Решение № 1075 от 29.12.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 1075 гр. гр. Хасково, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20245640101945 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.92, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес - гр.София, п.к. 1404, Район „***********, против Т. М. М., ЕГН **********, от гр.Х***************.

В исковата молба се твърди, че обстоятелството, въз основа на което била издадена заповедта за изпълнение, бил подписан Договор за за потребителски кредит № 303507/22.04.2019г. за сумата от 1000 лева между ответницата и „Сити Кеш“ ООД. При сключването на договора ответницата се съгласила да погаси дълга на 12 вноски от по 218 лева всяка една от тях, в срок до 22.04.2020 год. Страните договорили и фиксиран лихвен процент 40,05%, както и годишен лихвен процент вразмер на 47,81 %. Ответницата не изпълнила в срок задълженията си по така сключения договор. С Договор за продажба и прехвърляне на взезмания от 13.01.2022 год. „Сити Кеш“ ООД в качеството си на цедент прехвърлил своето вземане към длъжника /ответник/ на цесионера „АСП Бета България“ ЕООД. Последният по силата на договора за цесия именно предявява настоящия иск. Твърди се, че длъжникът е 1 уведомен за цесията на посочения от него адрес, т.е. стигнала е до знанието на длъжника, като намира, че по този начин е била изпълнена нормата на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Независимо от така развилите се отношения, ответницата продължавала да не изпълнява задълженията си по договора за кредит и въпреки опитите на ищеца да уредят отношенията си доброволно, до момента това не било сторено. Потърсил вземането си по реда на чл.410 от ГПК, за което било образувано Ч.гр.д.№ 920/2024г. по описа на РС-Хасково и била издадена Заповед за изпълнение за сумата в размер на 1000 лв. - главница; сумата 240.90 лв. - възнаградителна лихва за периода от 22.04.2019г. до 22.04.2020г., сумата 251,11 лв. - мораторна лихва за периода от 22.04.2020г. до 02.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.04.2024г., както и деловодни разноски, а именно - 29,84 лв. за държавна такса и 43,79 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение, което обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на насотящия иск. Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата му дължи посочените суми. Претендира деловодни разноски за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата подава отговор на исковата молба. В същия твърди, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.

Излага подробни съображения в насока, че сключеният договор е нищожен поради нарушение на закона /ЗПК/. Намира, че са налице и неравноправни клаузи и кредитополучателят е поставен в неизгодна за него позиция, тъй като не е имал възможност да влияе върху съдържанието на договора. Оспорва изцяло твърденията на ищеца досежно размера на иска и особено в частта на претендираните лихви. Счита, че, ако съдът не възприеме изложените доводи, следва да се приложи нормата на чл.33 от ЗПК, тъй като при забава на потребителя, той дължи само чистата с у м а на кредита, без другите, предвидени в договора оскъпявания. Ответницата моли съда да отхвърли иска, като й присъди разноски по настоящото дело и по заповедното производство.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

2

По делото е приложено Ч.гр.д. № 920/2024г. по описа на Районен съд-Хасково като доказателство за развилото се заповедно производство.

Видно от същото е, че „АПС Бета България“ ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответницата Т. М. М. за сумите от 1000 лева – главница по Договор за паричен заем Кредирект № 303507 от 22.04.2019г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и Т. М. М., вземанията по който са прехвърлени от страна на „Сити Кеш“ ООД на „АПС Бета България“ ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022г.; сума в размер на 240.90 лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 22.04.2019г. до 22.04.2020г.; сума в размер на 251.11 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 22.04.2020г. до 02.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 15.04.2024г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 29.84 лева, представляваща направени в настоящото производство разноски за заплащане на държавна такса и сума в размер на 43.79 лева – юрисконсултско възнаграждение. За посочените суми е била издадена Заповед за изпълнение № 438/16.04.2024г., срещу която длъжникът е възразил. В срока по чл.415, ал.4 от ГПК ищецът „АПС Бета България“ ЕООД е предявил против ответниц а т а настоящия иск за установяване на вземанията, предмет на заповедта.

По делото съдът приема за доказано обстоятелството, че е сключен на 22.04.2019г. между ответницата в качеството на заемател и „Сити Кеш“ ООД като заемодател Договор за паричен заем Кредирект № 303507, съгласно който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя парична сума в размер на 1000 лева. Кредитът е предоставен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. С договора страните са постигнали съгласие заемът да бъде върнат на 12 месечни вноски, от които: 3 вноски в размер на 33.38 лева и 9 вноски в размер на 130.46 лева всяка една от тях. Уговорен е бил ГПР в размер на 47.81 %; ГЛП – 40.05 %, като падежът на последната погасителна вноска е бил определен на 22.04.2020г. Общата сума по кредита възлиза на 1 274.28 лева. Безспорен съдът приема и факта на получаване на дадените в заем парични средства в размер на 1000 лева от ответницата по делото, преведени по нейна сметка в „ЦКБ“ АД, клон Хасково от „Сити Кеш“ ООД.

3

Установи се още, че на 13.01.2022г. е бил подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания на основание чл.99 от ЗЗД между кредитора по договора за паричен заем „Сити Кеш“ ООД и настоящия ищец „АПС Бета България“ ЕООД, като по силата на този договор вземането, произтичащо от Договора за паричен заем, сключен с ответницата, е било прехвърлено изцяло с всички произтичащи права и задължения, заедно с всичките му принадлежности и съпътстващи права, неразделна част от който договор е и Приложение № 1.

Представено бе и Уведомление за цесия, изпратено от ищеца по делото „АПС Бета България“ ЕООД до ответницата Т. М. М. за извършената цесия, като няма данни по делото същото да е стигнало до знанието на ответницата.

Представени са от ищеца и Общи условия на „Сити Кеш“ ООД за заеми „Кредирект“, в сила от 08.03.2019г., както и Пълномощно, с което „Сити Кеш“ ООД упълномощава „АПС Бета България“ ЕООД с правото да уведомява длъжниците, описани в Приложение № 1 от дата 13.01.2022г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г. за настъпилото прехвърляне на вземания, съгласно разпоредбата на чл.99 от ЗЗД.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. с чл.

99, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.92, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за постъпило в срок възражение от длъжника по чл. 414 от ГПК.

Преди всичко следва да се даде отговор на въпроса дали настоящият ищец се явява легитимиран спрямо ответницата кредитор, който може да търси изпълнение на вземането си. Съгласно чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане на друго лице, за което е задължен да уведоми длъжника. Т.е. договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице. Със сключването на договора, който е консенсуален и неформален, настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение – кредитор става цесионерът, на когото 4 цедентът е прехвърлил вземането си. Така и чл. 99, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Поради посоченото, съдът приема, че цедентът „Сити Кеш“ ООД се явява надлежен носител на процесните вземания, които валидно е прехвърлил на „АПС Бета България“ ЕООД, което се установява по категоричен начин от представения по делото договор за цесия и приложението към него. Досежно уведомяването и предвид представеното по делото пълномощно в тази връзка и уведомление за цесия, следва да се приеме, че длъжникът се явява и надлежно уведомен за извършената цесия.

Тук следва да се отбележи, че съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД, цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор. Така установеното задължение на цедента има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на вземането. Няма пречка обаче цедентът да упълномощи цесионера да изпрати съобщението до длъжника, тъй като не се касае за лично и незаместимо действие, а и съгласно чл.36, ал.2 от ЗЗД последиците от това действие възникват направо за представлявания. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в хода на образуваното съдебно производство по предявен иск за прехвърленото вземане, както е и в настоящия случай, не може да бъде игнорирано, доколкото липсват ангажирани доказателства, че длъжникът е уведомен за цесията на посочените от него в договора постоянен, настоящ адрес и електронна поща, като получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл.235, ал.3 от ГПК. В този смисъл е и Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о. и др., постановени по реда на чл.290 о т ГПК. Ето защо, следва да се приеме, че ответницата е надлежно уведомена за извършеното прехвърляне на вземанията.

Несъмнено предявените в настоящото производство вземания произтичат от сключен договор за потребителски кредит. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими 5 средства. Ответницата – заемател по договора, е физическо лице, което при сключването му е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния ЗПК. Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от 07.08.2018г. по съединени дела C 96/16 и C 94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал.3 от ГПК. Това задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното производство произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Този принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес, което следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал.3 от ГПК. Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по делото документи може да се направи извод за неравноправност на договора за кредит и на отделни клаузи от него. Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ , когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.