Определение № 1590 от 31.03.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1590 гр. Варна, 31.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20253100102723 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявени обективно и кумулативно съединени искове от П. Д. П., ЕГН ********** от ********* срещу Прокуратура на Република България, административен адрес гр. София, бул. Витоша №2 за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 20451,68 евро /40000 лева/ за причинени й неимуществени вреди под формата болки и страдания вследствие от повдигнато й обвинение за престъпления по чл.309, ал.1 НК, за което е оправдана с присъда № 75/03.06.2025г., постановена по НОХД № 2261/2023г. по описа на ВРС, потвърдена с решение №234/01.08.2025г., постановено по ВНОХД № 597/2025 на ВОС, ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 17.12.2025г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 1060,82 евро /2074,79 лева/ мораторна лихва за забава върху претендираната главница за периода от влизане в сила на оправдателната присъда – 01.08.2025г. до 15.12.2025г., на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

С определение №833/16.02.2026г. постановено по делото е назначена съдебно – психологична експертиза, като е определено вещо лице по същата – А. Ц.. Разноските по нейното провеждане са определени по правилата на чл. 9а, ал.2 ЗОДОВ изключващи първоначално заплащане от ищеца, поради което същите са платими от бюджета на съда. С посоченото определение е разпределена доказателствената тежест, като в тежест на ищцата е възложено доказването на причинените й неимуществени вреди, които тя твърди в исковата молба, че са й причинени, а предмет на служебно назначената експертиза е именно изследване наличието на психологични травми и причинен стрес при същата вследствие твърденията за противоправно поведение на ответника.

Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.03.2026г.

Със своя молба депозирана на 02.03.2026г. ищцата оттегля предявените искове, 1 като желае производството по делото да бъде прекратено.

С определение № 1100/04.03.2026г. производството по делото е прекратено, на осн. чл. 232 ГПК.

Междувременно определеното от съда вещо лице е депозирало заключение вх.

№ 6417/25.02.2026г. във връзка с възможната му задача по изготвяне на съдебно – психологична експертиза. Към заключението е представен и справка декларация, в която се посочва, че стойността на труда вложен за нейното изготвяне възлиза на общо 325,65 евро.

Съдът намира, че доколкото на вещото лице е възложена задача по изготвяне на заключение по назначена съдебно – психологична експертиза, която задача е изпълнена от експерта, който е депозирал заключение по същата, то на последния следва да бъде определено възнаграждение за осъществената работа. Следва да бъде определено окончателно възнаграждение за вещото лице в размер на сумата от 325,65 евро, която е посочена в справка – декларация на същото, като така посочената сума не следва да бъде редуцирана, доколкото в същата не се включват разноски по явяване на вещото лице в съдебно заседание за защита на депозираното заключение, които не биха се следвали с оглед непровеждане на съдебното заседание.

Окончателното възнаграждение на вещото лице следва да бъде заплатено от бюджета на съда.

Съобразно разпоредбата на чл.9а ЗОДОВ, разноски по делата не се внасят от страните предварително, от което следва, че такива се заплащат от бюджета на съда, но по аргумент на противното, разноски се дължат с оглед изхода на делото и се дължат от страните. От своя страна разпоредбата на чл. 10, ал.2 ЗОДОВ посочва, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството.

Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло.

В настоящата хипотеза производството по делото е прекратено изцяло поради оттегляне на предявените искове. Определението на съда, с което производството по делото е прекратено е влязло в законна сила. По изложените съображения и на осн. чл.

10, ал.2 вр. чл.9а, ал.2 ЗОДОВ, вр. чл. 77 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда сумата от 325,65 евро заплатени от бюджета на съда разноски по назначената съдебно – психологична експертиза.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛЯ окончателен размер на дължимото възнаграждение на вещото лице А. М. Ц. във връзка с депозираното заключение по съдебно – психологична експертиза по гр. дело № 2723/2025г. по описа на ВОС в размер на 325,65 евро.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице А. М.

Ц. в размер на 325,65 евро, за което се издаде разходен касов ордер, след което вещото лице ДА СЕ УВЕДОМИ по телефона за получаването му, за което действие се направи и надлежно отбелязване.

ОСЪЖДА П. Д. П., ЕГН ********** от ********* ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски окръжен съд сумата от 325,65 /триста двадесет и пет евро и 65 цента/ евро представляваща заплатени от бюджета на съда разноски по назначената съдебно – психологична експертиза в производството по делото, на осн. чл. 10, ал.2, изр.2-ро вр. чл.9а, ал.2 ЗОДОВ вр. чл. 77 ГПК.

Определението в частта, с която ищцата е осъдена да заплати разноски в полза на съда подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаване на същото ведно с препис от акта пред Апелативен съд – Варна.

Препис от определението ДА СЕ ИЗПРАТИ на счетоводство на ВОС за сведение и изпълнение.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1590 гр. Варна, 31.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20253100102723 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявени обективно и кумулативно съединени искове от П. Д. П., ЕГН ********** от ********* срещу Прокуратура на Република България, административен адрес гр. София, бул. Витоша №2 за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 20451,68 евро /40000 лева/ за причинени й неимуществени вреди под формата болки и страдания вследствие от повдигнато й обвинение за престъпления по чл.309, ал.1 НК, за което е оправдана с присъда № 75/03.06.2025г., постановена по НОХД № 2261/2023г. по описа на ВРС, потвърдена с решение №234/01.08.2025г., постановено по ВНОХД № 597/2025 на ВОС, ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 17.12.2025г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 1060,82 евро /2074,79 лева/ мораторна лихва за забава върху претендираната главница за периода от влизане в сила на оправдателната присъда – 01.08.2025г. до 15.12.2025г., на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

С определение №833/16.02.2026г. постановено по делото е назначена съдебно – психологична експертиза, като е определено вещо лице по същата – А. Ц.. Разноските по нейното провеждане са определени по правилата на чл. 9а, ал.2 ЗОДОВ изключващи първоначално заплащане от ищеца, поради което същите са платими от бюджета на съда. С посоченото определение е разпределена доказателствената тежест, като в тежест на ищцата е възложено доказването на причинените й неимуществени вреди, които тя твърди в исковата молба, че са й причинени, а предмет на служебно назначената експертиза е именно изследване наличието на психологични травми и причинен стрес при същата вследствие твърденията за противоправно поведение на ответника.

Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.03.2026г.

Със своя молба депозирана на 02.03.2026г. ищцата оттегля предявените искове, 1 като желае производството по делото да бъде прекратено.

С определение № 1100/04.03.2026г. производството по делото е прекратено, на осн. чл. 232 ГПК.

Междувременно определеното от съда вещо лице е депозирало заключение вх.

№ 6417/25.02.2026г. във връзка с възможната му задача по изготвяне на съдебно – психологична експертиза. Към заключението е представен и справка декларация, в която се посочва, че стойността на труда вложен за нейното изготвяне възлиза на общо 325,65 евро.

Съдът намира, че доколкото на вещото лице е възложена задача по изготвяне на заключение по назначена съдебно – психологична експертиза, която задача е изпълнена от експерта, който е депозирал заключение по същата, то на последния следва да бъде определено възнаграждение за осъществената работа. Следва да бъде определено окончателно възнаграждение за вещото лице в размер на сумата от 325,65 евро, която е посочена в справка – декларация на същото, като така посочената сума не следва да бъде редуцирана, доколкото в същата не се включват разноски по явяване на вещото лице в съдебно заседание за защита на депозираното заключение, които не биха се следвали с оглед непровеждане на съдебното заседание.

Окончателното възнаграждение на вещото лице следва да бъде заплатено от бюджета на съда.

Съобразно разпоредбата на чл.9а ЗОДОВ, разноски по делата не се внасят от страните предварително, от което следва, че такива се заплащат от бюджета на съда, но по аргумент на противното, разноски се дължат с оглед изхода на делото и се дължат от страните. От своя страна разпоредбата на чл. 10, ал.2 ЗОДОВ посочва, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството.

Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло.

В настоящата хипотеза производството по делото е прекратено изцяло поради оттегляне на предявените искове. Определението на съда, с което производството по делото е прекратено е влязло в законна сила. По изложените съображения и на осн. чл.

10, ал.2 вр. чл.9а, ал.2 ЗОДОВ, вр. чл. 77 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда сумата от 325,65 евро заплатени от бюджета на съда разноски по назначената съдебно – психологична експертиза.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛЯ окончателен размер на дължимото възнаграждение на вещото лице А. М. Ц. във връзка с депозираното заключение по съдебно – психологична експертиза по гр. дело № 2723/2025г. по описа на ВОС в размер на 325,65 евро.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице А. М.

Ц. в размер на 325,65 евро, за което се издаде разходен касов ордер, след което вещото лице ДА СЕ УВЕДОМИ по телефона за получаването му, за което действие се направи и надлежно отбелязване.

ОСЪЖДА П. Д. П., ЕГН ********** от ********* ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски окръжен съд сумата от 325,65 /триста двадесет и пет евро и 65 цента/ евро представляваща заплатени от бюджета на съда разноски по назначената съдебно – психологична експертиза в производството по делото, на осн. чл. 10, ал.2, изр.2-ро вр. чл.9а, ал.2 ЗОДОВ вр. чл. 77 ГПК.

Определението в частта, с която ищцата е осъдена да заплати разноски в полза на съда подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаване на същото ведно с препис от акта пред Апелативен съд – Варна.

Препис от определението ДА СЕ ИЗПРАТИ на счетоводство на ВОС за сведение и изпълнение.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3