Решение № 54 от 22.02.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. гр. Димитровград, 22.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20245610101323 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.

В исковата молба ищецът „Изи финанс“ ЕООД твърди, че на 06.06.2023г., между него и ответника К. П. К. бил сключен Договор предоставяне на кредит от разстояние №440469, при условията на ЗПФУР. Сключването на самия договор било извършено въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия адрес били публикувани и ОУ за предоставяне на кредит от разстояние. При кандидатстване ответникът посочил следния телефонен номер: ***, както и имейл: [email protected] , като активиращия код бил 3749. Поддържа, че сключването на договора чрез електронната платформа било годно доказателство по смисъла на чл.10 от ЗПК, вр.чл.9 от ЗПФУР и чл.18 ал.2 от ЗПФУР вр.чл.3 ал.1 от ЗЕДЕУУ. В хода на кандидатстване кредитополучателя изпратил снимка на личната си карта, от която било видно, че предоставените лични данни съвпадат. Предоставена била и снимка тип „селфи“ с лична карта, от която било видно, че снимащото се лице е това на документа за самоличност. По този начин кредитополучателят сключвал договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредиторът му изпращал съобщение по телефон, с което го уведомявал, че паричните средства са преведени по посочения от него начин. Поддържа ,че на ответника бил отпуснат кредит с главница от 3000 лева, която била преведена на каса на „Изи пей“АД. Съгласно чл.4 ал.3 т.2 от Договора за кредит, вземането за главница било разпределено на 24 вноски, всяка от които в размер на 125 лева, за периода от 05.07.2023г. до 25.05.2025г. По договора била погасена сума за главница в размер на 250 лева, с което изцяло били платени вноските за 07.07.2023г. и 06.08.2023г. Изпратен бил имейл , чрез който на датата на получаването му- 17.06.2024г. надлежно била обявена предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит.

Претендира с е главница за периода от 03.09.2023г. до 25.05.2025г. в размер на 2750 лева.

1

Поддържа, че при изплащане на вноските по кредита длъжникът трябва да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, която е фиксирана и не търпи изменение по време на договора. Съгласно чл.2 ал.1, т.3 от него лихвения процент е в размер на 40.15 %.

Погасена била договорна лихва за периода 05.06.2023г. — 04.08.2023г. Поради това, ищецът претендира договорна/възнаградителна лихва за периода 04.08.202Зг. до 30.05.2024г. в размер на 721.90 лева. Този период бил съобразен с обявената предсрочна изискyемост на вземането. Тъй като ответникът не изпълнил задълженията си по процесния договор, ищецът депозирал в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано било ч.гр.д.№1027/2024г., по което на 27.06.2024г. съдът издал Заповед №549 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Със същата разпоредил на ответника да заплати на ищеца по горепосочения Договор сумата от 2750 лева главница, ведно със законна лихва от 26.06.2024г. до изплащане на вземането, договорна лихва за времето от 04.08.2023г. до 30.05.2024г. в размер на 721,90 лева, както и деловодни разноски от 175 лева. В законоустановения срок, ответникът депозирала възражение срещу така издадената заповед, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 2750 лева главница, ведно със законна лихва от 26.06.2024г. до изплащане на вземането, договорна лихва за времето от 04.08.2023г. до 30.05.2024г. в размер на 721,90 лева, за които суми е издадена Заповед №549/27.06.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1027/2024г. по описа на РС-Димитровград. Претендира присъждане на направените в заповедното и настоящото производство разноски.

Ответникът К. П. К. депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е неоснователен и недоказан. Посочва, че насрещното задължение на кредитополучателя било за погасяване на задълженията по договора на месечни погасителни вноски в посочени размери за периода от 05.07.2023 година до 25.05.2025г., като размерите на задълженията били конкретизирани в две хипотези - при представяне на обезпечение и непредставяне на обезпечение. В чл.3 т.1 от договора била уговорена неустоечна клауза със съдържанието индивидуализирано в исковата молба /чл.3,ал.2/, съгласно която при непредоставяне на посоченото обезпечение заемателят дължал неустойка в размер на 1499.64 лева, която се заплащала от заемателя с плащане на всяка погасителна вноска. Счита, че съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7-1 2 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Той се явявал нищожен и като сключен при неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, във вр. с чл.10, ал.1, във вр. с чл.19, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.21 и с чл.22 от ЗПК, тъй като разписаният ГПР е неточен и подвеждащ, защото в него не била включена скритата под формата на неустойка договорна лихва, още повече, че разписаният в договора ГПР 48.44% излизал извън законоустановените рамки. Кредиторът не изпълнил и изискването да посочи кои компоненти формират размерът на ГПР. Договорът не пораждал валидни права и задължения, тъй като кредиторът нарушил и изискванията на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, като в съдържанието му не бил включен 2 размерът на лихвения процент на ден и не били разписани правата на потребителя по чл.29, ал.4 и ал.6 ЗПК. На собствено основание била нищожна и неустоечната клауза, която предвиждала силно ограничителни условия, препятстващи изпълнението. Това създавало предпоставки кредиторът да получи вземането, некоректно именувано „неустойка". Тази неустойка изначално не притежавала обезпечителна и обезщетителна функции и съставлява скрито оскъпяване на кредита. По силата на чл.22 във вр. с чл.21 ЗПК, неизпълнението на изискванията в договорното съдържание да бъдат включени точни, верни и действителни съществени елементи на договорът за потребителски кредит водело до изначална недействителност на кредитната сделка с произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК, а именно потребителят дължал връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължал лихва и други разходи по заема. Уговорената в процесния договор възнаградителна лихва била нищожна, като противоречаща на добрите нрави по чл.26 З3Д, неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП и като заобикаляща изискванията на ЗПК по смисъла на чл. 21 ЗПК. Договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.15% се явявал прекомерно висок, тъй като надвишавал трикратния размер на законната лихва.

Прието било, че противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва. В случая договорената възнаградителна лихва била в годишен размер 40.15%., което се явявало противно на добрите нрави. Размерът на договорната лихва бил подвеждащ, тъй като към нея следвало да се добави уговорената по договора неустойка за подсигуряване на поръчител или банкова гаранция, която се явявала скрита лихва. Вземането по чл.3, ал.2 от потребителския договор имало характера на възнаградителна лихва, а не на неустойка, тъй като не притежавало присъщите на неустойката и характеризиращите я като такава обезщетителна и обезпечителна функции. Вземането се явявало допълнителна и гарантирана за кредитора икономическа облага, поради което съставлявало печалба за търговеца - скрита под формата на неустойка лихва. Приложения в кредитното правоотношение ГПР бил различен от посочения в договора, тъй като кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 48.44% заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика, довела до неравноправност на уговорката за ГПР и заобикаляне на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК. Поради неравноправността на уговорката за ГПР и съгласно чл.21 ЗПК, клаузата за ГПР била нищожна, с произтичащите правни последици по чл.22 3ПК, нищожност на цялата кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит. Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР представлявало невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и поконкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.68г, ал.4 ЗЗП във вр. с чл.68д, aл.1 З3П. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19 ал.4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

На следващо място, счита, че съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделни части на договора не влечала нищожност на целия договор, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не била налице нито една от тези две 3 хипотези - нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР. Предвид това, в случая не била приложима нормата на чл. 26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза по договора обуславяла недействителността на целия договор. Поради това счита, че сключения между страните договор за предоставяне на кредит №440469/06.06.2023г. следва да бъде прогласен за нищожен, на осн. чл.26, ал. 1 пр.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл. 1 1, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради противоречие със закона.

Предвид изложеното иска съдът да отхвърли предявения иск, поради недействителност на сключения Договор за предоставяне на кредит по чл.26, ал.1 пр.1 33Д вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в заповедното производство и в настоящия исков процес. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Не оспорва, че е получил сумата в размер на 3000.00 лева, поради което счита, че искането за назначаване на експертиза е неоснователно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото препис от Договор за предоставяне на кредит №40469/05.06.2023г. е, че той е сключен между „Изи Финанс“ЕООД, в качеството на кредитор, и К. П. К., в качеството на потребител, на основание стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на потребителя и посочващ индивидуалните условия по бъдещия кредит, както и изрично съгласие на потребителя с Общите условия, неразделна част от Договора. Съгласно чл.2 от Договора, кредиторът се задължава да предаде в собственост на потребителя сумата от 3000 лева, като срока за връщане на тази сума е 720 дни, при фиксиран годишен лихвен процент от 40,15%. Общата дължима сума при представяне на обезпечение по чл.3 ал.1 от Договора, и изплащане на погасителните вноски в срок била 4237,56 лева, а при непредставяне на обезпечение и изплащане на погасителните вноски в срок- 5737,20 лева. Посочено е, че ГПР е в размер на 48,44%.

Уговорено е, че кредиторът се задължава да преведе на потребителя сумата от 3000 лева /главница/, в деня на подписване на договора, чрез превод по посочена от потребителя банкова сметка в или в офис на „Изи пей“АД. Съгласно разпоредбата на чл.3 от Договора, за обезпечение на вземанията си във връзка с предоставения кредит, Кредиторът приема, а Потребителя се задължава в срок до 5 дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на Кредитора едно от следните обезпечения: 1. Банкова гаранция в полза на Кредитора за сумата от 4237,56 лева със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задължението по настоящия договор или 2.Две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение като нетния им осигурителен доход е в размер над 1000 лева; да работят по трудов договор без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Финанс“ЕООД; да нямат 4 неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат- кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“; да подпишат договор за поръчителство. В ал.2 на същата разпоредба е предвидено, че страните се съгласяват, че: 1.евентуалното неизпълнение на задължението по ал.1 ще причини на кредитора вреди, за които се дължи неустойка, като обезщетение; 2.размерът на тази неустойка е уговорен в индивидуални преговори между страните така, че да не е прекомерен; 3.при възникване на основание за плащане на тази неустойка, нейния размер в конкретния случай е 1499,64 лева, като същата се начислява в деня следващ неизпълнението по предходната алинея, като определената обща сума се заплаща на определен с погасителния план брой вноски. В ал.3 от същата разпоредба е уговорено, че размера на неустойката не може да бъде по-голям от половината от размера на главницата по договора за кредит. В чл.4 от Договора се съдържа Погасителен план при непредставяне на обезпечение, съгласно който кредитът следва да бъде върнат на 24 вноски, всяка от които включва главница, лихва и неустойка, като последната е вносима на 6 месечни вноски, всяка от които по 249,94 лева или общо 1499,64 лева. Задълженията по договора трябвало да бъдат платени през периода от 05.07.2023г. до 25.05.2025г.