Решение № 93 от 29.04.2021, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Горна Оряховица , 29.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ в публично заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Пламен А. Станчев при участието на секретаря Анита Е. Личева като разгледа докладваното от Пламен А. Станчев Административно наказателно дело № 20204120200877 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И. В. В. е останал недоволен и чрез защитника адв. К.М. от АК – Велико Търново обжалва наказателно постановление № 2020-268-25-0258/10.09.2020 г., издадено от директора на ОД на МВР – Велико Търново, с което на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за неизпълнение на противоепидемичната мярка поставяне на защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата, при пребиваване на открити обществени места, въведена със заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, с която е създадена нова т. 9 в заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., издадена от същия орган. В постановлението не била посочена нарушената законна разпоредба. Оспорва фактическите констатации в наказателното постановление. Поддържа, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, тъй като до влизане на наказателното постановление в сила била издадена заповед № РД-01-263/14.05.2020 г. на министъра на здравеопазването, според която деянието не е административно нарушение. Посочва, че по силата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ държавните и 1 общински органи създават необходимите условия за изпълнение на противоепидемичните мерки, като средствата за тяхното осъществяване се осигуряват от държавния и общинските бюджети. Поради това предвиденото в заповедта за въвеждане на противоепидемичната мярка предпазно средство защитна маска следвало да бъде осигурено на гражданите за сметка на държавните и общинските органи. Въведената принудителна мярка била несъответна на преследваната от закона цел за ограничаване разпространението на заразна болест. Мярката противоречала на чл. 2, ал. 1 от Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, тъй като разпореденото носене на маски от здрави хора не попадало в изключението по чл. 3, т. 1 ,б. „а“ от този закон. В наказателното постановление било посочено, че административното производство е започнало на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, а за същото деяние имало съставен и акт за установяване на административно нарушение. Поради това поддържа, че в случая е налице хипотеза на двойно наказване за едно и също нарушение. Наказващият орган не извършил предвидената в чл. 52, ал. 4 от ЗАНН проверка, в резултат на което наложил на жалбоподателя наказание, без извършването на нарушението и вината на нарушителя да са доказани по несъмнен начин. Предвид изложеното моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

В хода на съдебните прения защитникът адв. К.М. поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълнително посочва, че от показанията на разпитания като свидетел полицейски служител И. се установявало, че жалбоподателят се е намирал не в двора на С., както посочил наказващият орган, а на улицата.

ОБЛАСТНА

ДИРЕКЦИЯ

НА

МИНИСТЕРСТВОТО

НА

ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.

ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в 2 тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването била допълнена издадената по-рано от същия орган заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., като в текста на последната била създадена точка 9 със следното съдържание: „9. Всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места (в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.). За целите на тази мярка обществени са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и/или са предназначени за обществено ползване (в т.ч. всички места, на които се предоставят обществени услуги.).“ Издателят на заповедта постановил, че същата е в сила от 12.04.2020 до 26.04.2020 г.

На 20.04.2020 г. около 19:00 часа свидетелите Е. К. Х. и В. В. И. – служители на РУ – Горна Оряховица, извършвали обход в централната част на гр. Лясковец в изпълнение на възложена им проверка за спазване на въведените на територията на страната противоепидемични мерки. В района на С. забелязали струпване на няколко лица без поставени защитни маски за лице, сред които бил и жалбоподателят И. В. В.. Х. и И. извикали за съдействие свои колеги от РУ – Горна Оряховица. Пристигналият на мястото на проверката Д. С. С. – младши полицейски инспектор в РУ – Горна Оряховица, съставил против жалбоподателя В. в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение № 258/20.04.2020 г. за това, че на открито обществено място – в двора на С., е без поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, с което не изпълнява противоепидемичната мярка, въведена със заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., и нарушава разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето. Жалбоподателят В. подписал съставения срещу него акт за установяване на административно нарушение и получил срещу разписка препис от акта.

На 09.06.2020 г., след като се запознал с преписката, директорът на ОД на МВР – Велико Търново преценил, че деянието, за което е съставен актът, съдържа признаци на престъпление от общ характер, поради което и на 3 основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН прекратил административнонаказателното производство и изпратил материалите от преписката на прокурора. След извършване на проверка районният прокурор при РП – Горна Оряховица приел, че деянието не е престъпление от общ характер, а административно нарушение по смисъла на Закона за здравето. Поради това с постановление от 17.08.2020 г. отказал да образува наказателно производство и върнал преписката на директора на ОД на МВР – Велико Търново по компетентност – за издаване на наказателно постановление против И. В. В. за нарушение по Закона за здравето.

На 10.09.2020 г., след като разгледал образуваната на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН административнонаказателна преписка, директорът на ОД на МВР – Велико Търново издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето за нарушаване на противоепидемичната мярка поставяне на защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата, при пребиваване на открити обществени места, въведена със заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, с която е създадена нова т. 9 в заповед № РД01-124/13.03.2020 г., издадена от същия орган.

Препис от постановлението бил връчен на жалбоподателя срещу разписка на 04.12.2020 г. На 10.12.2020 г. защитникът на жалбоподателя подал чрез куриер на лицензиран пощенски оператор жалбата против постановлението.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите И. Т.

Н., Д. С. С., Е. К. Х. и В. В. И., както и приетите писмени доказателства, подробно описани в протоколите за проведените съдебни заседания, включително писмените материали по прекратената от прокурора преписка.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена чрез наказващия орган пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

4

Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не по изложените в нея доводи.

Противно на поддържаното в жалбата, наказващият орган е изпълнил задължението си да посочи в наказателното постановление нарушената законна разпоредба. Както е известно, в зависимост от използваната законодателна техника трите елемента на всяка правна норма (хипотеза, диспозиция и санкция) могат да бъдат формулирани както в една, така и в повече от една разпоредби. В процесния случай с разпоредбата на чл. 209а, ал.

1 от ЗЗ е регламентирана както административнонаказателната забрана да се нарушават или да не се изпълняват въведените противоепидемични мерки, така и санкцията за нарушаване на тази административнонаказателна забрана.

Следователно чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ е едновременно санкционна разпоредба и нарушена законна разпоредба по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 6 от НК. При това положение като е вписал в текста на постановлението разпоредбата на чл.

209а, ал. 1 от ЗЗ, наказващият орган е изпълнил задължението си да посочи нарушената с деянието законна разпоредба.

Обстоятелството, че на посоченото в наказателното постановление открито обществено място жалбоподателят е бил без поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата, е доказано по несъмнен начин от показанията на разпитаните полицейски служители. В показанията си от 01.04.2021 г. свидетелят Х. посочва, че дворът на училището, в който се е намирал жалбоподателят по време на проверката не е бил заграден, а към настоящия момент там има ограда. Поради това посоченото от защитника противоречие между показанията на свидетелите Х. и И. е мнимо и не води до извод за недоказаност на обстоятелството къде се е намирал жалбоподателят по време на осъществяване на процесното бездействие.

Последващата отмяна на неизпълнената противоепидемична мярка не е основание за прилагане на правилото по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, тъй като заповедите, с които мярката е въведена и впоследствие отменена, не са нормативни актове.

Регламентираното от закона задължение на държавните и общински 5 органи за осигуряване на средства за изпълнение на въведените противоепидемични мерки от държавния и общинските бюджети не изключва задължението на гражданите да се снабдят за собствена сметка със защитни маски или други средства, чрез които да изпълнят съответната мярка.

Процесната противоепидемична мярка съответства на преследваната от закона цел за ограничаване разпространението на заразна болест.

Задължението за носене на маска или за ползване на друго средство, покриващо носа и устата, не противоречи на чл. 2, ал. 1 от Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, тъй като попада в изключението по чл. 3, т. 1 ,б. „а“ от този закон. Последното изключение се прилага не само за болни хора, както поддържа защитникът, но и за здрави, на които се налага да поставят на лицето си маски или други средства за защита с цел да запазят собственото си здраве или здравето на околните.

Първоначално образуваното административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение е било прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН поради констатиране на признаци на престъпление от общ характер. По изпратената му преписка прокурорът се е произнесъл с отказ да образува наказателно производство и е върнал преписката на наказващия орган с указание да се произнесе по същата с оглед данни за извършено административно нарушение. На жалбоподателя е бил връчен препис както от първоначално съставения акт за установяване на административно нарушение, така и от постановлението на прокурора за отказ да образува наказателно производство. И в двата случая на В. е била осигурена възможността да научи за кое свое конкретно деяние е обвинен и да упражни правото си на защита чрез подаване на възражение до наказващия орган преди издаване на наказателното постановление. Предвид изложеното е неоснователно оплакването за нарушаване на забраната за повторно наказване за същото деяние и за ограничаване на правото на защита на жалбоподателя.

Разпечатката съдържа 39 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/988b964a-ad02-4a91-8f4c-ced7927139cb