Решение № 228 от 16.08.2018, Районен съд - Велинград

Р

Е Ш Е

Н И Е №

18.08.2018г., гр. Велинград,

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЕЛИНГРАДСКИ

РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на втори август през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА И.

СЕКРЕТАР: ЦВЕТАНА КОЦЕВА като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 481 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1 от КТ, вр. чл.330, ал.2, т.6 КТ и чл.344, ал.1, т.2 и 3 от КТ.

Производството е образувано по искова молба на Н.И.К., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника му адв.В.Х., против „Балнеологичен център – Камена“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Велинград, ул.“Еделвайс” №4, представляван от И.Ш..

Предявени са обективно съединени искове за признаване на дисциплинарното уволнение извършено със Заповеди № 37/06.02.2018г. за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и осъждане на ответника да заплати сумата от общо 6648,0лв. – обезщетение за оставане без работа шест месеца в периода от 07.02.2018г. до 07.08.2018г.

Ищецът твърди, че работил в ответното дружество по трудово правоотношение, възникнало от трудов договор № 12/02.06.2010г. като е заемал длъжността „управител на хотелска част".

Първоначално бил с основно трудово възнаграждение в размер на 550 лв. С три поредни анекса било увеличено трудовото му възнаграждение, като с последното Допълнително споразумение № 86/1.05.2017 г. било определено основно тр. възнаграждение в размер на 885 лв.

На 06.02.2018г. на ищеца била връчена Заповед

№ 37/06.02.2018г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, с която считано от 07.02.2018г. се прекратявало трудовото му правоотношение.

В тази връзка твърди следното: На 01.02.2018 г. получил Покана изх. № 46/1.02.2018г., с която му били изискани писмени обяснения по реда на чл. 193 , ал. 1 от КТ за системни нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т.1 от КТ, относно неспазено работно време за периода от 02.01.2018г. - 01.02.2018г. В посочения срок подал писмен отговор с вх. № 58/01.02.2018г., с който приложил и разпечатка от системата за чекиране Мулти Пас за конкретния период. Видно от нея нямал закъснения повече от час, с изключение на 02.01. 201 8г., когато с разрешение на работодателя отишъл на погребение.

На следващия ден - 02.02.2018 г. му била връчена втора Покана с изх. № 47/02.02.2018г., с която работодателят го поканил да даде писмени обяснения по реда на чл.193 , ал.1 от КТ за системни нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал.1, т.1 от КТ, относно неспазено работно време от 8:00 до 16:30ч., съгласно чл.15, ал.1 от Правилника за вътрешния трудов ред, за периода от 02.01.2018г. - 01.02.2018г., както и за неявяване на работа на 26.01.2018г. В определения срок подал писмени обяснения с отговор вх.

№ 61/02.02.2018г. Със същия възразил на твърдението, че не е бил на работа на 26.01.2018г., като неоснователни. В конкретния ден не само бил на работа, но и участвал лично в оперативка при управляващия дружеството.

Относно обвинението за неспазване на работното време възразил, че същото е неоснователно, тъй като видно от разпечатката е била на работа по 8 часа всеки работен ден, с което спазил определеното в трудовия договор и чл. 136, ал. 1 и ал. 3 от КТ 8-часово работно време. Причината за закъсненията с 10 до 20 минути била, че сама се грижела за малко дете и идвала на работа след като го оставяла на градина и се предвижвала от другия край на града. Закъснението си компенсирала с оставане след работното време и довършване на текущите задачи. Настоява се на това, че от така установения работен график не страдало качеството на полагания от ищеца труд, нито били настъпили вреди за работодателя.

Твърди също, че с устно споразумение между ищеца и работодателя било променено работното му време от 8:30 до 17:00ч. С устни разпореждания на представляващия ответното дружество били променяни многократно на различни служители работното време. Нямало правилник за работното време и разписани условия и ред за спазването му, който да бил връчен на работниците, в т.ч. и на ищеца. Представеният му Правилник за вътрешния трудов ред бил без подписа на управителя на дружеството и дата на издаване.

Предвид изложеното ищеца счита, че прекратяването на трудовото му правоотношение по ТД № 12/ 02.06.2018г., със заповед № 37/06.02.2018г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, е незаконосъобразно и неоснователно, поради следните съображения:

На първо място били допуснати нарушения на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. В тази връзка сочи, че въпреки дисциплинарното производство да не било формално уредено в КТ, то следвало работодателят да изпълни точно задължението си по чл. 193, ал. 1 от КТ, а именно- да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Това задължение на работодателя, което той следвало да изпълни в стадия на установяване на факта на нарушението на трудовата дисциплина представлявало право на работника или служителя. Така законодателят бил гарантирал правото на защита на работника. А при отправяне на искане за даване на обяснения, независимо от формата му, работодателят бил длъжен да посочи ясно в какво се състои неизпълнението на трудовата дисциплина, т.е. кои задължения, произтичащи то трудовия договор и длъжностнта характеристика, работникът е нарушил.. В отправените на ищеца две покани по чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят не бил посочил ясно и недвусмислено нарушението на трудовата дисциплина от негова страна. С получаване на първата покана с изх. № 46/1.02.2018г., предполагайки, че става въпрос за времето на започване на работа от страна ищеца, извадил разпечатка от системата за чекиране Мулти Пас. Подобна разпечатка не му била предоставена нито с първата, нито с втората покана, въпреки че и в двата документа се говорело за системни нарушения на трудовата дисциплина, свързани със закъснения.

Във втората покана с изх. № 47/02.02.2018г. отново се твърдели установени от работодателя системни нарушения на трудовата дисциплина, свързани със закъснения за същия период. Следователно отнасяло се за едно и също нарушение.

Единствената разлика била, че във втората покана се твърдяло и неявяване на работа на 26.01.2018г. Във втората покана се твърдяло и нарушение на конкретен текст от Правилника за вътрешния трудов ред. Последният документ не бил връчван на ищеца до сега. След като го поискал от работодателя, му бил представен тектови файл, без подпис на представляващия работодателя и без дата.

Предвид гореизложеното счита, че с двете покани работодателят не е изпълнил задължението си ясно и точно да посочи в какво счита, че се състои извършеното от ищеца системно нарушение на трудовата дисциплина, а именно: за кои дни /дати/ счита, че е налице подобно нарушение.

Също така не била предоставена и разпечатка от системата за чекиране, както и от Правилника за вътрешния трудов ред. Връчването на две покани за едно и също нарушение също внасяли неяснота в действията на работодателя, тъй като документите били с идентично съдържание по същество. Последното затруднявало правото му да даде подробни писмени обяснения и да посоча съответните доказателства, тъй като ищцата не била сигурна за какви точно нарушения става въпрос. Така се възпрепятствало правото му на адекватна защита.

Ето защо и намира уволнението за незаконно, тъй като работодателят не бил изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 от КТ, като не бил описал точно в какво се състоят установените от него нарушения.

На второ място, счита уволнението за незаконно, тъй като липсвала правна и фактическа мотивировка на Заповед № 37/06.02.2018г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“:

Като правни основания за издаването на процесната заповед били посочени чл. 190, ал.1, т.3 от КТ - системни нарушения на трудовата дисциплина и чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ - закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време. От изложението на заповедта било видно, че не са описани обстоятелствата относно нарушението, индивидуализиращи го от обективна и субективна страна, както и правната му квалификация. Изложените факти в заповедта не кореспондирали с правните основания за издаването на същата, а именно чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ. В заповедта не се сочили данни за системност по смисъла на чл.190, ал.1 , т.3 от КТ и не бил направен мотивиран извод за такива. Твърдяло се единствено за ежедневни закъснения, но не било посочено с колко са тези закъснения, т.е. колко минути след 8:00 ч. работника е закъснял, с оглед определяне тежестта на нарушението, а оттук и на наказанието.

След като тежестта на нарушението не била взета предвид при налагане на конкретното наказание, то заповедта не отговаря на императивната норма на чл. 195, ал. 1 от КТ. Нарушението на последната е основание за отмяна на спорната заповед като незаконосъобразна. Липсата на мотиви препятстващи упражняването на правата на ищеца и предприемането на адекватни и пълноценни мерки за защита.

На трето място намира уволнението за незаконно, поради липса на системни нарушения на трудовата дисциплина. В оспорената заповед не били констатирани три и повече нарушения на трудовата дисциплина. Констатирани били единствено закъснения за работа под 30 мин., което време се доработвало от ищеца и така отработвал 8 работни часа всеки ден. Относно твърдените от работодателя нарушения в двете покани, а именно: закъснение с повече от 1 ч. на 02.01.2018г. и отсъствие от работа на 26.01.2018г., то същите не били коментирани в заповедта. Счита, че те не представляват и нарушение на трудовата дисциплина, тъй като на 02.01.2018г. ищеца бил на погребение и получил разрешение за това от работодателя, в съответствие с чл. 36 от Правилника за вътрешния трудов ред. На 26.01.2018г. ищеца бил забравил картата си, но имало достатъчно доказателства, че е бил на работа, в т.ч. на оперативка при изпълнителния директор на ответното дружество. Поради това счита, че правилно работодателят не е определил тези обстоятелства като нарушение на трудовата дисциплина. Оставало единствено закъснението за работа под 30 мин. В случай, че се приемело, че това да е нарушение на трудовата дисциплина, то същото било еднотипно и не създавало системност. Съответно налагането на уволнение с основание чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ било незаконосъобразно и неоснователно.

На четвърто място намира уволнението за незаконно, тъй като липсвало закъснения за повече от 1 час.

Според чл. 190, ал.1, т.1 от КТ се налагало дисциплинарно наказание уволнение, когато са налице три закъснения в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час. Същото основание за налагане на наказание уволнение било възприето и в чл. 35, т. 1 от Правилника за вътрешния трудов ред. Съответно за закъснения под 1 час, независимо от броя им, не следвало да се наложи наказание уволнение, тъй като подобно нарушение на трудовата дисциплина било извън обхвата на чл. 190, ал. 1 от КТ.

В тази връзка ищецът твърди, че няма три и повече закъснения с повече от 1 час през спорния период /02.01.2018г-01.02.2018г./ Подобно нарушение на трудовата дисциплина не било и констатирано и от работодателя в оспорената заповед. В двете покани за даване на писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ не се съдържала информация относно извършено от ищеца нарушение, представляващо закъснение за работа с повече от 1 час, поне три пъти в един календарен месец.

При което налагането на най-тежкото наказание било незаконосъобразно и неоснователно, което представлявало самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.

На пето място намира уволнението за незаконно, тъй като имало несъразмерност на наложеното наказание с констатираното нарушение:

Според разпечатката от системата за чекиране

Мулти Пас закъсненията, които ищеца бил извършил за процесния период били в минимален диапазон, а именно: около 20 мин. От друга страна напускал работа след 17:00 ч., т.е. продълижтелността на работното му време на ден била 8 ч.