Решение № 7819 от 29.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7819 гр. София, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20231110128996 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 149830/ 30.05.2023 г., уточнена с молба вх. № 361518/ 15.12.2023 г. от ..., ЕИК: ... против В. Ц. С., ЕГН **********, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, с искане да бъде установено между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 276,04 лева, представляваща непогасена главница по договор за паричен заем № ... от ... г., сключен с ..., сумата 12,93 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от ... г. до ... г., и сумата 14,84 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от ... г. до ... г., които вземания се твърди да са погасени от солидарния длъжник ... по силата на Договор за предоставяне на гаранция № ... от ... г., и да са прехвърлени на ищеца по силата на договор за цесия от ... г., като за тях е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4355 от 07.02.2023 г. по ч. гр. д. № 3725/ 2023 г. по описа на СРС, 138 състав.

Ищецът твърди, че на ... г. между ответника В. Ц. С. и ... е сключен Договор за кредит № ..., по силата на който ... предоставил на ответника кредит в размер на 300 лева, който последният се задължил да върне на 12 броя ежеседмични вноски в размер на 26,27 лева в срок до ... г., ведно с уговорена в договора възнаградителна лихва. Сочи се, че за обезпечение на задълженията по договора, ответникът сключил Договор за предоставяне на гаранция № ... от ... г. с ..., по силата на който последното се задължило да отговаря солидарно пред кредитополучателя за задълженията по договора за кредит срещу възнаграждение. Ищецът поддържа, че поради неизпълнение на задълженията на главния длъжник по договора за кредит, поръчителят е изпълнил задължението му, като с изпълнението е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. Сочи, че по силата на договор за цесия от ... г. ... е прехвърлило вземанията си срещу ответника на ищцовото дружество. По изложените съображения моли за уважаване на исковете. Направено е искане сторените от ищеца разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен 1 представител адвокат З. Д., оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва ... да е имало качеството титуляр на вземане срещу ответника. Посочва, че съгласно чл. 1, ал. 4 от договора за предоставяне на гаранция, условие за извършване на плащане по гаранцията от поръчителя е искане от кредитора, в което се декларира, че потребителят не е изпълнил задължението си изцяло или отчасти, което искане следва да бъде изпратено на хартиен носител. Допълва, че съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, гарантът е длъжен при поискване от заемодателя да плати всички изискуеми задължения на потребителя, като съгласно ал. 2 последният следва да бъде уведомен за извършеното плащане. Поддържа, че съгласно чл. 5, ал. 1 от договора, задължението на потребителя към гаранта за възстановяване на погасените по договора за кредит суми възниква от датата на изпращане на уведомлението по чл. 4, ал. 1. Сочи, че поради липсва на изрично адресирано до гаранта искане за погасяване на задълженията по договора за кредит, както и изрично уведомяване на потребителя за извършените плащания, за ... не е възникнало валидно вземане. Оспорва прехвърлянето на вземанията от ... на ищцовото дружество поради липса на надлежно представени доказателства за индивидуализацията на отделните вземания, които се прехвърлят с процесния рамков договор. Оспорва претенцията за заплащане на възнаградителна лихва. На отделно основание оспорва процесния договор за кредит, като счита същия за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 9а ЗПК, поради което моли съдът да прогласи нищожността на договора, като се приложи разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Твърди, че уговореният лихвен процент и годишният процент на разходите са прекомерни, поради което клаузите, с които са уговорени са нищожни.

Допълнително излага твърдения, че валидно вземане в полза на ищеца не е възникнало, доколкото вземане в полза на ... е възникнало на ... г., а договорът за прехвърляне на вземания е с дата ... г., която предхожда момента на възникване на вземането. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове са допустими.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 3725/2023 г. в полза на ищеца е издадена на 07.02.2023 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4355, с която съдът е разпоредил В. Ц. С. да заплати на ... следните суми: сумата 276,04 лева, представляваща непогасена главница по договор за паричен заем № ... от ... г., ведно със законна лихва за период от ... до изплащане на вземането, сумата 12,93 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за период от ... г. до ... г., сумата 14,84 лева, представляваща мораторна лихва за забава за период от ... г. до ... г., сумата 60,00 лева, представляваща такса, както и сумата 85,03 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство. Заповедта да изпълнение е връчена на длъжника по реда и условията на чл. 47 ГПК, като в указания едномесечен срок заявителят е предявил установителни искове в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, предвид което за ищеца е налице правен интерес от настоящото производство.

В указания от съда срок, заявителят не е предявил иск за установяване на част от вземанията, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4355, а именно за сумата 60,00 лева, представляваща такса, както и за сумата 85,03 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, поради което и на основание чл. 415, ал. 2 ГПК, издадената в производството по ч. гр. д. № 3725/ 2023 г. заповед следва да бъде обезсилена в тази част.

С оглед на идентитета между съдебно предявеното вземане и вземането по заповедта за изпълнение в останалата част, производството е процесуално допустимо.

Видно от представения и приет по делото договор за паричен заем № ... на ... г. между 2

..., в качеството си на заемодател, и В. Ц. С., в качеството й на заемополучател, е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на ответника е предоставен заем в размер на 300 лева, който последният се задължава да погаси, ведно с уговорена между страните договорна възнаградителна лихва, на 12 ежеседмични вноски, всяка в размер на 26,27 лева, или общо сумата в размер на 315,24 лева. Съгласно чл. 6 от договора, фиксираният годишен лихвен процент по заема е в размер на 40 %, а съгласно чл. 8, ГПР е в размер на 45,53 %.

В чл. 4 от договора страните са уговорили, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1) две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход да е в размер над 1000 лв.; да работят по безсрочен трудов договор; да не са заематели или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с ...; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат - кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“, да подпишат договор за поръчителство; 2) банкова гаранция в полза на кредитора за дължимите суми по договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора; 3) предоставена гаранция от одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.

По делото е представен и договор за предоставяне на гаранция № ..., сключен на ... г., сключен между В. Ц. С. и ..., видно от който дружеството е поело задължение да издаде гаранция за плащане в полза на ... с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на заемателя, възникнали съгласно договор за паричен заем № .../ ... г., в това число главница, възнаградителна лихва, законна лихва за забава, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора потребителят дължи на гаранта възнаграждение в размер на 92,76 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 7,73 лв., с посочени падежни дати, като видно от ал. 3, ... е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по този договор, а в случай че платената сума е недостатъчна да покрие задълженията към ... и към гаранта, към последния се погасяват с приоритет. В чл. 5, ал. 1 от договора за гаранция, страните са уговорили, че в случай че гарантът извърши плащане по гаранцията в изпълнение на задълженията на потребителя, гарантът има право да поиска от потребителя възстановяване на сумата на платените от гаранта задължения. Видно от изречение две на чл. 5, ал. 1, задължението на потребителя за възстановяване на тези суми възниква на датата на изпращане на уведомлението от страна на гаранта до потребителя за извършено плащане в полза на заемодателя.

Видно от представения по делото погасителен план, в него освен колонка с посочен размер на вноската по кредита в размер на 26,27 лева, както е уговорено в договора за паричен заем, е налице и колонка, обозначена като общ размер на вноската с посочен размер 34 лева, в която към размера на вноската по заема е и прибавено и възнаграждение за предоставяне на гаранция.

По делото е представи и рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от ... г., съгласно който ..., в качеството му на цедент, е прехвърлило на ..., в качеството му на цесионер, свои ликвидни и изискуеми вземания, които цедентът имал към потребители за дължими възнаграждения за извършени гаранционни плащания по договори за паричен заем на клиенти, отпуснати от кредитиращи/ финансови институции.

Прехвърлените вземания са съответно индивидуализирани в Приложение № 1/ ... г. към договора, от което се установява, че вземането на ответника В. С. е сред прехвърлените вземания под № 1392, като към ... г. общият дълг на ответника възлиза в размер на 448,84 3 лeва, от които сума в размер на 276,04 лева – непогасена главница, сума в размер на 12,93 лева – договорна лихва, сума в размер на 14,84 лева – законна лихва за забава и сума в размер на 145,03 лева – непогасени такси /неустойки/ разходи за забава.

С изрично пълномощно поръчителят и цедент ... е предоставил на цесионера ... правото да уведомява на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД всеки от длъжниците, чиито вземания са прехвърлени съгласно Приложение № 1/ ... г. към рамковия договор за цесия.

По делото като писмено доказателство е представено и платежно нареждане за кредитен превод от ... г., видно от който ... е заплатило в полза на ... сума в размер на 363,81 лева с основание за плащане: кредит ИД: ....

При така установеното от фактическа страна, от правна страна, съдът намира следното:

За да бъдат уважени предявените искове с правно основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем, сключен с ответника, както и неговото съдържание; предоставяне на заемната сума на ответника; размера на уговорената възнаградителна лихва; изпадането на ответника в забава по отношение на задълженията му по договора за паричен заем, както и размера на обезщетението за забава; наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за поръчителство за обезпечаване задълженията на ответника по договора за паричен заем; плащането от поръчителя на задълженията на ответника по договора за паричен заем и настъпила изискуемост на вземанията на поръчителя от ответника; прехвърляне на вземанията на поръчителя в полза на ищеца чрез договора за цесия; уведомяване на длъжника за извършената цесия.