Определение № 9598 от 30.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9598 гр. София, 30.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Весела Т. Аврамова Въззивно частно гражданско дело № 20251100512089 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца М. Б. М., чрез адв. Д. и адв. Д., срещу Определение № 39033/18.09.2025 г., постановено по гр. д. № 42646/2025 г., по описа на СРС, 47 състав, в частта, в която производството по делото е прекратено като недопустимо поради липса на правен интерес на основание чл. 130 ГПК.

Жалбоподателят намира, че първоинстанционният съд е дал неправилни указания за уточняване на реда, по който се претендира търсената защита, което не представлява нередовност на исковата молба. Сочи, че не са налице основания за прекратяване на производството като недопустимо, доколкото правният интерес на ищеца следва да се изведе освен от посочените в исковата молба факти, така и от приложените към нея като писмени доказателства документи. В този смисъл намира, че взетото от общото събрание на етажните собственици решение предоставя възможност на всеки етажен собственик да не зачита правото на собственост на ищеца и да паркира пред гаража му, препятствайки достъпа до същия. Поддържа, че наличието на други средства за защита не могат да обосноват недопустимост на производството. Твърди, че решението на общото събрание на етажните собственици е нищожно, тъй като с него се разпределя ползването на дворното място, в което се намират сградата в режим на етажна собственост и гаража на ищеца, като по този начин се излиза извън компетентността на общото събрание, предвид 1 обстоятелството, че дворното място не е обща част. Намира, че доколкото с решението се приема, че ищецът не може да ползва дворното място, защото няма учредено право на ползване и се отрича възможността за осъществяване на достъп до принадлежащия му гараж, със същото се засяга правото му на собственост. Позовава се и на злоупотреба с право от страна на етажните собственици. Посочва, че в обстоятелствената част на исковата молба са наведени достатъчно доводи, от които могат да се обосноват обстоятелства, сочещи на наличие на правен интерес от предявяване на иск за прогласяване нищожността на процесното решение на общото събрание на етажните собственици. Твърди, че доколкото е адресат на решението, същото накърнява притежаваните от него права. С оглед изложеното, отправя искане за отмяна на обжалвания акт и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред Софийски районен съд е образувано по подадена от М. Б. М. срещу етажните собственици в сграда, находяща се на адрес в гр.

София, бул. „********9, с която се иска прогласяване нищожността, респ. отмяната, на решение, взето от общото събрание на етажните собственици, проведено на 09.07.2025 г.

В исковата молба се излагат твърдения, че решението от 09.07.2025 г. е нищожно поради липса на компетентност, нарушаване на основни принципи на вещното право и злоупотреба с право. Ищецът посочва, че от 06.04.2023 г. е титуляр на правото на собственост по отношение на недвижим имот, а именно гараж с идентификатор ***, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, в който се намира и процесната сграда в режим на етажна собственост. Твърди, че заедно с правото на собственост върху гаража е придобил и право на строеж върху поземления имот. Сочи, че за да достъпи притежавания от него гараж, следва да премине през външната порта от страната на бул. „********“, която представлява и единствен вход, да 2 продължи на север по тясна дворна ивица, да завие надясно до свободна от застрояване зона пред гаражните клетки, предназначена за маневриране.

Посочва, че от момента на придобиване на вещното право е неправомерно възпрепятстван от етажните собственици да ползва закупения от него гараж, включително чрез вземане на решение от общото събрание за заключване на входната порта без да бъде предоставен ключ на ищеца, чрез паркиране на автомобили във вътрешното дворно пространство, блокирайки достъпа до гаража. Предвид тези действия, ищецът потърсил съдействие от съдебен изпълнител, като отправил покана до етажните собственици в петнадесетдневен срок да предоставят достъп до дворното място и да преустановят незаконосъобразните си действия. По повод поканата било свикано и общото събрание на етажната собственост, на което било взето и решението от 09.07.2025 г., чието прогласяване за нищожност се иска. Намира, че общото събрание на етажните собственици е излязло извън рамките на своята компетентност като освен това с взетото решение засяга правото на собственост на ищеца. Ето защо, отправя искане до съда за прогласяване нищожността на взетото решение по т. 2 от дневния ред на проведеното общо събрание на етажните собственици от 09.07.2025 г. В условията на евентуалност, отправя искане за отмяна на решението като неазаконосъобразно, като в тази връзка излага твърдения за нарушения в процедурата по свикване и провеждане на събранието.

С Разпореждане № 123887/07.08.2025 г. на ищеца са дадени указания за посочване на реда, по който търси защита на твърдените от него субективни права, като страната е предупредена за последиците при липса на изпълнение на указанията в срок.

С уточнителна молба с вх. № 304522/17.09.2025 г. ищецът е посочил, че с взетото решение на етажните собственици се засяга правната му сфера, което поражда правен интерес за защита на притежаваното вещно право върху притежавания имот. Излага твърдения, че иск за нищожност на решение на общо събрание на етажните собственици може да се предяви и след изтичане на срока по чл. 40 ЗУЕС от всеки, който има правен интерес за това. Със същата молба е направено изявление за оттегляне на предявения в условията на евентуалност иск за отмяна на решението на ОС на ЕС. По отношение на главния иск се посочва, че същият се поддържа така, както е предявен, за което са изложени подробни аргументи.

3

С обжалваното Определение № 39033/18.09.2025 г. районният съд е приел, че за ищеца не е налице правен интерес за предявяване на претенция за прогласяване нищожността на взетото решение по т. 2 от дневния ред на проведеното на 09.07.2025 г. общо събрание на етажните собственици, поради което е прекратил производството по делото.

Настоящият въззивен състав намира, че така постановеното от първата инстанция определение за прекратяване на производството е правилно, като споделя изложените в акта мотиви и препраща към същите.

Следва да се посочи, че ищецът не твърди да е титуляр на правото на собственост спрямо самостоятелен обект, намиращ се в сградата в режим на етажна собственост, построена в дворното място. Предвид това, същият не се явява обвързан от взетото решение на общото събрание на етажните собственици.

Отделно от това, доколкото ищецът излага твърдения, че с решението на ОС на ЕС се оспорва правото му на собственост върху гаража, който е придобил през 2023 г., като етажните собственици извършват действия, с които активно препятстват ползването му, правилно първоинстанционният съд е посочил, че не се обосновава наличието на правен интерес от предявяване на иск за прогласяване нищожността на решението на етажните собственици. Това е така, тъй като твърденията, които се излагат от ищеца, водят до извод за необходимост от защита на притежаваното от него право на собственост. Тази защита не би могла да се постигне чрез прогласяване нищожността на решение на общо събрание на етажните собственици, което освен всичко не обвързва ищеца. При извод за основателност на предявения иск, както правилно е отбелязал и районният съд, с оглед липсата на възможност за принудително изпълнение на постановеното съдебно решение, на ищеца няма да бъде осигурена възможност да ползва вещните си права в пълен обем. Нещо повече, прогласяването за нищожно на решението по т. 2 от проведеното на 09.07.2025 г. общо събрание на собствениците, не води до забрана за взимане на ново решение със същото съдържание, което би довело ищеца до същото правно положение.

Целта на исковото производство е да бъде разрешен окончателно съществуващият между страните правен спор със сила на пресъдено нещо по начин, който да доведе до преустановяване на неоснователните действия на 4 ответника по иска, в случай, че предявената с исковата молба претенция е доказана при условията на пълно и главно доказване в хода на процеса. Ето защо, кореспондиращата на изложените в исковата молба и уточнителната молба твърдения защита, не отговаря на тази, предявена с петитума на исковата молба.

Действително, видът и обемът на търсената защита се определят от страните. Това обаче не означава, че всякога избраният от ищеца път на защита е съответстващ на степента и вида на накърняване на неговите субективни права, твърдения за които следва да са изложени в обстоятелствената част на исковата молба. Поради това, наличието на правен интерес се явява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството, за която съдът следи служебно. Макар в определени хипотези да е налице възможност за страната да предяви иск, с който да получи защита в по-малък и непълен обем, то с предявения иск следва да може да бъде постигнат резултат, с който претендираните права да бъдат възстановени, респ. запазени. Дори и да се възприеме тезата, че за всяко трето лице е възможно да иска прогласяване нищожността на създаващо привидност решение на общо събрание на етажни собственици, от които не е част, то в случая, с оглед изложените твърдения, не би могла да се обоснове необходимостта от провеждане на исково производство с такъв предмет, доколкото санкцията, която ще се наложи на ответниците при евентуален извод за основателност на иска, няма да доведе до предоставяне в полза на ищеца на съответстващата на изложените в исковата молба твърдения защита.

Предвид това, за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на иск за прогласяване нищожността на решението по т. 2, взето от общото събрание на етажните собственици на 09.07.2025 г.

С оглед изложеното, настоящият въззивен състав намира, че обжалваното определение е правилно, а подадената срещу него частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 39033 от 18.09.2025 г., постановено 5 по гр.д. № 42646/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 47 състав.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6