че след като го вкарали в ареста, за 4 месеца никой не го е посетил. В последната си дума моли съдебния състав да приеме казаното за полицая и да бъде признат за невинен.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намери следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

И. Р. Я. е роден на **** г. в ***, с постоянен адрес ***, б., български гражданин, със средно образование, неработещ, неженен осъждан, с ЕГН **********.

С протоколно определение № 3/14.01.2015 год., постановено по НОХД № 1427/2014 год. по описа на Районен съд гр. Враца подсъдимият И.Я. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК и му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и три месеца, което било изтърпяно за времето от 10.04.2014 год. до 05.06.2015 год.

С определение на Софийски районен съд, постановено по ЧНД № 5254/2019 год. по описа на последния, влязло в законна сила на 07.05.2019 год., на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК, наложените на И.Я. наказания по НОХД № 657/2015 год. по описа на Районен съд гр. Стара Загора, по НОХД № 94/2015 год. по описа на Районен съд гр. Лом, по НОХД № 6193/2015 год. и по НОХД № 6742/2016 год. и двете по описа на Районен съд гр. Пловдив, и по НОХД № 15587/2018 год. на Софийски районен съд било определено едно общо най – тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири години, което на основание чл. 24 от НК било увеличено с една година и шест месеца, или общо наказание от пет години и шест месеца.

Това наказание било изтърпяно от подсъдимия на 05.09.2019 год.

Свидетелят К.С. е собственик на ресторант – пицария „Гало Неро“, находящ се в гр. Пловдив, на кръстовището с ул. „Капитан Райчо“ и ул.

„Родопи“, под хотел „Роял”.

На 08.09.2019 г., свидетелят отишъл в ресторанта, като носел със себе си сумата от 5 200 лева, предназначена за покриването на наем и електричество. Пострадалият бил поставил тези пари в малка чанта, която след пристигането си в ресторанта оставил на плот в кухненското помещение към него. Пострадалият и свидетелката И.Ж. – сервитьор в ресторанта, излезли в градината към заведението да пият кафе.

По това време, от входа от към хотел ,,Роял‘‘ влязъл подс. Я., след което отишъл до бар плота и взел бутилка минерална вода от наблизо намиращата се хладилна витрина. След това се насочил към кухненското помещение, но достигайки до вратата, която е от към входа на ресторанта от към хотел „Роял” се спрял и се върнал към вътрешността на последния.

2

Малко след това подсъдимият напуснал ресторанта, но се върнал отново в него. Влизайки отново, около 13,00ч., той отишъл до вратата на кухненското помещение, която е откъм входа на ресторанта от към хотел „Роял” и влязъл в него, където забелязал чантата на свидетеля К.С., в която се намирали парите на последния. Подсъдимият отишъл до чантата, отворил я, взел намиращите се в нея пари, след което се насочил към изхода на кухненското помещение. Докато вървял, изпуснал част от парите, но се навел, събрал ги и излязъл от помещението. В момента, в който подс. Я. се намирал пред кухненското помещение, в близост до бар плота, до него се приближила свидетелката И.Ж., като същият й заявил, че желае да си закупи вода. Платил сумата от пет лева, като от своя страна св. Ж. му върнала ресто, след което подсъдимият напуснал ресторанта. В него се намирала и сумата от 5 200 лева, собственост на свид. К.С., която по–рано отнел от чантичката на последния, поставена на плот в кухненското помещение.

Свидетелят С. не подал веднага сигнал до органите на МВР, тъй като не бил сигурен дали не е забравил въпросните пари в дома си. След като установил, че парите не са забравени у тях, свидетелят се усъмнил дали същите не са били откраднати от ресторанта му. За целта изгледал видеозаписите от охранителните камери, като установил, че паричната сума е била отнета от подс. Я..

За установеното, пострадалият подал заявление до органите на МВР при 04 РУ при ОД МВР – Пловдив. По подаденото заявление била извършена проверка, а впоследствие образувано наказателното производство.

В хода на съдебното производство е извършен оглед на веществено доказателство, а именно – диск със записи от охранителните камери, предадени от органите на разследването.

В хода на съдебното производство била приета съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на същата се установява, че в експортираните от видеофайловете снимкови кадри се съдържа ограничена по количество и качество информация, необходима за извършването на лицево-идентификационно изследване. Резултатът от сравнителния анализ позволява да се направи извод, че не се изключва възможността обозначеното като обект 1 в огледен протокол лице да е подсъдимият И.Р..

В хода на съдебното производство била приета и допълнителна видеотехническа експертиза, от заключението на която се установява, че липсват индивидуализиращи белези, при анализа на които да се даде категорично заключение дали обектите на изследване представляват банкноти, като липсата на такива признаци е причина и за невъзможност да се даде категорично заключение, че същите не представляват пари във вид на банкноти.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка, настоящият състав приема за безспорно 3 и категорично установена от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели: К.С. (включително частите от неговите показания, прочетени при условията на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК), И.Ж. и А.Д., както и от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства - справка за съдимост, характеристична справка, протокол за доброволно предаване на веществени доказателства, протокол за разпознаване на лица, от заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза и допълнителна видео-техническа експертиза, както и чрез приобщения чрез оглед оптичен носител, съдържащ видеозаписи от охранителните камери на заведението.

Съдът кредитира изцяло показанията на пострадалото лице С., които намира за последователни, вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. На първо място, показанията на свидетеля С. напълно се подкрепят от представените видеозаписи от охранителните камери, на които се наблюдава лицето, което е отнело сумата пари от неговата чанта. Съдът кредитира съдържанието на приобщените по делото видеозаписи, които са случайни по своя характер, създадени от охранителните камери на мястото на извършване на нарушението. Те си кореспондират и с показанията на свидетелката И.Ж., която е лицето което е продало бутилка минерална вода на подсъдимия, към който момент тя е могла да възприеме неговите външни белези. Същата по време на разпита си пред съда посочва подсъдимият като лицето, което е видяла в близост до входа на кухнята откъм вратата и описва, че фигурата и физиономията на лицето са същите, както и ръстът и телосложението му. Сочи, че косата му тогава е била по-дълга в същия цвят, и може би е бил с по-голямо коремче. Свидетелката при разпита си посочва, че е напълно убедена, че именно подсъдимият е лицето, което е разпознала. Посоченото от св. Ж. напълно кореспондира и с протокола за разпознаване на лице (л. 190 от досъдебното производство) видно от който, свидетелката е разпознала подсъдимия като лицето, на което е продала минерална вода и е влизало в обекта собственост на пострадалия, както и че това е лицето, което е видяла на охранителните камери, извършващо процесното деяние.

Показанията на свидетеля Д. в по-голямата си част единствено носят данни за начина, по който е било проведено разследването. Същият не е бил очевидец на процесното деяние, и единствено преразказва установеното от него при прегледа на видеозаписите. Във връзка с възражението на подсъдимия, че свидетелят Д. го е нарочил и е използвал агресия за изтръгването на самопризнания, следва да се посочи, че посоченото от подсъдимия остана недоказано в хода на настоящия процес, доколкото липсват доказателства за личен конфликт между свидетеля и подсъдимия.

Същевременно дадени от страна на подсъдимия признания нито в хода на досъдебното производство, нито при предходното разглеждане на делото, не могат да бъдат ползвани в настоящия процес, поради което и настоящият състав, при постановяване на присъдата си, въобще не ги е обсъждал.

4

Обсъдените по-горе доказателства и доказателствени средства, приобщават относими факти и обстоятелства във връзка с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост от това на каква част от протеклите събития съответното лице е станали преки очевидци, като по този начин пряко установяват обстоятелствата, както във връзка със съставомерните признаци на процесното престъпление – дата, място, механизъм, така и с авторството на деянието.

Съдът обсъди и възраженията на защитника на подсъдимия, че показанията на св. С. и св. Ж. не следва да бъдат кредитирани, като счете същите за неоснователни.

На първо място, по отношение на възражението, че свидетелят С. е уведомил полицията за изчезването на парите на една много по-късна дата от действителното им изчезване, свидетелят в съдебно заседание много ясно разясни на какво се е дължало това – самият той първоначално не бил сигурен дали не е забравил парите вкъщи, и едва след като установил, че същите не се намират в дома му, и след преглед на видеозаписите от заведението, установил, че същите са били откраднати от чантата му, докато същата се е намирала в заведението. В тази връзка с оглед на извършените действия от страна на св. С., напълно логично се явява да измине един период от време от инкриминираната дата до подаването на жалбата в полицията, който период, явяващ в рамките на един месец, доколкото жалбата е била подадена на 09.10.2019г. (л. 5 от ДП) е напълно разумен при така извършената проверка от страна на св. С. преди сезирането на компетентните органи.