Решение № 11 от 19.02.2023, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Велики Преслав, 19.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20223610200433 по описа за 2022 година Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба от С. Г. М. с ЕГН **********, с адрес в гр.***, ул.“**“№*, ап.*, срещу

Наказателно постановление

№22-0323000555/19.10.2022г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР-Шумен, РУ Велики Преслав, с което за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на издаденото НП, доразвити и в съдебно заседание от процесуален представител на жалбоподателя. Същият релевира възражения за липсата на знание у жалбоподателя относно отказът на ШРП да образува наказателно производство за извършено престъпление чл.345, ал.2 от НК, относно служебното прекратяване на регистрацията на управляваното от него МПС, предвид че не е уведомен за това от съотв.органи. Изтъква се и приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. С оглед изложени в подкрепа на посоченото аргументи се иска отмяна на посоченото НП. Претендират се и разноски за адвокатско възнаграждение.

В проведеното съдебно заседание, въззиваемата страна, чрез писмено становище на процесуален представител оспорва като неоснователна така подадената жалба, като се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Призованата на осн. чл. 62 от ЗАНН Р айонна прокуратура-Шумен, не изпращат представител в съдебно заседание.

Съдът, като обсъди материалите по приложената

1 административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Н а 17.03.2022 г. св. П., св.Н. и техният колега И. И. –полицейски инспектори при РУ Велики Преслав участвали в специализирана полицейска операция по безопасност на движението в гр.Велики Преслав. Същите спрели за проверка л.а „Фолксваген Пасат“ с рег.№ Н 2229 АН, движещ се по ул.“Ал.Стамболийски“ – в посока Градски пазар, управляван от жалбоподателя С. Г. М.. При извършената проверка се установило, че автомобилът е без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, за което бил съставен АУАН – за извършено нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ. Установено било и, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 01.02.2022 г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП. Предвид констатираното, св.П., съставил АУАН – за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Във връзка с направените на 17.03.2022 г. от полицейските служители констатации, от страна на РУ - В.Преслав била сезирана РП-Шумен. С Постановление от 19.10.2022 г. на прокурор при ШРП било отказано образуването на досъдебно производство поради липса на доказателства за осъществен състав на престъпление, с оглед приложимост според прокурора на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, дефинираща малозначителност на извършеното деяние. Препис на постановлението било изпратено в РУ В.Преслав за продължаване на административнонаказателното по отношение на М. производство.

Въз основа на акта, посоченото в Постановлението на ШРП и установеното в хода на образуваната административнонаказателна преписка, било издадено и обжалваното пред настоящия съд НП, издалият го орган на което наложил на жалбоподателя, на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца, за извършено на 17.03.2022 г. нарушение на чл.140 ал. 1 от ЗДвП и му били отнети 10 контролни точки.

Видно от приложеното по административнонаказателна преписка, Уведомление по чл.574, ал.10 от Кодекса за застраховането с рег. № 060741/03.01.2022 г. е изпратено на 07.01.2022 г. до собственика на л.а „Фолксваген Пасат“ с рег.№ Н 2229 АН- С. М., като след изискана информация и направена справка в ЦАИСДО Сектор ПП-Шумен е установено, че собственика на процесния автомобил не е уведомяван писмено за прекратената регистрация на МПС-то.

Видно от приложената справка МПС - л.а „Фолксваген Пасат“ с рег.№ Н 2229 АН, собственост С. М., е с прекратена регистрация на 01.02.2022 г. на осн.чл.143, ал.10 от ЗДвП доколкото същото е посочено че е без „Гражданска отговорност“.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.

Свидетелските показания депозирани от разпитан ите свидетели- св.П. и св.Н. са безпротиворечиви, взаимно допълващи се и във връзка помежду си, като колерират и с писмените доказателствени средства, като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира 2 както показанията на тези свидетели считайки ги обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид установените факти направи следните правни изводи:

Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Процесното наказателно постановление е издадено в хипотезата на чл.

36, ал. 2 от ЗАНН, след получаване на постановлението за отказ за образуван е на досъдебно производство, като административно наказващият орган е издал конкретния санкционен акт, съобразявайки установените в хода на проверката факти. В тази връзка следва да се посочи, че съдът не кредитира направените възражения в жалбата за незаконосъобразност на така издаденото НП, с аргумент невръчване на прокурорския акт на жалбоподателя с което се сочи да е накърнено правото му на защита, доколкото в случая се касае за отказ от образуване изцяло на производство, и в този смисъл жалбоподателя не е бил субект на проведено разследване, като с отказът за такова, което се явява изцяло в интерес на същото, не може да се приеме, че се накърнява соченото право на защита на лицето.

Наказателното постановление е изготвено от компетентен орган и съдържа нормативно установения обем от информация, регламентиран с чл.

57 от ЗАНН.

Видно от съдържанието на обстоятелствената част на НП, на С. М. е приписано нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно посочената норма, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване.

Санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП от своя страна, предвижда налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно § 6, т. 25, предл. първо от ДР на ЗДвП «водач» е лице, което управлява пътно превозно средство.

Легална дефиниция за регистрация се съдържа в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и 3 реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Съгласно този текст "регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.

"Прекратяване на регистрацията" по смисъла на закона, съгласно легалното определение в § 6, т. 69 ДР на ЗДвП, е отмяна на разрешението превозното средство да се използва в пътното движение. Прекратяването на регистрацията има за последица липсата на административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение.Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.

В случая, видно от материалите по делото не се съдържат доказателства за осъществен състав на чл.140, ал.1 от ЗДвП от жалбоподателя М..

Същият е управлявал собствения си автомобил, като не е бил уведомен за настъпилата служебна дерегистрация на същия, доколкото уведомяването му е втората кумулативна предпоставка наред с получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, съобразно изричната норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и приложиматНаредба № I-45 от 24.03.2000 г. з а да е налице изпълнение на фактическия състав на посочената разпоредба.

От страна на АНО не са ангажирани доказателства, които да обосноват субективната страна на деянието, а именно - наличието на знание у страна на дееца за обстоятелството, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация. Не е имало и обективни признаци, от които деецът да си направи този извод, тъй като в случая, табелите са били поставени на автомобила, видно от показанията и на разпитаните свидетели. Автомобилът е бил дерегистриран служебно, без да се доказа, това обстоятелство да е било доведено до знанието на самия жалбоподател и съобразно изискването на чл.

143, ал. 10 от ЗДвП, или да и е било станало известно по друг повод и същият да е бил информиран към момента, в който е била извършена проверката при управлението на 17.03.2022 г. на процесния автомобил, като такива доказателства не са събрани и в хода на прокурорската преписка, видно от посоченото в прокурорския акт.

Поради изложеното не може да се приеме, че от субективна страна въззивника М. е осъществил състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

На същия няма как да се вмени вина, била тя умишлена или непредпазлива за това, че е осъществил състава на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Същият, в качеството си на водач на процесното МПС, не е осъзнавал общественоопасният характер на извършеното действие по управление на автомобила, не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасните последици, нито е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Липсата на субективната страна от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието извършено от жалбоподателя несъставомерно.

С оглед на така изяснената фактическа обстановка и при изложените правни изводи, състава на съда намира, че неправилно е ангажирана отговорността на С. М. за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което, като незаконосъобразно, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

4

За пълнота следва да се посочи, че о тнемането на контролни точки , осъществено с обжалваното НП, не е наказание по смисъла на ЗАНН и е извън предмета на настоящата въззивна проверка.

По делото са претендирани разноски и от двете страни. С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл.143 от АПК, такива следва да се присъдят на жалбоподателя, при прилагане на чл.144 от АПК. Процесуалният представител на въззивника е представил Договор за правна защита и съдействие за заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева, по отношение на които е направено възражение за прекомерност от въззиваемата страна, което следва да бъде разгледано от съда . При преценка на обстоятелството, че делото е разгледано в едно съдебно заседание, с оглед обема на извършената от процесуалния представител на въззиваемия работа по делото, съобразявайки липсата на негова фактическа и правна сложност, съдът намира, че възражението на въззиваемата страна е основателно и уговореното и платено от въззивника адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 400,00 лева, явяващ се минималния такъв към момента на сключване на представения договор от 07.12.2022 г. и в който размер следва да бъде присъдено на въззивника, изчислено съгласно чл.18, ал.2, вр. чл.8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.